О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
гр. София, 12.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 6637/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на М. Т. П. срещу определение № 549 от 15.08.2014 г. по ч. гр. дело № 678/2014 г. на Пазарджишки окръжен съд.
Ответниците по частната касационна жалба В. Ф. А. и А. В. А. не са взели становище.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С определението, предмет на обжалване състав на Пазарджишки окръжен съд е оставил без уважение частната жалба на М. Т. П. против определение № 491 от 21.05.2014 г., с което Велинградският районен съд е прекратил производството по гр. дело № 356/2014 г. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че предявеният иск е процесуално недопустим, тъй като е налице абсолютна отрицателна предпоставка, а именно влязло в сила решение, с което спорът с предмет, очертан в исковата молба вече е бил решен и е формирана сила на пресъдено нещо, чиито субективни и обективни предели обхващат страните и предмета на настоящето дело. Тези решаващи изводи са направени след приетите за установени обстоятелства: иск, предявен от частната жалбоподателка против ответниците по жалбата с правно основание чл. 124 ГПК за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищцата дължи сумата 354.80 лв. по влязло в сила решение по гр. дело № 790 /2009 г. на Пазарджишки окръжен съд и по влязло в сила решение по гр. дело № 518/2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с които е обявен за нищожен договор за продажба на недвижим имот, сключен между страните и продавачите по договора М. П. и Т. П. са осъдени да заплатят на В. А. и А. А. на основание чл. 34 ЗЗД сумата 101507.57 лв., заплатена от купувачите цена на имота по нищожната сделка; искова молба, по която е образувано гр. дело № 356/2014 г. на Велинградски районен съд в обстоятелствената част, на която се твърди, че съдът не е посочил в решението си – нито в диспозитива, нито в мотивите, че за нея и за Т. П. е възникнало солидарно задължение да заплатят присъдената сума, като ищцата счита, че при това положение с решението била създадена презумпция за равенство в задълженията на двамата ответници, която била оборима и предявения иск цели оборването на тази презумпция.
В частната жалба се съдържа искане за допускане до касационно обжалване на цитираното определение на въззивния съд въз основа на доводи, с които не се релевират общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставени са следните въпроси в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, формулирани, както следва:
„…при делимост на общо парично задължение на двама длъжници, в случай, че не е посочено кой каква част дължи, законовата презумпция, че дължат по равно оборима ли е при хипотезата, че това общо делимо парично задължение е установено с влязло в сила съдебно Решение. В този случай допустимо ли е тази законова презупция, макар и обективирана с влязло в сила Решение, да бъде оборена с иск за установяване на действителното задължение на всеки от длъжниците”;
„ Има ли присъдено нещо, че няколко длъжници дължат по равно общо парично задължение в случаите, когато не е посочено в диспозитива на Решението, че дължат по равни части от общото парично задължение, което пък прави процесуално недопустимо исково производство за установяване на действителните парични задължения на всеки длъжник към кредитора”.
Първият от цитираните въпроси не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се отнася до материалноправния спор по същество – оборима ли е при описаната във въпроса хипотеза презумпцията за равенство в задълженията. Въззивният съд е разгледал процесуалноправен спор и не е формирал правни разрешения по предмета на иска. Следващият въпрос, зададен в същата хипотеза се отнася до допустимостта на иска, но не е обвързан с правни разрешения на окръжния съд, т.е. не е поставен във връзка с конкретни решаващи изводи на същия съд. Частният жалбоподател е задължен да посочи правните разрешения, от които произтича поставения въпрос, а в случая цитираният въпрос е въведен общо теоретично, без връзка с мотивите, изложени от второинстанционния съд. Следващият въпрос – налице ли е в описаната в него хипотеза сила не пресъдено нещо също така не е поставен във връзка с конкретен извод, отразяващ прието разрешение на въззивния съд по процесуалноправния спор, а засяга правилността на въззивното определение. Частната жалбоподателка не извежда въпросите от разрешения, обосновани в определението на окръжния съд, а от свои становища по делото и не обосновава въпросите с допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а с оплаквания за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в производството по допускане на касационно обжалване. Поради това в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Страната не е съобразила разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1, съгласно които касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Изложените твърдения за наличието на основания по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК също така не са обосновани. За да са налице такива основания касаторът трябва да посочи въпроси, по които са формирани конкретни правни разрешения на въззивния съд и да ги развие в хипотезите по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК /допълнителни основания за допускане на касационно обжалване/. По разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на която се позовава, частната жалбоподателка е задължена да посочи съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или съдебна практика, която вече не е актуална поради промяна на законодателството, а при твърдение за липсата на такава съдебна практика същата следва да отрази нормите, които според нея са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде практика по приложението им. Такива допълнителни основания не са обосновани в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради несъобразяване на разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 4.
Частната жалбоподателка не е обосновала приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което ВКС в настоящия си състав приема, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението на окръжния съд.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 549 от 15.08.2014 г. по ч. гр. дело № 678/2014 г. на Пазарджишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: