2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
гр.София, 18.02.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 168 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. И. Г. срещу решение № 424 от 14.10.2015 г., постановено по в. гр. д. № 433 по описа за 2015 г. на Хасковския окръжен съд, Гражданско отделение, трети въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение № 212 от 24.04.2015 г. по гр. д. № 1620 по описа за 2014 г. на Хасковския районен съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма] сумата 3 372 евро на основание чл.59 от ЗЗД.
Касаторът твърди, че решението на Хасковския окръжен съд е недопустимо, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по следните въпроси:
1.Допустимо ли е предявяване на иск с правно основание чл.59 от ЗЗД в случаите, когато е налице причинена вреда на работодателя по небрежност на работника при или по повод изпълнение на трудовите му задължения, или в тези случаи отговорността на работника следва да се ангажира съгласно раздел втори на глава десета на КТ?
2. С оглед задължението на въззивния съд да приложи правилно материалния закон, допустима ли е промяна на правната квалификация на иска с въззивното решение? Като е приел за разглеждане нередовна искова молба, въззивният съд е нарушил своето задължение да приложи правилно материалния закон и е допуснал съществено процесуално нарушение, водещо до постановяване на неправилно решение.
3. Кой и в какво качество е изпратил на касатора сумата 3 025 евро на 7.2.2013 г. по негова сметка- физическото лице К. К. или сумата е изпратена от името и за сметка на дружеството?
Ответникът по жалбата [фирма] счита, че решението на Хасковския окръжен съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.
Въззивното решение в частите, с които е потвърдено осъждането на касатора да заплати на дружеството сумите от 100 евро и 250 евро, представляващи издължени от дружеството глоби и разноски за извършени от касатора на 26.03.2013 г. и 23.02.2013 г. нарушения, се отнася до искове с цена под 5 000 лв., поради което на основание чл.280, ал.2, т.1 от ГПК не подлежи на касационно обжалване. Ето защо в тези части касационната жалба трябва да бъде оставена без разглеждане. В частта, с която е уважен насрещният иск за заплащане на 3 022 евро по предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът Т. И. Г. е работил в [фирма] по силата на трудово правоотношение като международен шофьор и на 6.2.2013 г., по време на командировка във Франция, компетентните органи са констатирали извършено от него неправомерно използване на устройството за контрол на условията на труд „Пътен транспорт”. Заради това нарушение шофьорът е бил осъден от френски съд да заплати глоба от 3 000 евро и 22 евро разноски. Работодателят е издължил тези суми вместо работника, поради което е предявил насрещен иск за заплащането им, който е бил уважен от съдилищата. Настоящата инстанция констатира, че наложената лично на шофьора глоба представлява негово парично задължение, а не задължение и съответно имуществена загуба за дружеството. Затова не е налице хипотезата на имуществена отговорност на работника или служителя за причинена на работодателя вреда и не са приложими разпоредбите на раздел втори на глава десета от КТ. Цитираното от касатора решение № 95 от 22.05.2011 г. по т.д. № 134/2011 г. на ІІ Т.О. на ВКС касае съвсем различен случай, при който служителят е продал гуми, собственост на работодателя и така действително му е причинил имуществена загуба. Следователно първият въпрос не е относим към настоящия спор, поради което не може да послужи за допускане на касационно обжалване на решението на Хасковския окръжен съд.
Работодателят е изложил в исковата молба обстоятелствата, на които основава претенцията си, а първоинстанционният съд е разгледал иска въз основа на тези обстоятелства. Ето защо исковата молба е била редовна и не е било необходимо въззивният съд да отстранява нейните недостатъци. Затова и по втория въпрос касационно обжалване на решението на Хасковския окръжен съд не следва да се допуска. Същото заключение важи и за третото питане на касатора, което по своята същност е фактически, а не правен въпрос. Въз основа на анализ на всички доказателства по делото/свидетелски показания, разходен касов ордер, счетоводна експертиза/ съдът е достигнал до извода, че сумата е платена от името и за сметка на дружеството, а не от физическото лице К. К.. Този извод не противоречи, а съответства на решение № 57 от 29.04.2013 г. по гр.д. № 354/2012 г. на Четвърто Г.О. на ВКС, в което е прието, че счетоводните книги на търговеца следва да бъдат ценени с оглед всички доказателства по делото, както е процедирал в случая съдът.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Хасковския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решението на Хасковския районен съд за осъждане на касатора да заплати 3 022 евро не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по жалбата 500 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Т. И. Г. срещу решение № 424 от 14.10.2015 г., постановено по в. гр. д. № 433 по описа за 2015 г. на Хасковския окръжен съд, Гражданско отделение, трети въззивен състав, в частите, с които е потвърдено решение № 212 от 24.04.2015 г. по гр. д. № 1620 по описа за 2014 г. на Хасковския районен съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма] сумите от 100 евро и 250 евро, представляващи издължени от дружеството глоби и разноски за извършени от касатора на 26.03.2013 г. и 23.02.2013 г. нарушения.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 424 от 14.10.2015 г., постановено по в. гр. д. № 433 по описа за 2015 г. на Хасковския окръжен съд, Гражданско отделение, трети въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение № 212 от 24.04.2015 г. по гр. д. № 1620 по описа за 2014 г. на Хасковския районен съд за осъждане на Т. И. Г. да заплати на [фирма] сумата 3 022 евро, представляваща заплатена от дружеството глоба за извършено от касатора и констатирано на 6.2.2013 г. нарушение.
ОСЪЖДА Т. И. Г.-ЕГН: [ЕГН], да заплати на [фирма], ЕИК [ЕГН], сумата 500/петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: