3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
Гр.София, 13.01.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 926 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „В&В. Оранжерии П.” О., [населено място] срещу решение № 4512/27.10.14г., постановено по в.гр.д.№ 662/14г. от Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 131/15.05.14г. по гр.д.№ 460/13г. на Районен съд Петрич за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 16654.80 лв., представляваща неплатен месечен наем по договор от 18.01.08г. за ползване на машина „Мини робот JCB” и сумата от 3190.80 лв., представляваща продажна цена по анекс от 03.01.11г. към договор от 18.01.08г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за наем на 18.01.08г., чийто срок на действие е продължен до 31.07.11г. с анекс от 03.01.11г., а след изтичането на срока е предвидено машината, предмет на договора, да бъде закупена от наемателя. Изложени са съображения, че наетата вещ е предадена от наемодателя на наемателя с приемо-предавателен протокол от 21.01.08г. и за исковия период наемателят не е заплатил наемната цена съгласно издадените фактури, които са осчетоводени от него и включени в дневниците по ЗДДС. Възражението на наемателя, че не дължи наемна цена поради неизправност на наетата машина е счетено за недоказано, предвид липсата на уведомление за невъзможността вещта да бъда ползвана. Представеното по делото писмо от 12.03.12г. за неизпълнени ангажименти е счетено за неотносимо към спора с оглед на съществувалите и други търговски взаимоотношения между страните, освен процесните.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Материалноправният или процесуалноправният въпроси са винаги специфични за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същите следва да са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, както и трябва изрично да бъдат посочени от касатора. Бланкетното позоваване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния спор.
Касаторът не е изпълнил задължението си да формулира правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е от значение за решаването на спора. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е коментирано уведомлението от 12.03.13г. и електронно писмо, представено с въззивната жалба. От една страна, писмото от 04.04.12г. не е прието от въззивния съд поради настъпила преклузия съгласно чл.266 ГПК и не е обсъждано от състава на окръжния съд, а от друга страна – това обстоятелство не е обвързано от касатора с конкретен правен въпрос. Въззивният съд е изложил съображения, че уведомлението не би могло да се свърже с конкретната машина по договора за наем. Същата не е посочена в писмото, което съдържа твърдение общо за машини, както и несъгласие с фактурирани суми, които неясно на какво основание са претендирани. Извън фактите по посоченото писмо твърденията на касатора представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение, която не подлежи на преценка в производството по чл.288 ГПК. Единствено е направен опит за поставяне на правен въпрос: „дали едностранно съставените товарителници и превозни билети, неподписани от представител на ответника, са доказателство за извършване на превозите” и е развит довод, че ответникът не би могъл да доказва отрицателния факт на неизвършване на превозите, които изцяло не съответстват на предмета на спора за заплащане на наемна цена.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. съгласно представеното платежно нареждане от 18.12.14г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4512/27.10.14г., постановено по в.гр.д.№ 662/14г. от Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА „В&В. Оранжерии П.” О., [населено място], „Оранжерии – Шосето за София” да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата от 1200 лв. (Хиляда и двеста лв.) – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.