О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
София, 14.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание тридесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 1751 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по жалба на Р. А. Б. срещу определение № 3088 от 12.12.2014 г. на Бургаски окръжен съд по ч.гр.д. № 1944/2014 г., с което е потвърдено определение от 05.09.2014 г. по гр.д. № 395/2014 г. на Поморийски районен съд за прекратяване като недопустимо поради липса на правен интерес производството по исковата молба в частта, с която се претендира осъждането на ответника да изпълни поетото по предварителен договор задължение за прехвърляне без тежести на недвижим имот – предмет на същия договор. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на съдебния акт, поради което моли да бъде отменен. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т.2 на ал.1 на чл.280 ГПК по въпроса следва ли съдът при иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД да възпроизведе в решението цялото съдържание на предварителния договор или следва да се ограничи само до обявяването му за окончателен при уважаване на иска.
Ответникът по жалбата „И. п. д.” А. смята, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението на Бургаския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното:
Производството е образувано по искова молба на Р. А. Б. по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда, находящ се в [населено място], [улица], ет. 3, ап. 24, сключен между ищеца, от една страна, а от друга- от ответника„И. П. Д.” А.. Пред първоинстанционния съд ищецът е предявил наред с претенцията по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и претенция за задължаване на ответника в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение да изпълни задължението си да прехвърли без тежести недвижимия имот, предмет на договора. Като е преценил предявения в тази част иск за недопустим, Поморийският районен съд е прекратил производството по него с определение от 05.09.2014 г. В производство по обжалване на така постановеното определение въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния като е приел, че едновременното предявяване на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД с претенция за задължаване на ответника в определен срок да изпълни задължението си да прехвърли имота без тежести е недопустимо.
Настоящият съдебен състав намира, че поставеният от касатора процесуален въпрос за задължението на съда в производството по чл. 19, ал. 3 ГПК да възпроизведе в решението си съдържанието на предварителния договор не е обуславящ за спора относно допустимостта на предявеното от жалбоподателя искане, а посочената от жалбоподателя практика (решение № 32 от 17.06.2009 г. по гр.д. № 76/2009 г. на Апелативен съд Б.; решение № 30/05.04.1973 г. по гр.д. № 13/73 г. на ОСГК на ВС) е неотносима към този спор. От съществено значение в случая е дали при предявен иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД трябва да се приеме за съвместно разглеждане и да се уважи самостоятелно предявено пред съда искане за задължаване на ответника да прехвърли собствеността върху имота, предмет на предварителния договор. Този въпрос се различава от формулираното от касатора питане дали следва да се възпроизведе съдържанието на предварителния договор в диспозитива на решението. В последния случай уредбата на отношенията между страните по договора ще намери израз в съдебното решение, а за неизпълнението на задълженията по този договор страните ще могат да търсят обезщетение за неизпълнение по общия ред. Искането, по което производството е прекратено, има характер на самостоятелна искова претенция да се задължи ответникът да извърши определено действие, а не представлява искане да се възпроизведе в диспозитива на решението съдържанието на предварителния договор. Освен това съвместното разглеждане на двете искания не е допустимо поради различните им материалноправни последици. Решението, с което евентуално ще бъде уважен искът с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, има конститутивно действие, което е несъвместимо със задължаването на ответника да прехвърли същия недвижим имот чист от вещни тежести, тъй като исканата последица, свързана с прехвърлянето на собствеността върху имота, ще настъпи по силата на самото съдебно решение.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на определението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3088 от 12.12.2014 г. на Бургаски окръжен съд по ч.гр.д. № 1944/2014 г. по частна жалба на Р. А. Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: