2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
София, 06.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4795/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Р. С. Н. от [населено място] срещу решение №3946 от 03.06.2014г по гр.д. № 5448/2014г на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 04.10.2013г по гр.дело № 62454/2012г. на Софийски районен съд, за отхвърляне на предявените срещу [фирма] искове за отмяна на уволнение ,предприето на основание 328 ал.2 КТ , възстановяване на длъжността и обезщетение . В приложеното към жалбата изложение се формулират въпросите : наличието на бизнес- програма и бизнес- план обуславят ли упражняване на правомощията по чл. 328 ал.2 КТ ,дори когато с договора за управление на новия управител не е формулирана и възложена конкретна бизнес задача ,с конкретни икономически и социални показатели и резултати .Безнес- програма ,изготвена от управителя – изпълнител ,която не е била одобрена и приета съгласно закона(устава) от възложителя , основание ли е за законно упражняване на правомощията по чл. 328 ал.2 КТ .Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи допуснато противоречие с практиката на Върховния касационен съд по прилагането на чл. 328 ал.2 от КТ ,като се изтъкнат решение №481 от 2011г. по гр.д № 168/2011г ІV. г.о и реш. №718от 2010г по гр.д № 67/2010 ІІІ г.о .Изтъква се неправилно позоваване от страна на въззивния съд на реш. № 249 от 2013г по гр.д №1358/2012г ІV г.о като практика по реда на чл. 290ГПК за случай , при който конкретни бизнес- задачи не се съдържат в договора, а в друг документ . По настоящето дело е била представена бизнес-програма ,подписана от изпълнителния директор , но без данни кой е органът на възложителя , който я приема , с какъв акт и кога е станало това съгласно устава ,освен това в тази програма са заложени показатели за оптимизиране структурата на предприятието чрез закриване на друго поделение в него , а не по отношение на поделението , от което касаторът е уволнен. На следващо място се изтъква,че въпреки формирана практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК , идентични случаи на уволнение в същото предприятие се решават противоречиво. Сочат се решение по гр.д № 14671/2011 и реш. по гр.д № 1071/2014 на ІІб възз. състав на СГС , по които е било изтъкнато липса на възлагане на бизнес-задачи с договора и уволненията са приети за незаконни, по аргумент от реш. №718 от 2010г по гр.д № 67/2010 ІІІ г.о на ВКС
Ответникът [фирма] оспорва доводите ,че поставените въпроси са разрешени в противоречие с формираната практика Допустимо е бизнес-задачите да се съдържат в друг документ , свързан с договора , а и от самия договор за възлагане управлението на търговското дружество следва извод за конкретни безнес-задачи и срокът за отчитането им. Изтъкната е съдебна практика на ВКС ,с която обжалваното решение е в съответствие .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Решаващо в настоящия трудов спор е произнесен въпроса за предпоставките ,при които законосъобразно се упражнява правото по чл. 328 ал.2 КТ с оглед съдържанието на договора за възлагане на управление и заложените в него бизнес-задачи , когато в договора има позоваване , т.е предполага се разработването на бизнес-програма ,същата е представена по делото и отговаря на съдържателното изискване за конкретност на икономическите показатели. В случая въззивният съд е приел, че по договор за управление със С. М. , назначен за изпълнителен член на съвета на директорите в [фирма] , бизнес- задачи са възложени. Формулировката им в чл. 6 от договора с дата 12.04.2012г е обща , но е предвидена отчетност за изпълнението на определената бизнес- задача и разработената въз основа на нея безнес-програма , каквато е представена за периода 2012-2015г със съдържание, изисквано от чл. 43 на Наредбата за реда за учредяване на търговски дружества и упражняване на правата на собственост на общината в търг.дружества (НРУТДУПСОТД на СОС от 08.03.2012г), по конкретните икономически показатели. Поради това, положителен отговор на първия формулиран от защитата въпрос въззивният съд е дал , след като е посочил и обсъдил в решението си установената с реш.№249 от 2013г по гр.д №1358/2012г ІVг.о на ВКС съдебна практика , изрично изтъкваща възможността конкретни икономически показатели на бизнес-задачата , които управляващият трябва да постигне , да се съдържат в други актове и документи , стига да е налице връзка между тях. При конкретните обстоятелства по делото въззивният съд съответно е приложил горното разрешение , тъй като в договора за управление се е съдържало и препращането към въпросата бизнес-програма , представена по делото и неоспорена от ищщеца .
Поради това , няма връзка с решаващите съображения на въззивния съд вторият поставен в изложението въпрос Той се услови на несвоевременно въведени от страната отрицателни твърдения. Решаващият съд е изтъкнал неоспорването на бизнес-програмата от ищеца ,поради което не е възникнала необходимост ответникът да установява по какъв ред тя е била утвърдена от управителното тяло,или принципала на дружеството.
И по двата формулирани въпроса оспорваният отговор на решаващия съд е съобразен с обстоятествата по делото. Не е дадено разрешение в противоречие с практиката на ВКС , която практика въззивният съд сам е изследвал и цитирал . Приведените като пример решения на Върховния касационен съд не подкрепят тезата на касатора . В тях е дадена насока съдилищата да изследват дали договорът има характер на такъв по чл.328 ал.2 КТ, да съобразяват включително възложените с него задачи и дали те са свързани с осъществяването на конкретна бизнес цел (реш.№718 от 2010 , ІІІ г.о на ВКС ) Указано е, че същественото при договора за управление е съдържанието на бизнес-задача с конкретни икономически показатели , които управляващият трябва да постигне (реш.418 от 2011г, ІV г.о на ВКС) , а не че всичко това следва да е съдържание на един документ . Неоснователно касаторът се позовава на въззивни решения на ІІ б състав на СГС , от които решения или не ясно при каква фактическа обстановка са постановени, или не са влезли в сила , тъй като е висящо производство по обжалването им. Касае се за преценка на фактически обстоятелства при отделните случаи, а изведените от практиката обобщения са съобразени в указаните от ВКС насоки На това основание доводът за допускане на касация по критерия на чл. 280 ал.1 т.1, или т.2 ГПК е неоснователен
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №3946 от 03.06.2014г по гр.д. № 5448/2014г на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .