О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
София, 04.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи декември две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1761 /2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Г. Ц. от с. З., община В., срещу решение от 06.07.2009 г. по въззивно гр.д. № 317 /2009 г. на Врачанския окръжен съд, г.о., с което е отменено решение от 13.02.2009 г. по гр.д. № 1554 /2007 г. на Врачанския районен съд, с което са отхвърлени исковете на Л. Ю. Д. от същото село с. жалбоподателя с правно основание чл.50 ЗЗД и вместо това е постановено друго, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Л. Д. сумата 3,000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от 16.07.2007 г., сумата 51.90 лева – обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от 16.07.2007 г. и разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон.
Навежда следните основания за допускане на касационно обжалване: първи въпрос: въззивният съд е основал решението си на извода, че жалбоподателят (ответник) е собственик на кучето, което е ухапало ищеца, като е формирал извода въз основа на свидетелски показания в нарушение на чл.174 от ЗВМД и чл.122 от ППЗВМД и в противоречие с постановени от ВКС и други съдилища : решения от 17.09.2005 г. по гр.д. № 234 /2003 г. на ІV г.о. на ВКС с което е потвърдено въззивно решение, с което е отменено първоинстанционно решение – също представени; Р. от 05.11.2007 г. по гр.д. № 1226 /2006 г. на Соф. ОС; Р. от 19.11.2007 г. по гр.д. № 629 /2007 г. на Шум. ОС, по част от които е прието, че собствеността на кучето може да се установи с гласни доказателства, а по последното – с паспорта на кучето; втори въпрос: определеният на основание чл.52 ЗЗД изключително несправедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди – 3,000 лева за незначително увреждане в противоречие с решения от 17.09.2005 г. по гр.д. № 234 /2003 г. на ІV г.о. на ВКС, с което е присъдено обезщетение 5,000 лева за изключително тежки болки и страдания – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК..
Ответникът в това производство Л. Д. не изразява становище по жалбата.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, в частта по иска за неимуществени вреди, т.к. е подадена в срок срещу въззивно решение и обжалваемият интерес по този оценяем иск и във въззивното производство е над 1,000 лева, по иска за имуществени вреди с обжалваем интерес 51.90 лева е недопустима, в тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено въз основа на свидетелски показания и предупредителен протокол по ЗМВР (л.32 по гр.д. 317 /2009 г.) до жалбоподателя (ответник), който го е подписал, че жалбоподателят е собственик на кучето, което е ухапало ответника – (тогава дете на ненавършени 14 години), и като е обсъдил претърпените от детето неимуществени вреди и всички обстоятелства, които ги обуславят, е определил обезщетението за тях. Съдът е отразил становището си за неоснователност на възражението, че собствеността на кучето може да се доказва само с писмени доказателства, тъй като кучето, както и другите животни е движима вещ и не е предвиден специален ред за доказване на собствеността върху такава вещ, нито пък има забрана да се слушат свидетелски показания за това.
От изложеното е видно, че въззивният съд е основал решението си и на двата повдигнати въпроса, първият е процесуалноправен и материалноправен, а вторият е материалноправен. Посоченият критерий за допустимост е по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Неоснователно е твърдението, че въззивният съд е разрешил първия въпрос в противоречие с посочените съдебни решения. В решенията е обсъждано доколко е доказана собствеността на ответниците върху кучета, които са захапали ищците, със събраните свидетелски показания или с представения паспорт (издаден съгласно предвидената регистрация в закона за ветеринарно-медицинската дейност) или с признания (твърдения на ответник, че е собственик, отразени в протокол от съдебни заседания или в друг изходящ от него документ). В решенията не е прието, че е недопустимо доказването със свидетелски показания, че ответникът е собственик на кучето, което е ухапало ищеца. В решението на Шуменския съд, е прието, че жалбоподателят, който е признал пред съда, че е собственик на кучето и упражнява надзор върху него и е заявил това в писмен документ до общината по реда на отменения ЗВМД, не може да доказва със свидетелски показания (друг) придобивен способ (да опровергава неизгодните свои твърдения), поради декларативно-регистрационния режим в действащото законодателство – чл.174,ал.3 вр. чл.116 и чл.117 ЗВМД, за който придобивният способ е ирелевантен факт.
Поради изложеното следва да се приеме, че първият въпрос не обосновава допустимост на касационната жалба.
Вторият въпрос – за размера на обезщетението също не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС и с посочените решения, тъй като от мотивите на обжалваното въззивно решение се установява, че въззивният съд е съобразил приетото с т.8 на ППВС № 4 / 1968 г. А определеният в резултат на това размер на обезщетението не е проява на противоречие с посочените и с други постановени решения, с които са определени други размери на обезщетения при съобразяване на други обстоятелства, свързани с причиняването на непозволеното увреждане. Не е налице проявление на противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма. Поради това искането за допускане на касационно обжалване по въпроса за приложението на критерия за справедливост, установен с правилото на чл.52 ЗЗД, е неоснователно.
Поради изложеното жалбоподатлят няма право на разноски.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационното обжалване решение от 06.07.2009 г. по въззивно гр.д. № 317 /2009 г. на Врачанския окръжен съд, г.о., в частта по иска за неимуществени вреди с цена 3,000 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К. Г. Ц. срещу същото въззивно решение в частта, с която съдът се е произнесъл иск за имуществени вреди с цена и обжалваем интерес 51.90 лева.
В частта, с която жалбата е оставена без разглеждане, определението може да бъде обжалвано от К. Г. Ц. с частна касационна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му, в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.