2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№22
С..17.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 495/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуалните си пълномощници, срещу решение № 75 от 17.02.2011 г. по т.д. № 1074/2010 г. на Апелативен съд – П., с което е обезсилено решение № 75 от 30.07.2010 г. по т.д.№ 202/2009 г. на Окръжен съд – Хасково, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
К. поддържа доводи за неправилност на решението на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за касирането му. В жалбата са изложени подробни фактически и правни съображения във връзка с инвокираните основания за касационно обжалване.
В инкорпорираното в жалбата изложение на основанията за допускане до касация се твърди, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, по следните процесуалноправни и материалноправен въпроси, значими за изхода на делото:” 1. Допустимо ли е предявяването на иск по чл.135 ЗЗД както срещу първоначалните страни по увреждащата сделка, така и срещу последващия приобретател на длъжниковото имущество, ако последният е недобросъвестен при неговото придобиване?; 2. Въпросът за пасивната материалноправна легитимация на последващия приобретател на длъжниковото имущество при иск по чл.135 ЗЗД е ли въпрос по основателността или по допустимостта на иска? След като ищецът е този, който посочва ответниците в процеса, допустимо ли е решаващият съд да обезсили постановеното решение с указание да бъде разгледан без участието на страна, посочена от ищеца? Може ли съдът да интервенира в правото на ищеца да определи ответниците в процеса?” Налице е позоваване на влезли в сила съдебни актове на съдилищата, надлежно представени с жалбата.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, заявява липсата на основание за допускане на касационен контрол, а по същество – за правилност на атакуваното решение.
Ответниците по касация – [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] не са заявили становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение за обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Хасково, решаващият въззивен състав е приел, че с диспозитива на решението липсва произнасяне по предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Отразяването, че искът е по чл.135 ЗЗД и неговата цена не съставлява отговор на петитума на исковата молба, тъй като не е отговорено на искането за обявяване за недействителни действията на ответника-длъжник по отношение на ищеца-кредитор. Именно по тези съображения, решаващият съд е направил извод за недопустимост на решението, имащо за последица неговото обезсилване и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. В мотивната част към решението е отразено становище и за недопустимо конституиране в процеса на нов ответник – последващ приобретател на длъжниковото имущество.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Поставените от търговското дружество – касатор правни въпроси не може да се приемат като обуславящи за изхода на делото, което е видно от основанието за обезсилване на първоинстанционния съдебен акт, а именно липса на произнасяне по спорното материално право, въведено с исковата молба. Действително, в мотивната част към въззивното решение, с което делото е върнато за ново разглеждане, съдебният състав на Апелативен съд – П. е взел становище и относно надлежните страни по отменителния иск с правно основание чл.135 ЗЗД, макар и по съображения, основани на недопустимост на конституирането на нов ответник, в качеството му на последващ приобретател на длъжниковото имущество. Тези допълнителни съображения обаче не са обусловили приложението на чл.270, ал.3 ГПК, поради което не би могло да се изведе извод за значимостта им за изхода на делото. Що се отнася до доводите на касатора за неправилност на тези допълнителни съображения, те не могат да се преценяват в рамките на настоящото производство по селекция на касационните жалби. В тази насока настоящият състав съобразява задължителните указания по приложение на чл.280, ал.1 ГПК, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд.
След като не е налице основната предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК, то искането за касационното разглеждане на делото по поставените правни въпроси, следва да се отхвърли като неоснователно, без да съществува задължение за ВКС да се произнася по допълнителната предпоставка – доколко е налице противоречива съдебна практика, налагаща уеднаквяването й по реда на чл.290 и сл. ГПК..
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 75 от 17.02.2011 г. по т.д. № 1074/2010 г. на Апелативен съд – П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: