5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
С., 30.03.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 757/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Х. К. от [населено място] срещу решение № 66 от 19.04.2011 г., постановено по в. гр. д. № 110/2011 г. на Ямболски окръжен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 770 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 1498/2010 г. на Ямболски районен съд, с което касаторът е осъден да заплати на основание чл.232, ал.2 ЗЗД на „Е. фонд за земеделска земя” А. – [населено място], сумата 3 468.16 лв. – дължима наемна цена по договор за наем № 0025/20.02.2008 г., и сумата 10 014.76 лв. – дължима наемна цена по договор за наем на недвижим имот № 0026/20.02.2008 г., ведно със законната лихва от 21.05.2010 г. до окончателното плащане и разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 1 539.32 лв., и са присъдени разноски за въззивното производство на „Е. фонд за земеделска земя” А. в размер на сумата 950 лв.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. К. твърди, че въззивният съд не е обсъдил представената по делото справка от ОбС „Земеделие” – [населено място], доказваща наличие на предходни договори за аренда и наем с трети лица върху земите, предмет на процесните два договора за наем. Излага аргументи, че при наличие на посочената справка съдът неправилно е отрекъл основателността на възражението му за намаляване на уговорения в договорите наем, съразмерно на реално предадените за ползване земи, и за нищожност на договорите поради невъзможен предмет в частта, касаеща обременените с права на трети лица имоти. Развива съображения за нарушение на закона – чл.228 ЗЗД, при произнасяне по възражението му за нищожност на договорните клаузи /чл.2/, предвиждащи обратно действие на договорите за наем за стопанската 2007-2008 г., и при тълкуване на клаузите на чл.3, придаващи на наемните договори значението на приемо – предавателни протоколи за земеделските земи, обект на наемните правоотношения.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на бланкетно посоченото основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, а като значими за изхода на делото са формулирани въпросите : Могат ли договорите за наем да имат обратно действие – ако договорът за наем е сключен на 20.02.2008 г. може ли с него да се приеме, че действа от 01.10.2007 г. до 01.10.2008 г.; Може ли такъв договор за наем да има силата и на приемо – предавателен протокол относно земите, предмет на наемното правоотношение.
Ответникът по касация “Е. фонд за земеделска земя” А. – [населено място], е депозирал писмен отговор в срока по чл.287 ГПК. В отговора е изразено становище за недопускане на касационното обжалване, алтернативно – за неоснователност на касационната жалба, и е направено искане за присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима в частта, с която е обжалвано въззивното решение в частта относно иска по чл.232, ал.2 ЗЗД за сумата 10 014.76 лв., претендирана като дължим наем по договор за наем № 0026/20.02.2008 г. В частта, с която е обжалвано въззивното решение по обективно съединения иск за сумата 3 468.16 лв. – неплатен наем по договор за наем № 0025/20.02.2008 г., подадената на 13.05.2011 г. касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, тъй като с оглед цената на предявения иск въззивното решение в тази му част не подлежи на касационно обжалване по силата на чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./.
За да потвърди осъдителното първоинстанционно решение, с което е уважен предявеният от „Е. фонд за земеделска земя” А. против Х. Х. К. иск с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД за сумата 10 014.76 лв., представляваща наем за ползване на земеделски земи по договор за наем № 0026/20.02.2008 г., Ямболски окръжен съд е приел за доказано възникването на валидно наемно правоотношение между страните по посочения договор и изпълнението на поетото от ищеца – наемодател задължение за реално предаване на наетите земи на ответника – наемател, а наред с това е съобразил липсата на ангажирани от ответната страна доказателства за плащане на дължимия наем.
Като неоснователно е преценено възражението на ответника за нищожност на договора поради смесване на елементите на наем и аренда на земеделска земя. В резултат на тълкуване на договорните клаузи въззивният съд е приел, че договорът обективира ясната воля на страните да сключат договор за наем на земеделски земи, пораждащ задължение за наемодателя да предаде за временно ползване земите и насрещно задължение за наемателя да заплати дължимата за ползването им наемна цена. За неоснователно е счетено и възражението за противоречие на договора с разпоредбата на чл.228 ЗЗД, предвид сключването му на 20.02.2008 г. с уговорка действието му да обхване периода 01.10.2008 г. – 01.10.2008 г. Изложени са съображения, че след като страните са постигнали взаимно съгласие наемът да се дължи за стопанската 2007/2008 г., уговорката им е валидна, включително с оглед уговорения в чл.14, ал.1 начин за определяне на наемната цена.
Изводът на въззивния съд за изпълнение на задължението на наемодателя за реално предаване на наетите имоти е обоснован освен с клаузата на чл.3 от договора, с която страните са придали на договора и значението на приемо – предавателен протокол относно наетите имоти, също и с неоспорените писмени доказателства за надлежно деклариране на земите, обект на наемното правоотношение, от наемателя с декларация по чл.70, ал.2 ЗСПЗЗ и за регистрирането му като земеделски производител. След анализ на доказателствата, в т. ч. и на приетата във въззивното производство справка от ОбС „Земеделие” – [населено място], въззивният съдебен състав е счел за недоказано твърдението на ответника, че е бил препятстван да ползва част от наетите земи поради обременяването им с права на трети лица, сключили по-рано арендни и наемни договори за същите площи. В съответствие с тази преценка е отречена основателността на релевирания от ответника защитен довод за редуциране на наема, съразмерно на реално ползваните земи.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси не попадат в приложното поле на касационното обжалване, очертано с разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. Макар да са свързани с предмета на делото, същите касаят правилността на направените от въззивната инстанция фактически и правни изводи по съществото на спора, която не може да бъде ревизирана по повод допускане на касационното обжалване в производството по чл.288 ГПК. Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, които обуславят неправилност на въззивното решение, подлежат на проверка само в стадия за разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290 и сл. ГПК и не са тъждествени с основанията по чл.280, ал.1 ГПК, от които зависи допускането на касационното обжалване. Въпросите, посочени от касатора като значими за изхода на делото, съставляват повторение на оплакванията в касационната жалба за необоснованост и незаконосъобразност на решаващите изводи на въззивния съд, с които е мотивирано уважаването на иска с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД. Поради това и с оглед указанията в цитираното тълкувателно решение, същите не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация и по повод на тях не може да се допусне касационно обжалване.
Освен поради отсъствие на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно и поради недоказване на сочената допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. К. се е позовал бланкетно на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да изложи аргументи защо счита, че произнасяне по поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетното възпроизвеждане на законовия текст на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не съставлява надлежно обосноваване на приложното поле на касационния контрол, поради което настоящата инстанция не дължи произнасяне дали разглеждането на формулираните въпроси действително ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. За изчерпателност следва да се отбележи, че по въпроса за момента, от който договорът за наем поражда права и задължения за страните, съществува константна и задължителна съдебна практика, в която е възприето становището, че с оглед консенсуалния характер на договора той се счита за сключен в момента на постигане на съгласие от страните относно съществените елементи от съдържанието му – вещта, която се предоставя за ползване, и наемната цена, а предаването на вещта от наемодателя на наемателя касае изпълнението на договора, не и неговото сключване и действителност.
Предвид изложените съображения, решението по в. гр. д. № 110/2011 г. на Ямболски окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване в подлежащата на касационно обжалване част.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на сумата 400 лв., представляваща ? част от заплатеното адвокатско възнаграждение по представения с молба от 28.09.2011 г. договор за правна защита и съдействие, дължима за производството по чл.288 ГПК.
Мотивиран от изложените съображения, на основание чл.280, ал.1 и чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 66 от 19.04.2011 г., постановено по в. гр. д. № 110/2011 г. на Ямболски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 770 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 1498/2010 г. на Ямболски районен съд в частта за осъждането на Х. Х. К. да заплати на основание чл.232, ал.2 ЗЗД на „Е. фонд за земеделска земя” А. – [населено място], сумата 10 014.76 лв. – дължима наемна цена по договор за наем на недвижим имот № 0026/20.02.2008 г., ведно със законната лихва от 21.05.2010 г. до окончателното плащане и деловодни разноски по чл.78, ал.1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Х. Х. К. от [населено място] срещу частта от решение № 66 от 19.04.2011 г., постановено по в. гр. д. № 110/2011 г. на Ямболски окръжен съд, с която е потвърдено решение № 770 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 1498/2010 г. на Ямболски районен съд в частта за осъждането на Х. Х. К. да заплати на основание чл.232, ал.2 ЗЗД на „Е. фонд за земеделска земя” А. – [населено място], сумата 3 468.16 лв. – дължима наемна цена по договор за наем № 0025/20.02.2008 г., ведно със законната лихва от 21.05.2010 г. до окончателното плащане и деловодни разноски по чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Х. Х. К. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.2, да заплати на “Е. фонд за земеделска земя” А. с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], ет.1, сумата 400 лв. /четиристотин лв./ – деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при ВКС в едноседмичен срок от връчването в частта за оставяне на касационната жалба без разглеждане, а в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :