О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
София, 05.01.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4732/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М. Х. Г.,чрез пълномощник адв. Г. Н. срещу решение № 305/ 19. 06. 2015 г. по гр. д. № 389/ 2015 г. на Окръжен съд- Русе.
Ответницата по касационната жалба М. Г. С. в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв.П. П. я оспорва. Претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок ,от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие ,срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд и е процесуално допустима .
С обжалвания съдебен акт е отменено решение № 249/27.02.2015 г. по гр.д.№ 6449/2014 г. на Районен съд-Русе в частта, с която предявеният от ищцата-касатор в настоящото производство, иск за заплащане на лихва за забава върху главницата от 24 415,30 лв. за периода 16.11.2010 г.-12.11.2011 г. в размер на сумата 2 501,57 лв. е уважен и вместо това е постановил отхвърлянето му, като погасен по давност. В останалата част, с която искът е уважен за сумата 7 492,04 лв. лихва за забава за периода от 12.11.2011 г. до 12.11.2014 г. решението не е обжалвано и е влязло в сила. Въззивният съд е приел ,че по предходен спор воден между страните по гр. д. № 10064/ 2010 г. на Районен съд-Русе, на касаторката е присъдена с влязло в сила решение сумата 24 415,30 лв. , с която ответницата неоснователно се обогатила. В този процес е претендирана и законната лихва върху главницата, считано от 16.11.2010 г., но по това искане съдът не се е произнесъл. Предмет на настоящия спор е отново предявената претенция за лихва върху главницата за периода от 16.11.2010 г. до 12.11.2014 г. Ответницата е оспорила това притезание с възражение за изтичане на тригодишен погасителен давностен срок, съгласно чл.111 б.“в“ ЗЗД. Въззивният съд е направнил извод, че неправилно първоинстанционният съд е уважил претенцията изцяло с мотива, че тя има характер не на лихва, а на обезщетение за забавено изпълнение, което не се погасява с кратка давност, а така също и че давността е прекъсната с предявяването на предходния иск и спряна за времето, през което е протекло първото дело. Посочил е, че вземането по иск с правно основание чл.86 ЗЗД- за заплащане на лихва за забавено плащане се погасява с изтичането на кратка тригодишна давност съгласно чл. 111 б.“в“ ЗЗД. Позовал се е на задължителна съдебна практика на състави на ВКС, постановили решения по реда на чл. 290 ГПК по гр. д. № 1425/ 2014 г.,ІІІ г.о., гр. д. № 1762/ 2011 г.,ІІІ г.о. и т. д. № 296 /2009 г., І т.о. Приел е, че за периода 16.11.2010 г.- 12.11.2011 г. за сумата 2 501,57 лв. искът е погасен по давност. Направил е извод, че не е налице спиране и прекъсване на давността, тъй като с решението по предходното дело искът не е уважен- по него няма произнасяне. По аргумент от чл.116 б.“б“ ЗЗД е намерил възражението в този смисъл на касаторката за неоснователно.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК тя поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Поставя въпросите:
-откога започва да тече давността за лихви относно които е предявен иск по който съдът не се е произнесъл; тече ли давност за тези лихви по време на висящ процес,в който няма произнасяне относно иска за лихва.
-правилото на чл.116 б.“б“ ЗЗД относно прекъсване на давността отнася ли се за предявени искове, по които съдът не се е произнесъл и в такъв случай започва ли да тече нова давност след приключване на делото; приложима ли е в този случай разпоредбата на чл. 115 б.“ж“ ЗЗД, според която давността не тече, докато трае съдебният процес по вземането; приложима ли е в този случай разпоредбата на чл.117 ал.1 ЗЗД.
-хипотезата на чл. 116 б. „ б“ ЗЗД относно неуважаване на иска относима ли е и за случаи, в които няма произнасяне на съда по иска.
Относно тези въпроси поддържа допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като твърди, че законът е непълен и неясен и не е създадена съдебна практика по прилагането му.
Въпросите са релевантни, но не е доказано допълнителното основание. Когато се твърди липса на съдебна практика касаторът трябва да посочи и аргументира в какво се състои непълнотата, неяснотатата или противоречивостта на правната норма,чието тълкуване иска и което не е сторено. Освен това не може да бъде споделено твърдението за липса на съдебна практика. Такава е налице ,същата е непротиворечива и на нея се е позовал в мотивите си и въззивният съд.
Извежда и въпроса:
-искът за мораторни лихви следва ли да се квалифицира като иск за обезщетение относно който е приложима общата петгодишна давност или следва да се квалифицира като иск за лихви относно който е приложима тригодишна давност по чл.111 б.“в“ ЗЗД.
Счита,че е налице противоречие по този въпрос с приетото в решение по т.д.№1055/2010 г., ІІ т.о.
Въпросът също е релевантен, но не е налице твърдяното отклонение от посочената задължителна съдебна практика. Според приетото в него обезщетението за забава по чл. 86 ЗЗД се погасява с кратка тригодишна давност, съгласно чл. 111 „б“ ЗЗД. Следователно в цитираната хипотеза , а така също и в хипотезата на чл. 111 б.“в“ ЗЗД, съдилищата са приели, че вземането се погасява с изтичане на кратката давност.
Поради необосноваването на допълнително основание не следва да бъде допускано касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Искането на адвоката на ответницата по касационната жалба за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ не може да бъде уважено, тъй като не е представен договор за правна защита и съдействие и не е уточнено в коя хипотеза по чл. 38 ЗА е оказана помощта.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 305/ 19. 06. 2015 г. по гр. д. № 389/ 2015 г. на Окръжен съд- Русе
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: