Определение №22 от 40193 по ч.пр. дело №527/527 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№22
 
гр. София, 15.01.2010 год.
 
В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди и десета година, в състав:
 
                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                     ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                               СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
 
като разгледа докладваното от съдията Николова частно гражданско дело № 527 /2009 год., взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 , във вр. с чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Х. Х. Х., Е. Б. Ш. и Х. Х. Ш., от с. М. село, Сливенска област, чрез пълномощника им адв. Св. П. , против определението от 9.09.2009 год. по гр. д. № 41/2009 год. на Сливенския окръжен съд, с което е върната подадената от тях касационна жалба против въззивното решение по същото дело.
Жалбоподателите поддържат становище, че са били налице особени непредвидени обстоятелства – заболяване на пълномощника им, поради което и същият не е могъл да изпълни в срок указанието на въззивния съд за внасяне на държавната такса. Искат обжалваното определение да бъде отменено и им се даде нов срок за внасяне на държавната такса за касационното обжалване на решението.
Другата страна не е взела становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди доводите на жалбоподателите и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване с частна жалба. Поради това и настоящето производство е допустимо.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Въззивното решение от 9.06.2009 по гр. д. № 41/2009 год. на Сливенския окръжен съд е обжалвано с касационна жалба от ответниците, чрез пълномощника им, като с разпореждане от 17.07.2009 год. същата е оставена без движение за внасяне на дължимата държавна такса в размер на 30 лв.казанието не е изпълнено в дадения срок и жалбата е върната с обжалваното определение, на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК.
Определението е правилно, с оглед спазване на процедурата по чл. 285 ГПК от въззивният съд, който е констатирал нередовността на касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК – не е приложен документ за внесената такса, и съобщил на страната да я отстрани в едноседмичен срок. Съобщението е получено на 6.08.2009 год. от пълномощника на жалбоподателите и в дадения срок таксата не е внесена, за което не се и спори. Поради това и в съответствие с чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК въззивният съд е върнал нередовната касационна жалба.
Определението следва да се остави в сила, като правилно.
Оплакването на жалбоподателите, че в срока за отстраняване на нередовността на жалбата пълномощникът се е разболял, за което е представено медицинско удостоверение от 10.08.2009 год., както и че не е могъл да осъществи контакт с жалбоподателите, не може да бъде обсъждано в настоящето производство по обжалване на определение за връщане на жалбата. Доводът е относим при искане за възстановяване на пропуснат срок, съгласно чл. 64, ал. 2 ГПК, каквато не е настоящата хипотеза.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА определението от 9.09.2009 год. по гр. д. № 41/2009 год. по описа на Сливенския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top