О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
гр. София, 13.07.2015 г.
Върховният касационен съд на република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юли две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова ч. гр. д. № 1931 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 16202 от 09.02.2015 г., подадена от адвокат А. И. от САК като процесуален представител на Ж. „Б. х.”, срещу определение № 1446 от 23.01.2015 г. по в.гр.д.№ 6684/2013 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ „г” въззивен състав.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – Е. М. П. чрез процесуален представител адвокат Н. Б., с който възразява срещу допустимостта на частната жалба, срещу основателността й и претендира присъждането на разноски в размер на 500 лв.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл.274, ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
По съществото на частната жалба съдът намира следното:
В производството по гр.д.№ 11984/2006 г. по описа на СРС, 43 състав е разгледан предявен от Ж. „Б. х.” срещу Е. М. П. иск по чл.59 ЗЗД за присъждане на сумата 500 лв. – част от обезщетение с общ размер 19 500 лв. за лишаването от ползването на изграден от Ж. апартамент в периода от 01.06.2001 г. до 01.06.2006 г. С решение № 151 от 21.02.2013 г. претенцията на Ж. е отхвърлена, като на Е. М. П. е присъдено заплащането на направени от нея разноски за адвокатска защита в размер на 3 000 лв.
Срещу това произнасяне е подадена въззивна жалба от Ж., въз основа на която е образувано в.гр.д.№ 6684/2013 г. на СГС, ІІ „г” въззивен състав. Въззивникът е претендирал отмяна на първоинстанционното решение както в частта, с която е отхвърлен иска по чл.59 ЗЗД, така и в частта за разноските, като е поддържал, че при направено от него възражение по чл.64, ал.4 ГПК (отм.) неправилно е присъдено на Е. М. П. да се репарират разноски за адвокатска защита в размер на 3 000 лв., при положение, че минималния размер по чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ (в редакция до изменението с ДВ, бр.28 от 28.03.2014 г.) възлиза на 100 лв., а максималния по § 2 от ДР на НМРАВ е 300 лв. С решение № 17979 от 04.11.2014 г. СГС, ІІ „г” състав е потвърдил произнасянето по съществото на спора, както и е присъдил на Е. М. П. заплащането на направени от нея разноски за адвокатска защита във въззивното производство в размер на 1 500 лв. – така както са заплатени от тази страна, като е намерил за неоснователно възражението за прекомерност, направено от въззивника. В мотивите на решението е посочено, че оплакването на Ж. досежно произнасянето на СРС по отговорността за разноските е недопустимо и не следва да се поставя на разглеждане по същество.
Последвало е подаването на частна жалба вх.№ 134102 от 13.11.2014 г., с която е атакувано решението на СГС в частта за разноските, като са заявени искания да се постанови намаляване на разноските, присъдени на Е. М. П. – както тези за защита пред СРС (от 3 000 лв. на 100 лв., но не повече от 300 лв.), така и тези за защита пред СГС. Срещу частната жалба е постъпил отговор от Е. П. чрез адв.Б., в която е заявено и искане за присъждане на 500 лв. – разноски за защита срещу частната жалба.
След постановено разпореждане № 9 от 19.01.2015 г. на ВКС, Председател на Първо г.о., е постановено обжалваното определение № 1446 от 23.01.2015 г. по в.гр.д.№ 6684/2013 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ „г” въззивен състав. С този акт въззивният съд : (1) изпратил частната жалба с вх.№ 134102 от 13.11.2014 г. на СРС, 43 с-в за произнасяне по същата като по молба за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските; (2) оставил e без уважение искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските и (3) осъдил e Ж. да заплати на Е. М. П. сумата 500 лв. на основание чл.294, ал.2 ГПК.
При така установените данни, съдът намира следното от правна страна:
Предявената от Ж. искова молба е депозирана при действието на отменения ГПК и на основание § 2, ал.1 ПЗР ГПК същата подлежи на разглеждане от първата и въззивната инстанции по реда на отменения ГПК, включително при произнасянето по акцесорните искания за присъждане на разноски. При това положение и по аргумент за противното от разпоредбата на чл.70 ГПК (отм.), с предявената от Ж. въззивна жалба въззивният съд е бил валидно сезиран с искане за преразглеждане на произнасянето на СРС по отговорността за разноските. Предвид наличието на валидно сезиране, формираната от въззивния съд правораздавателна воля, че е недопустимо искането за отмяна на първоинстанционното решение в частта за разноските, се явява неправилна. Частната жалба с вх.№ 134102 от 13.11.2014 г. е насочена срещу това произнасяне на въззивния съд (явяващо се преграждащо за развитието на производството по проверката на законосъобразността на първоинстанционното решение в частта за разноските), като на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК компетентен да се произнесе по частната жалба с вх.№ 134102 от 13.11.2014 г. в тази й част е ВКС, а не районния съд, на когото СГС е разпоредил да се изпрати същата за разглеждането й като молба за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. В тази ситуация, настоящият състав на съда намира, че обжалваното определение № 1446 от 23.01.2015 г. на СГС е неправилно в обсъжданата част и като такова следва да бъде отменено, наред с което следва да бъде отменен и отказа на СГС да се произнесе по същество на искането за проверка на законосъобразността на първоинстанционното решение в частта за разноските, в резултат от което делото следва да бъде върнато на СГС с указания да разгледа същото.
Обжалваното определение е неправилно и в частта, с която СГС е оставил без уважение заявеното с частната жалба с вх.№ 134102 от 13.11.2014 г. искане по чл.192, ал.4 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Съобразно разясненията на т.3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТГК процесуална предпоставка за намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност
при действащия ГПК е наличието на надлежно сезиране с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, докато при условията на отменения ГПК съдът разполага с това правомощие служебно – чл.64, ал.4 ГПК (отм.). Предвид разпоредбата на § 2, ал.1 ПЗР ГПК и на основание чл.64, ал.4 ГПК (отм.) в настоящия случай въззивният съд е разполагал с правомощието служебно да осъществи проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита, като е бил и длъжен да упражни такава с оглед заявеното от адв.А. И. искане в о.с.з.24.10.2014 г. (л.73).
Настоящият състав на съда намира, че така заявеното искане е основателно по следните съображения:
На първо място защитавания интерес в случая възлиза на сумата 500 лв., като е ирелевантно обстоятелството, че се касае за частичен иск. При това положение и на основание чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ (в редакцията към датата на постановяване на въззивното решение) адвокатското възнаграждение не може да бъде по-малко от 300 лв., а съобразно разясненията на т.3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТГК при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК (съответно – чл.64, ал.4 ГПК /отм./), съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от НМРАВ ограничение и е свободен да намали възнаграждението до посочения минимален размер. Пред въззивния съд са насрочени общо 3 открити заседания, но насрочването на две от тях е осъществено преди да е налице редовно съобщаване на Д. С. Т. на определението от 21.11.2013 г., с което въззивният съд е прекратил производството по отношение на нея. В тази ситуация, доколкото отлаганията на делото в периода 11.12.2013 г. – 24.10.2014 г. не се дължи на процесуалното поведение на Ж., не е налице основание тази страна да понесе допълнителна отговорност за разноски. Разгледаното от СГС дело не се характеризира с фактическа или правна сложност на спора, като съобразно т.3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТГК следва да се има предвид, че наличието на задължителна практика, разрешаваща основния спорен въпрос, определя сложност в по-ниска степен. Предвид изложеното съдът намира, че в случая при условията на чл.64, ал.4 вр.ал.1 ГПК (отм.) на Е. М. П. се следва възстановяването на част от направените от нея разноски – до размер на сумата 300 лв. (съобразно редакцията на чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ към датата на постановяване на въззивното решение), като за разликата до сумата 1 500 лв. искането й по чл.64, ал.1 ГПК (отм.) следва да бъде отхвърлено. Намаляването на адвокатското възнаграждение по този ред не рефлектира в отношенията между адвокат и клиент, които са сключили конкретен договор и са поели задължения по него.
Неоснователно е искането на Е. М. П. да й се присъждат разноски във връзка с депозирания отговор на частната жалба с вх.№ 134102 от 13.11.2014 г. Касае се до производство с акцесорен характер, свързано с основното произнасяне, като при това поддържаното от нея становище срещу основателността на искането по чл.64, ал.4 ГПК (отм.) е неоснователно. По тази причина и в тази му част обжалваното определение следва да бъде отменено.
С оглед настоящото произнасяне, Е. М. П. няма право на разноски за защитата й срещу разгледаната частна жалба вх.№ 16202/09.02.15 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд на република България, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО определение № 1446 от 23.01.2015 г. по в.гр.д.№ 6684/2013 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ „г” въззивен състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯВА на основание чл.192, ал.4 ГПК (отм.) въззивно решение № 17979 от 04.11.2014 г., постановено по в.гр.д.№ 6684/2013 г. по описа на СГС, ІІ „г” въззивен състав в частта за разноските, като НАМАЛЯВА подлежащото на присъждане на Е. М. П. адвокатско възнаграждение за защитата й по в.гр.д.№ 6684/2013 г. по описа на СГС, ІІ „г” въззивен състав до размер на сумата 300 (триста) лева на основание чл.64, ал.4 ГПК (отм.) и ОТХВЪРЛЯ искането на Е. М. П. по чл.64, ал.1 ГПК (отм.) за присъждане на разноски за защитата й по въззивното гр.д.№ 6684/2013 г. по описа на СГС, ІІ „г” въззивен състав за разликата над сумата 300 лева до сумата 1 500 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. М. П. за присъждане на разноски в размер на сумата 500 лева във връзка с депозирания отговор с вх.№ 1194 от 08.01.2015 г. на частната жалба с вх.№ 134102 от 13.11.2014 г. досежно съдържащото се в същата искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските.
ОТМЕНЯВА постановения с въззивно решение № 17979 от 04.11.2014 г. по в.гр.д.№ 6684/2013 г. по описа на СГС, ІІ „г” въззивен състав отказ на СГС да се произнесе по съществото на искането за проверка на законосъобразността на първоинстанционното решение в частта за разноските.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, ІІ „г” въззивен състав за произнасяне по същество по искането за проверка на законосъобразността на първоинстанционното решение № 151 от 21.02.2013 г. по гр.д.№ 11984/2006 г. по описа на СРС, 43 състав в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :