О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
гр. София, 10.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 7242/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЮЗДП – ТП „Д. Б.”, [населено място] срещу решение № 386 от 15.07.2013 г. по гр. дело № 545/2013 г. на Апелативен съд – [населено място], гражданско отделение, първи състав.
Ответникът по касация – [община], [населено място] е на становище, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Апелативен съд – [населено място] е потвърдил решение № 9 от 14.01.2013 г. по гр. дело № 1090/2011 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което са отхвърлени исковете, предявени от настоящия жалбоподател против Община – Б. за заплащане на сумите 34 908.94 лв., неизплатена част от стойността на „административни разходи” за периода от 01.01.2009 г. до 30.11.2009 г., извършени при изпълнение на договор от 15.08.2005 г. за възлагане управлението и ползването на горите от ГФ на Община – Б. с мораторна лихва в размер на 7 245.11 лв., считано от 11.11.2009 г. до предявяване на иска и законна лихва от предявяване на иска – 12.12.2011 г. до окончателното плащане и сумата 5 642.82 лв. – „административни разходи” за месец декември 2009 г., извършени при изпълнение на същия договор, заедно с мораторна лихва в размер на 1 097.33 лв., считано от 25.01.2010 г. до предявяване на иска и законна лихва от предявяване на иска на 12.12.2011 г. до окончателното плащане и са присъдени разноски в полза на ответника по претенциите в размер на сумата 2500 лв. С въззивното решение съдът е присъдил в полза на въззиваемия – [община] сумата 2600 лв., разноски за втората инстанция. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че страните са сключили договор от 15.08.2005 г. съгласно условията, на който ответникът по исковете, като възложител е предоставил на ищеца, като изпълнител управлението и ползването на горите от горския фонд на [община], а именно изпълнението на съответни мероприятия по лесоустройствен план, свързани с добив на дървесина, лесокултурна дейност, маркиране на ОГФ, продажба на дървесина и свързаните с това процедури. Апелативният съд е приел, че съгласно чл.4.2 от договора възложителят е поел задължението да заплаща „всички административни разходи”, направени от изпълнителя във връзка с изпълнението на договора, а съгласно чл. 4.3 страните са уговорили, че реда и начина за плащане се договарят с допълнително споразумение. Във въззивното решение е констатирано, че такова споразумение е подписано на 13.09.2005 г., като е уговорено всички плащания по процесния договор да се извършват въз основа на двустранно подписан от страните протокол относно вида и количеството на подлежащото на плащане. В обжалваното решение е прието още, че такъв протокол за 2009 г. не е съставен от ищеца и въз основа на така констатираното обстоятелство е направен извод, че не е доказано неизпълнение на задължение по договора на ответника, респективно, че не е доказано извършването на претендираните разходи. В мотивите на въззивното решение са изложени съображения относно разликата между административни услуги и административни разходи, посочено е, че действащите нормативни актове определят административните услуги във връзка с ползването и управлението на горите, а регламент за това, кои са т.нар. административни разходи, свързани с тази дейност липсва. Изложено е, че именно поради посоченото обстоятелство страните са договорили установяването на административните разходи с двустранно подписани протоколи, които не са били съставени.
Касаторът е поставил пет въпроса:
„ 1. Допустимо ли е в исков процес съдът самостоятелно да ревизира договорни клаузи от договор, сключен между страните, при положение, че този договор НЕ Е оспорен от другата страна и тя НЕ Е направила възражение за недействителност на някоя клауза?
2. Има ли законово основание съдът на свое самостоятелно основание, без направено възражение от ответника и при липсата на данни по делото в тази насока, да обявява нищожност на договорна клауза?
3. Явява ли се определяем размерът на дължимите административни разходи/услуги, ако видът и начина на тяхното заплащане са посочени в конкретен нормативен акт и са определени с Постановление на Министерски съвет?
4.Съставлява ли съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в разпоредбата на чл. 269 ГПК необсъждането от страна на второинстанционният съд на всички основания за отмяна, посочени в жалбата, в това число и липсата на конкретно произнасяне по приложимостта на посочените материално-правни норми, конкретизирани подробно от жалбоподателя?
5. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?”.
Касаторът не обосновава довод за наличието на основание по чл.280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Поставените от него въпроси не са релевантни, тъй като са съобразени изцяло със защитната му теза и отразяват факти, които той приема за установени, но които са били спорни в производството и съдът е приел за недоказани. За да е налице основание по чл. 280, ал. 1 ГПК с оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК, релевантният въпрос следва да е ясно и точно формулиран от касатора и свързан с решаващите изводи на съда, обусловили постановения резултат. Касаторът не е съобразил тази правна дефинитивност на общото основание. Първият въпрос не е съобразен с произнасянето на въззивния съд, който не е изложил мотиви за недействителност на договорна клауза, а е аргументирал неоснователността на исковете с липсата на доказателства за установяване на претендираните разходи – подписани двустранно протоколи от страните, съобразно допълнителното споразумение, сключено от същите. Ето защо с въпросът на касатора не се релевира основание по чл.280, ал.1 ГПК, което има за последица недопускане на касационно обжалване. Изложените съображения са относими и към втория от въпросите, който възпроизвежда вече посочената хипотеза – обявяване нищожност на договорна клауза без възражение на ответника. Характеристиката на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК е разяснена в т.1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС и страната не е съобразила разясненията, въвеждайки въпрос, неотносим към решаващите изводи на въззивната инстанция. Поради това следва да се приеме, че не е обосновано основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Третият въпрос подобно на първите два е зададен, без да са съобразени разрешенията на съда, в които произнасяне по това, „явява ли се определяем размерът на дължимите административни разходи/услуги, ако видът и начина на тяхното заплащане са посочени в конкретен нормативен акт…” липсва, а както вече се отрази правният въпрос трябва да се изведе от приетите решаващи мотиви на въззивния съд /арг.т. 1 ТР №1/2009 г. на ОСГКТК/. Следователно и с цитирания въпрос страната не е въвела основание по чл. 280, ал.1 ГПК. Четвъртият въпрос е поставен съобразно становището на страната за допуснати от въззивният съд процесуални нарушения, т.е. отразява твърдения, които касаторът приема за установени, но които не могат да бъдат разглеждани и установявани в производството по чл. 288 ГПК, а засягат производство по чл. 290 ГПК, провеждано при допуснат касационен контрол. Поради това с този въпрос не се релевира основание по чл. 280, ал.1 ГПК. Изложеното се отнася и за последния от въпросите, чието поставяне е свързано отново с оплаквания за процесуални нарушения, относими към друг вид касационни основания – чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в настоящето производство. Касаторът не е развил допълнителни основания по нито един от въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд, като не е обосновал в приложението отклонение на въззивния съд от задължителната или казуална съдебна практика, нито е посочил практика, която намира за неправилна или неактуална, съответно насоката, в която според него тази практика следва да бъде развита или ако счита, че липсва съдебна практика е следвало да посочи конкретните разпоредби, които счита за непълни, неясни или противоречиви, за да бъдат тълкувани /арг. от т.2-4 на ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК/. Допълнителните основания следва да бъдат посочени и обосновани от страната предвид изискването за кумулативната им наличност в приложението. Не е такова обосноваване възпроизвеждането на нормативния текст на разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация направените разноски за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 1 200 лв.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 386 от 15.07.2013 г. по гр. дело № 545/2013 г. на Апелативен съд – [населено място], гражданско отделение, първи състав.
ОСЪЖДА ЮЗДП – ТП „Д. Б.”, [населено място] да заплати на [община], [населено място] разноски за касационното производство в размер на сумата 1 200 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: