О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 22
София, 16.01.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. N 682/2008 г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “ДАГ” О. , гр. Д. срещу въззивно решение № 47 от 14.03.2008 г. по в. гр. д. № 5/2008 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставено в сила постановеното от Добрички окръжен съд решение № 6 от 18.10.2007 г. по гр. д. № 11/2007 г. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от дружеството-касатор срещу Т. „Н”, гр. Д. иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между страните по делото предварителен договор от 01.03.2006 г. за продажба на недвижим имот, подробно описан в исковата молба.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон, като моли за отмяната му и за уважаване на предявения иск. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че ответникът по иска – продавач по процесния предварителен договор – е изправна страна и че не е започнал да тече уговореният в чл. 4.1. срок за сключване на окончателен договор, като счита, че този извод е направен без да са обсъдени всички събрани по делото доказателства относно началото на срока, в т. ч. отговорът на ответната кооперация на изпратената до нея нотариална покана, както и показанията на свидетеля А. В касационната жалба са наведени и доводи във връзка с опасността искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД да бъде погасен по давност, като в тази насока касаторът обръща внимание на съществуващата противоречива практика на ВС /и липса на такава на ВКС/ по въпроса относно началния момент на давността – от датата на предаване на владението върху имота или от датата на сключване на предварителния договор.
Допустимостта на касационното обжалване е обоснована с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуален въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, в т. ч. и от ВКС, както и че същият е от значение за точното прилагане на закона. В подкрепа на това становище е цитирана практика на ВС и ВКС, като част от същата е и приложена.
Ответникът по касация – Т. „Н”, гр. Д. не заявява становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Независимо обаче от процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав счита, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, първата абсолютна предпоставка за допустимост на касационното обжалване е атакуваното решение да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Касаторът не е посочил кой според него е същественият материалноправен и процесуален въпрос, който е разрешен от въззивния съд и по отношение на който следва да се преценяват изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Въпреки това обаче, с оглед изложеното в касационната жалба и приложеното към нея „обоснование на приложно поле”, както и предвид практиката, на която касаторът се позовава, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав приема, че поставеният от касатора въпрос е този за началния срок за погасяване по давност на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД – от датата на сключване на предварителния договор или от датата на предаване на владението върху имота, предмет на този договор.
Посоченият въпрос обаче не може да обоснове допустимост на касационното обжалване, тъй като не отговаря на поставеното от закона изискване – да е съществен, т. е. неговото решаване да е обусловило изхода на конкретния правен спор.
За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, макар да е приела, че процесният предварителен договор съдържа уговорки относно всички съществени условия на окончателния договор за покупко-продажба на недвижим имот, въззивната инстанция е счела, че същият не следва да бъде обявен за окончателен, тъй като, от една страна не е настъпило визираното в чл.4.1. от договора условие, обуславящо изискуемост на задължението на ответника-продавач да прехвърли собствеността върху имота – влизане в сила на изменение на подробен устройствен план с обособяване на самостоятелно УПИ, а от друга страна – поради липсата на изискуемото съгласно чл. 15, ал. 4, т. 10 и чл. 26, ал. 3, пр. последно от Закона за кооперациите решение на Общото събрание на кооперацията.
От мотивите на атакуваното решение е видно, че въззивният съд изобщо не е обсъждал въпроса за давностния срок за погасяване правото да се иска обявяване на предварителен договор за окончателен, нито е следвало да извършва подобна преценка, тъй като не е бил сезиран с възражение за давност. Ето защо, поставеният от касатора въпрос се явява без каквато и да било връзка с конкретния правен спор, т.е. същият не може да бъде определен като съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, което налага извод за липса на главната предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Неоснователни в това отношение са аргументите на касатора за „съществуваща опасност” от погасяване на иска по давност. За допустимостта на касационното обжалване от значение е единствено конкретното разрешаване на даден въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ и значението му за изхода на делото. Всички други въпроси, които хипотетично биха възникнали в бъдеще по повод правоотношенията между страните, са ирелевантни и е недопустимо да бъдат съобразявани в настоящото производство.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 47 от 14.03.2008 г. по в. гр. д. № 5/2008 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: