О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№22
София, 20.01.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 757 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от търговско дружество “С” Е. , гр. В. чрез процесуалния му пълномощник против въззивно решение № 90 /14.05.2009 г. по в. т. д. № 132/2009 г. на Варненски апелативен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение № 572/23.12.2008 г. по т. д. № 1149/2007 г. на Варненски окръжен съд и прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развиват се и съображения за наличието на правен интерес от предявяване на установителния иск от ищеца.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновани с наличието на визираните в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК предпоставки. Поддържа се, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос – относно допустимостта на иска, свързана с преценката за правния интерес от предявяване на установителен иск, който въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, като са приложени три броя решения на РС, ОС и ВКС /Решение № 1094/13.11.2008 г. по гр. д. № 2981/2007 г. на ІІІ г.о./
Ответната по касационната жалба страна счита жалбата за неоснователна по съображения, подробно изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е допустимо на основание чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да обезсили първоинстанционното решение, Варненски апелативен съд е приел, че предявеният от жалбоподателя срещу “Е” АД гр. В. отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 11 238, 77 лв., представляваща цена на начислена, но неконсумирана ел. енергия по фактура № 0055452841/08.10.2007 г., е недопустим, поради отсъствие на правен интерес за предявяване на този иск, според законовата хипотеза на чл. 254 ГПК и отсъствието на образувано изпълнително производство. Според краткото изложение на правни изводи по допустимостта, предявеният иск целял установяване на недължимост на определена сума, а съгласно чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./ искът за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение се допуска само в случаите, определени от закона, и този случай не бил такъв. Решението на въззивната инстанция е постановено при особено мнение на един от членовете на състава, с мотив, че правното основание на предявения иск е свързано с чл. 97, ал. 1 ГПК и формулираният петитум не цели установяване на факт, а на правоотношение /липсата на задължение в размер на 11238,77 лв./. Мотивирано е, че ищецът е имал пряк интерес от съдебното отричане на наличието на задължение, предвид издаване на фактура, осчетоводяване на твърдяното задължение и покана за плащане, съдържаща и предупреждение за спиране на ел. захранването като вид санкционна последица.
При тези данни, формулираният от касатора процесуалноправен въпрос обуславящ решаващите мотиви на въззивния съд за недопустимост на отрицателния установителен иск, е значим за изхода на делото. Изискването за правен интерес от установяване е положителна процесуална предпоставка, тъй като чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ поставя изрично това изискване при установителните искове, защото при другите искове /осъдителен и конститутивен/ интересът от защитата произтича от естеството на търсената защита. Обстоятелството, че по сходни правни казуси за недължимостта на определени суми, представляващи цена на начислена, но неконсумирана ел. енергия , е налице произнасяне от ВКС по съществото на спора /Решение № 1094/13.11.2008 г. по гр. д. № 2982/2007 г. на ІІІ г. о. на ВКС и Решение № 165/19.11.2009 г. по т. д. № 103 /2009г. на ВКС, ТК , обосновава наличието не само на основната предпоставка по ал. 1 на чл. 280 ГПК за допускане на касационно разглеждане на делото, но и на касационно обжалване по приложно поле по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Настоящият състав не коментира приложените решения на районен и окръжен съд, тъй като за същите липсва отбелязване, че са влезли в сила.
Касаторът ще следва да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТССГПК, в размер на 224,78 лв.
След внасянето й в законоустановения едноседмичен срок, считано от съобщението до касатора, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 90/14.05.2009 г. по в. т. д. № 132/2009 г. на Варненски апелативен съд.
Указва на касатора да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 224,78 лв. /двеста двадесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки/ в едноседмичен срок, считано от съобщението до него, като в противен случай производството ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на П. на І отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: