6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
[населено място],14.04.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети април през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3455/2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 44 от 24.04.2013 г., постановено по в. т. д. № 88/2013 г. на Апелативен съд – Б.. С посоченото решение е потвърдено решение № 107 от 18.01.2013 г. по т. д. № 643/2012 г. на Окръжен съд – Ямбол, с което по предявен от Е. С. П. против [фирма] иск с правно основание чл.74 ТЗ са отменени като незаконосъобразни решенията, приети от Общото събрание на съдружниците на [фирма], проведено на 10.09.2012 г.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и за отхвърляне на иска по чл.74 ТЗ с присъждане на разноските. К. навежда оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на въззивния съд за липса на виновни действия и бездействия на ищцата като съдружник, трайно насочени към увреждане на интересите на дружеството и към умишлено възпрепятстване на работата му. Поддържа доводи, че съдът не е преценил правилно доказаното в хода на делото поведение на ищцата, несъвместимо с качеството й на съдружник и осъществяващо визираните в решенията на общото събрание основания за изключване – чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значими за изхода на делото са формулирани следните правни въпроси : 1. Преценката на поведението на съдружника, изразяващо се в бездействие, следва ли да се обвързва с критерия за траен характер на поведението на съдружника, при положение, че бездействието само по себе си е липса на воля за осъществяване дейността на дружеството и не се следва от времево измерение за дълготраен, продължителен характер; 2. В хипотезата на равни дялове в капитала на дружеството и при съвместно управление от двамата съдружници, изпълнението на задълженията на другия съдружник по оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството, представляващи неутрализиране на резултатите от бездействието на изключвания съдружник, следва ли да се цени при определяне на поведението на изключвания съдружник като такова срещу интересите на дружеството, които да имат траен характер; 3. Следва ли, след като не е необходимо настъпването на вреди и тяхното установяване от действия, респ. бездействие на съдружника, преценката за липса на накърнени интереси на дружеството да се обвързва с настъпил вредоносен резултат. Допускането на касационно обжалване по първите два въпроса е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По отношение на третия въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като се твърди, че е разрешен в отклонение от задължителната практика в решение от 25.10.2011 г. по т.д. № 860/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.
Ответницата по касация Е. С. П. от [населено място] изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 29.08.2013 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението по т. д. № 64/2012 г. на Окръжен съд – Ямбол, с което на основание чл.74 ТЗ са отменени взетите на 10.09.2012 г. решения на Общото събрание на съдружниците в [фирма] за изключване на Е. С. П. като съдружник в дружеството и за освобождаването й като управител, за приемане на актуализиран дружествен договор и за търсене на отговорност на освободения управител, Апелативен съд – Б. е направил извод, че в хода на делото не е доказано ищцата да е извършила нарушения от кръга на визираните в чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ, пораждащи основание за изключването й като съдружник в [фирма]. След анализ на фактите и доказателствата решаващият въззивен състав е приел, че през релевантните за спора 40 дни от периода м.август – м.септември 2012 г., посочен в предупреждението за изключване, ищцата не е проявила незаинтересованост и бездействие към работата на дружеството и не е възпрепятствала умишлено дейността му. Действията по напускане и прекратяване на работата като отговорен фармацевт в склад на едро за лекарства на [фирма], с които са обосновани предпоставките на чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ, са преценени като ирелевантни за поведението на ищцата като съдружник в [фирма]. Изложени са съображения, че тези действия са предприети от ищцата в качеството й на управител на друго търговско дружество – [фирма], поради което не могат да се квалифицират като компрометиращи търговската дейност на [фирма]. В тази насока са съобразени и депозираните свидетелски показания, от които е направен извод, че от прекратяването на работата на ищцата като отговорен фармацевт в склада на [фирма] не са последвали нито траен спад в заявките за лекарства и в оборотите на притежаваните от [фирма] аптеки за посочения в предупреждението за изключване 40-дневен период, нито затруднения в работата на аптеките и намаляване на печалбата им. При формиране на изводите за отсъствие на поведение, покриващо фактическите състави на чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ, въззивният съд е взел предвид и безспорните в процеса факти, че за по-голямата част от периода м. август – м.септември 2012 г. ищцата е ползвала отпуск по болест, което изключва извършването на действия и проявата на бездействия против интересите на дружеството, а също и създаването на напрежение от нейна страна в нормалното функциониране на дружеството. Като аргумент за основателност на иска е изтъкнат и факта, че по време на събранието, на което е изключена, ищцата е заявила ясно намерение да ревизира поведението си в указаната в предупреждението за изключване насока като продължи дейността си на отговорен фармацевт в склада за лекарства на [фирма].
За недоказано е счетено и твърдяното в предупреждението за изключване извършване на конкурентна дейност от ищцата чрез [фирма]. Въззивният съд е преценил, че закупуването на лекарства за зареждане на аптеките на посоченото дружество от склада на [фирма] не съставлява конкурентна дейност спрямо дейността на [фирма], доколкото по делото е установено, че по този начин са зареждани и други аптеки извън кръга на „Мултифарм”.
В заключение решаващият състав на Апелативен съд – Б. е счел за правилни изводите на първата инстанция за основателност на иска по чл.74 ТЗ поради недоказаност ищцата трайно да е извършила действия или да е допуснала бездействия, несъвместими с качеството й на съдружник, които да са били насочени против интересите на дружеството и да са били продиктувани от явното желание за увреждане на тези интереси.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Първият формулиран в изложението въпрос – дали фактическите състави на чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ са обвързани с изискване за траен характер на проявеното от съдружника бездействие по отношение дейността на дружеството, е значим за изхода на делото, но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По поставения въпрос съществува задължителна практика на ВКС, формирана с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 171 от 13.03.2012 г. по т.д. № 860/2010 г. на ІІ т.о., на което се е позовал и самият касатор. В решението е прието, че хипотезата на изключване на съдружник в О. на основанието по чл.126, ал.3, т.1 ТЗ, свързано с неизпълнение на неимуществени задължения на съдружника, предполага бездействие на съдружника по отношение на конкретно дължимо поведение към дружеството, което трябва да се характеризира с повторяемост, а не с епизодичност. Настоящият състав на ВКС възприема изцяло посочената задължителна практика, чието съществуване прави неприложимо основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С оглед извода на въззивния съд, че не е установено бездействие на ищцата, изразено в трайно или повтарящо се бездействие при изпълнение на задълженията й като съдружник в [фирма], въззивното решение съответства на задължителната практика, което не позволява да бъде допуснато до касационен контрол и на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Оплакването на касатора за неправилност на извода на съда за отсъствие на посоченото в решението на общото събрание бездействие, наложило изключването на ищцата като съдружник, е относимо към правилността на обжалваното решение, която не е предмет на производството по чл.288 ГПК.
Не е обуславящ за изхода на делото вторият въпрос в изложението – дали оказването на съдействие от другия съдружник в дружеството с цел неутрализиране бездействието на изключения съдружник подлежи на преценка при определяне поведението на изключения съдружник като такова, насочено против интересите на дружеството. Решаващите изводи на въззивния съд за основателност на иска по чл.74 ТЗ не са обвързани с обсъждане и преценка на поведението на другия съдружник в [фирма], което означава, че поставеният въпрос по никакъв начин не е рефлектирал върху отмяната на оспорените с иска решения, взети от общото събрание на дружеството – касатор.
Извън очертаното в чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационното обжалване е и третият въпрос – дали преценката за липса на накърнени интереси на дружеството вследствие действията и бездействията на изключения съдружник следва да се обвързва с настъпване на вредоносен резултат за дружеството. Мотивите към въззивното решение не съдържат извод, че настъпването на вреди за дружеството в резултат на действия или бездействия, нарушаващи общото задължение за лоялност или засягащи имущественото състояние на дружеството, е условие за изключване на ищцата като съдружник. Поради това не може да се приеме, че с решението е даден отговор на поставения въпрос в твърдяната от касатора насока. Освен това по отношение на този въпрос не е осъществена и поддържаната допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като при отсъствие на формиран извод за необходимост от настъпване на вреди за дружеството като условие за прилагане на санкционната мярка „изключване на съдружника” на основанията по чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ не е налице противоречие между произнасянето в обжалваното решение и задължителната практика в решение № 171 от 13.03.2012 г. по т.д. № 860/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 64/2012 г. на Апелативен съд – Б..
Разноски не са претендирани от ответницата по касация и не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 44 от 24.04.2013 г., постановено по в. т. д. № 88/2013 г. на Апелативен съд – Б..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :