4
4
Определение по т. д. № 573/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 573/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№22
София, 20.01. 2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 573 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Н. И. Я. от гр. В. Т. срещу въззивно решение № 64/23.03.2010 г. по в. гр. д. № 1308/2009 г. на Окръжен съд, гр. В. Т., с което е потвърдено първоинстанционно решение № 765/17.11.2009 г. по гр. д. №1034/2009 г. на Районен съд, гр. В. Т., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против В. кооперация, гр. В. Т. иск с правно основание чл. 58 ЗК за отмяна на решенията на общото събрание на кооперацията от 15.03.2009 г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд не е изложил собствени мотиви и не е обосновал своето решение, а е препратил към първоинстанционния съдебен акт, като позоваването е на т. 19 от ТР №1/2000 г. на ОСГК на ВКС.
Цитира се друго, приключило с влязло в сила решение гражданско дело между страните, твърдейки, че е налице идентичен правен спор и се препраща към цитирани съдебни актове към касационната жалба на насрещната страна по повод касационно обжалване по това гражданско дело.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор взема становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, въз основа на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят не е дефинирал общото основание за селектиране на касационната жалба, т. е. не е посочил кой според него е материалноправния или процесуалноправния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е бил разрешен противоречиво от съдилищата.
Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не означава, че е налице обосноваване на основанията за допускане на касационно обжалване по приложно поле, предвид разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Всъщност изложението преповтаря оплакванията в касационната жалба, а допълнителното изложение от 27.04.2010 година, депозирано след указания за представяне на изложение, отговарящо на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, вместо изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК, съдържа препращане към дефекти на решението, свързани с нарушения на материалния закон и приключилото друго съдебно производство между страните или преповтаряне на основанията за неправилност, съдържащи се в касационната жалба.
Касаторът не е въвел твърдение за неправилно тълкуване и приложение на конкретни процесуални норми, относими при събиране и преценка на доказателствата, а неговите оплаквания са свързани с основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче не могат да бъдат квалифицирани като основания за допускане на обжалване по приложно поле по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Отделно от това, позоваването на т. 19 на Тълкувателно решение № 1/2000 г. е неуместно, предвид развитието на настоящото производство по делото по правилата на новия ГПК /в сила от 01.03.2008 г./, промяната в характера на въззивното производство и правомощията на въззивния съд /чл. 269 ГПК/ и изричната разпоредба на чл. 272 ГПК, даваща възможност при потвърждаване на решението да се препрати към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.
Бланкетното посочване на текста на чл. 280, ал. 1 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор.
При този изход на делото на ответника по касационната жалба ще следва да бъдат присъдени разноските за това производство в размер на 300 лв., съставляващи адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие с дата 11.05.2010 г. с адв. М. Николова.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 64/23.03.2010 г. по в. гр. д. № 1308/2009 г. на Окръжен съд гр. В. Т..
ОСЪЖДА Н. И. Я. от гр. В. Т. да заплати на В. кооперация, гр. В. Т. сумата 300 /триста/ лева, разноски по делото пред настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: