Определение по ч. гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
712_11_opr_chj_274(2)@280(2)gpc.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
С., 09.01. 2012 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети януари две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 712 /2011 г.:
Производство по чл.274,ал.2,предл.2-ро вр. чл.286,ал.1,т.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. П. Ж. срещу определение № 208 /06.10.2011 г., постановено по гр. д. № 584 /2011 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е прекратено производството по касационна жалба на Б. Ж. срещу въззивно решение по иск с правно основание чл.55 ЗЗД с цена 2,500 лева на основание чл.280,ал.2 ГПК в редакцията и от ДВ бр.100 /21.12.2010 г., в сила от същия ден, т.к. касационната жалба е подадена на 07.03.2011 г..
Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно поради неправилността на извода на състава на ВКС, че производството не е висящо съгл. пар.25 ПЗР ЗИДГПК и иска неговата отмяна. Твърди, че съгласно чл.296,т.2 ГПК щом въззивното решение е обжалвано, то е висящо и подлежи на касационно обжалване.
Другата страна в това производство Продан К. Г. не изразява становище.
Обжалваното определение е постановено от състав на ВКС в производство по чл.288 ГПК. Настоящият състав го намира за законосъобразно по изложените в него съображения, към които препраща по реда на чл.278,ал.4 вр. чл.272 ГПК и не намира за основателен довода на жалбоподателя, че в пар.25 ПЗР ЗИДГПК се визират всички обжалвани въззивни решения без оглед на момента на обжалването, защото при тълкуване на разпоредбата, намира, че смисълът и не е такъв, а че се има предвид висящността на производствата пред съответната инстанция към момента на влизане в сила на разпоредбата на пар.25 – 21.12.2010 г., а критерий за това (за качеството висящност) е датата, на която е подадена съответната касационна жалба, която пренася висящността на спора пред по-горната инстанция (Върховния касационен съд).
При това разбиране следва да се приеме, че на 21.12.2010 г., когато е влязло в сила изменението на чл.280,ал.2 ГПК, касационното производство не е било висящо, защото до този момент Б. Ж. не е обжалвала въззивното решение, което не е било постановено (то е от 08.02.2011 г.). Поради което към момента на подаване на касационната жалба – 07.03.2011 г. (и към момента на постановяването на въззивното решение 08.02.2011 г.) съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК в действащата и редакция (от ДВ бр.100 /21.12.2010 г., в сила от същия ден съгл. пар.26 ПЗР ЗИДГПК) въззивното решение не е подлежало на касационно обжалване и поради това са били налице предпоставките на чл.286,ал.1,т.3 ГПК за връщане на касационната жалба.
Поради изложеното настоящият състав намира, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът не претендира разноски и такива не следва да му се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 208 /06.10.2011 г., постановено по гр. д. № 584 /2011 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о.,
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.