О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
гр. София 23.04.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на двадесети април, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ: Емилия Василева
Боян Балевски
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1064/09 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ”А” О. -София срещу решение№ 1* от 21.07.2009 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. № 807/2009 г., с което е отменено решението на СГС, ТО,VІ-1 състав от 19.01.2009 г. , постановено по гр.д. № 1813/06 по описа на съда с което исковете на „Р” АД-гр. Смолян с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД са били частично отхвърлени , поради прилагане последиците на чл.104 ал.2 от ЗЗД-взаимно прихващане на насрещни вземания и е оставено в сила решението в останалата част. С въззивното решение предмет на касационната жалба въззивният съд е осъдил ”А” О. да заплати на РОДОПСКА ТЪКАН-97” АД-гр. Смолян сумата от 15 000 лева със законната лихва и разноските пред двете инстанции. В жалбата пред ВКС се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното решение . В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване жалбоподателят твърди, че правният въпрос от значение за изхода на делото е при какви условия може да се извърши извънсъдебно прихващане, респ. , какво се разбира под понятието насрещните вземания да са ликвидни и изискуеми към момента на компенсирането. Поддържа се, че така формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото се нуждае от тълкуване.
Твърди се също, че е налице и противоречие с практиката на ВКС-касационно основание по чл.280 ал.1, т.1 от ГПК, но се сочи не задължителната практика,съгласно т. 2 от ТР № 1 /2010 г. от 19.02. на ОСГТК на ВКС, а решение на отделен състав на СГС по конкретно дело/Р. № 529 от 05.04.1995 г. по гр.д. № 521/94 на ІV г.о. на ВКС/, което представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба „Р”АД не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да отмени решението на СГС, ТО,VІ-1 състав от 19.01.2009 г. , постановено по гр.д. № 1813/06 по описа на съда с което исковете на „Р” АД-гр. Смолян с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД са били частично отхвърлени , поради прилагане последиците на чл.104 ал.2 от ЗЗД-взаимно прихващане на насрещни вземания като вместо отхвълителния диспозитив постанови нов, с който да осъди ”А” О. да заплати на РОДОПСКА ТЪКАН-97” АД-гр. Смолян сумата от 15 000 лева със законната лихва и разноските пред двете инстанции и да остави в сила решението въззивният съд е приел, че по делото липсва надлежно отправено възражение за съдебно прихващане с неликвидни вземания по чл.221 ал.2 от ГПК/отм./ от една страна, а от друга не са налице предпоставките за прилагане последиците на извънсъдебното прихващане-ликвидност и изискуемост на двете насрещни вземания, доколкото именно те са предмет на спора: с иска се претендира вземането за възнаграждение по чл.266 ал.1 от ЗЗД, а се оспорва наличието на насрещното вземане за неустойка.
В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване жалбоподателят твърди, че правният въпрос от значение за изхода на делото е при какви условия може да се извърши извънсъдебно прихващане, респ. , какво се разбира под понятието насрещните вземания да са ликвидни и изискуеми към момента на компенсирането. Поддържа се , че така формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото се нуждае от тълкуване. На този въпрос е отговорено еднозначно, както от практиката на ВС и ВКС/ Р№272 от 13.05.2009 г. на ВКС по гр.д. №292/2008 г., ІІ г.о. , Р №1050 от 03.07.2003 г на ВКС по гр.д. № 1818/2002 , V г.о. и много други/ , така и от правната доктрина: става въпрос за безспорно установено, както по основание, така и по размер между страните насрещни еднородни вземания и тези предпоставки трябва да са налице към момента на прихващането, когато се касае за извънсъдебно такова за разлика от съдебното прихващане с неликвидни вземания. Следователно в случая по този въпрос: в общ смисъл, при какви условия може да се извърши извънсъдебно прихващане, респ. в по-тесен: какво се разбира под понятието насрещните вземания да са ликвидни и изискуеми има достатъчно съдебна практика на ВС респ. ВКС и липсва основание за промяна, поради неточното тълкуване в съдебната практика или за осъвременяване на тълкуването, нито е от значение за развитие на правото, доколкото липсват противоречия и непълнота в закона и липса на практика по прилагането им.
Като второ основание за допускане на касационно обжалване се изтъква в приложението, че във въззивното решение правният въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с практиката на ВКС-касационно основание по чл.280 ал.1, т.1 от ГПК, но се сочи не задължителната практика,съгласно т. 2 от ТР № 1 /2010 г. от 19.02. на ОСГТК на ВКС-ТР и ПП на ВС при действието на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./ , ТР на ОС на ГК и ТК, ТР на ОСГК, ТР на ОСТК и решенията постановени по реда на чл.290 ГПК, а решение на отделен състав на ВКС по конкретно дело/Р. № 529 от 05.04.1995 г. по гр.д. № 521/94 на ІV г.о. на ВКС/, което представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. От съдържанието на същото, обаче се установява, че в него се разглежда съдебното прихващане с неликвидни вземания, направено в рамките на процеса по разглеждане на спорното право, а не за извънсъдебно прихващане и следователно е несъотносимо към наведеният в приложението правен въпрос от значение за изхода на конкретния правен спор.
Съгласно мотивите към т.3 от ТР №1 от 19.02. 2010 г. на ОСКГТК на ВКС в този случай не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№ 1* от 21.07.2009 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр. д. № 807/2009 г.по описа на същия .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: