О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
гр. София, 03.05.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2624 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Подадена е касационна жалба от Г. С. Калчова и М. Д. Х. против решение № 912/16.04.2018г. по гр.д. № 4879/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която частично е отменено решение № 3085/05.05.2017г. по гр.д. № 16599/2015г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго за отхвърляне на иска по чл.226, ал.1 КЗ / отм./ на Г. С. Калчова срещу „Дженерали Застраховане”АД за заплащане на разликата над 100 000 лв. до 176 000 лв. и на иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ на М. Д. Х. против „Дженерали Застраховане”АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 176 000 лв., както и в частта на разноските.
Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба „Дженерали Застраховане”АД не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 , пр.3 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно настъпването на 20.09.2015г. на ПТП, при което лек автомобил, управляван от виновния водач е ударил велосипед, в резултат на което е починало детето Б. Г. К.. Относно механизма на произшествието е било изяснено въз основа на САТЕ, констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие и разпита на свидетеля – водач на МПС Б. И. Н., че в светлата част на денонощието в населено място, на прав участък с добра видимост, се е движил лек автомобил, управляван от делинквента. Същият е възприел двете деца, возещи се на велосипед пред него в посоката му на движение, на около 50-60 метра преди удара. Първоначално те са се движили плътно в дясно на платното /на около 1 м. от края на същото/, при изравняване с автомобила водачът на колелото е кривнал в ляво, което е довело и до удара на около 2,5 м. в ляво от края на пътното платно. При скоростта на движение на автомобила– 50 км/ч и на велосипеда – 17 км/ч и с оглед на посочените по-горе особености на пътната обстановка, водачът на МПС е могъл да възприеме колелото и е имал техническа възможност да не допусне ПТП, ако не е било рязкото свиване в ляво от водача на велосипеда. Пострадалото дете Б. К. е седяло на приспособена за целта дъска на багажника на колелото. Същото е биологично дете на ищцата Г. Калчова и е било отглеждано от нея и ищеца М. Х. в едно домакинство заедно с останалите 5 деца на двамата ищци. С оглед на така установеното от фактическа страна въззивният съд е приел, че връзката между загиналото дете и М. Х. следва да бъде отнесена към хипотезата „доведено дете – втори съпруг на майката“, която не е обхваната от кръга на правоимащите лица съгласно ППВС № 2/1984г. Поради което САС е заключил, че М. Х. няма право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Б. К. и е отхвърлил иска му по чл.226, ал.1 КЗ / отм./. По отношение на иска на Г. Калчова въззивната инстанция е счела, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се съобразят: възрастта на починалия – 11г. и на майка му– 35 годишна; съдържанието на създадената между тях близка и силна връзка; непреодолимата мъка по загубата на дете; шокиращото емоционално и психическо сътресение, което винаги ще съпътства живота на касаторката; икономическите условия на живот в страната. Въззивният съд е намерил, че обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. за майката се явява справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД. Доколкото е било направено възражение от застрахователя за съпричиняване на резултата от страна на пострадалия решаващият съд е преценил, че необезопасеното возене от страна на детето Б. като пътник на велосипед е повлияло върху устойчивостта на превозното средство и възможността същото да бъде управлявано, а оттук сам е поставил себе си в риск. Поради което САС е определил обем на съпричиняване за починалия в размер на 1/3 и 2/3 за водача на МПС, който е нарушил чл.20, ал.1 и чл.117 ЗДвП. Като краен резултат е присъдил обезщетение в размер на 100 000лв. на касаторката Г. Калчова.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят следните правни въпроси, част от които са доуточнени от настоящия състав на ВКС: 1/ Материално легитимирано ли е да получи обезщетение за неимуществени вреди лице, което не е вписано като баща в акта за раждане на починало при ПТП дете, ако последното е било отглеждано, възпитавано и издържано фактически от това лице и са били изградени отношения аналогични на връзката родител-дете?; 2/Какви са предпоставките, при които е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД за настъпилото ПТП и може ли да се отчете съпричиняване, при недоказан факт, че поведението на пострадалия има връзка с настъпилото ПТП и/ или последиците му?; 3/ Ако не е доказана категорично и безспорно пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилите вреди, може ли да се приеме съпричиняване?; 4/ Какви са предпоставките, при които е налице съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД на вреди при ПТП и дали всяко нарушение на установените правила има релевантно значение за вредоносния резултат или само това, което има пряка причинна връзка с настъпилите последици?; 5/ Задължително ли е доказване на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилите вреди от страната направила възражението, за да се счете то за осъществено? ; 6/ Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост“ и трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?; 7/ Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите, като гаранция за това е отчитане на всички задължителни и всички специфични за случая обстоятелства, въведени с ПП № 4/68г., гарантиращи правилното приложение на принципа за справедливост?; 8/ За да се гарантира правилното приложение на принципа за справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС №4/68г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точна преценка на значението на всяко от обстоятелствата, спрямо справедливото обезщетение, а не само формално да се изброят фактите?; 9/При определяне на необичайно ниско обезщетение – в пълно отклонение на обичайно присъждани такива, при напълно аналогични случаи, трябва ли съдът да изложи мотиви за предпоставките, обосноваващи присъждане на по-ниско от обичайните обезщетения; трябва ли да се приемат за доказани факти и обстоятелства, даващи основание за очевидно отклонение от обичайно присъждани за аналогични случаи обезщетения?; 10 / Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия и достатъчно ли е да се приеме за отчетен лимитът с посочване от съда, че обезщетението е определено към момента на настъпване на увредата? Релевантни ли са за критериите по чл. 52 от ЗЗД лимитите на застраховане съобразно § 27 от ПЗР на КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната и доколко съдът при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да съобрази и нормативно установените лимити по застраховка „Гражданска отговорност”?
Касаторите се позовават на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по посочените въпроси. Въведено е като самостоятелно основание за достъп до касация и това по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
По касационната жалба на М. Д. Х. :
Първи въпрос, касаещ иска на касатора М. Х., е разгледан от въззивния съд и е обусловил крайното решение по спора. Настоящият състав на ВКС намира, че е налице и соченото от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Също така служебно известно на състава е и ПП № 5/ 24.11.1969г. на ВС, с което е признато право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го. За проверка съответствието на обжалваното въззивно решение с цитираната задължителна практика на ВКС по въпроса: Материално легитимирано ли е да получи обезщетение за неимуществени вреди лице, което не е вписано като баща в акта за раждане на починало при ПТП дете, ако последното е било отглеждано, възпитавано и издържано фактически от това лице и са били изградени отношения аналогични на връзката родител-дете?, на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва да бъде допуснато касационно обжалване на същото решение на САС в частта, с която е отхвърлен искът на М. Д. Х. по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ срещу „Дженерали Застраховане“АД за сумата от 176 000лв.
По касационната жалба на Г. С. Калчова:
Въпроси от 2 до 5 включително в своята цялост касаят приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД с оглед направено от застрахователя възражение за съпричиняване. Произнасянето на въззивния съд по тези въпроси не е в отклонение от дадените разрешения в практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 17/63 г. и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС, част от които – сочени от касаторката, а друга – служебно известни на настоящия съдебен състав: Решение № 117/08.07.2014г. по т.д. № 3540/2013г. на ВКС, I т.о., Решение № 118/27.06.2014г. по т.д. № 3871/2013г. на ВКС, I т.о., Решение № 96/29.06.2015г. по т.д. № 2461/2014г. на ВКС, II т.о. и Решение № 159/24.11.2010г. по т.д. № 1117/2009г. на ВКС, II т.о. и много др. Според възприетото в тях разрешение при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се съпостави конкретното поведение на делинквента и това на увредения и да се отчита тежестта на допуснатите от всеки нарушения, намиращи се в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат. В случая въззивният съд подробно е изследвал механизма за настъпване на ПТП, доказателствата относно конкретното поведение на пострадалото дете и как това поведение го е поставило в риск като участник в движението. Следователно не е изпълнено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите относно възражението за съпричиняване.
Във връзка с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД касаторката се позовава и на основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание, е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС счита, че предложеното от касаторката обосноваване на „очевидната неправилност“ не кореспондира с никоя от гореизложените възможности. Аргументите относно определения от САС обем на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото дете съставляват оплакванията за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, изложени в касационната жалба. Основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК не е тъждествено на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и неговото приложно поле следва да бъде ясно обосновано.
Въпроси от 6 до 10 включително засягат критериите, от които решаващият съд следва да се води при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, за да се яви то справедливо съгласно чл.52 ЗЗД. Предвид задължителната за съдилищата практика, обективирана в ППВС №4/68г., ППВС № 2 от 1984г., ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените в резултат от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на болките както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Именно икономическата конюнктура е в основата на нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица.
В разглеждания случай САС в съответствие с така посочената задължителна практика е направил своята преценка за проявлението на различните релевантни обстоятелства, като отчитането им не е формално, а поотделно е разгледал всяко едно от тях и е съобразил комплексното им отражение върху физическото и психическото здраве, емоционален и социален живот на касаторката. В тази връзка доказателствата по делото са обсъдени и САС е взел предвид: внезапността на смъртта на детето на касаторката, възрастта на детето и на родителя към датата на деликта, в какво се изразява връзката родител – дете, непреодолимостта на преживяната мъка, последствията за живота на майката и пр. Изрично апелативният съд е отнесъл проявлението на констатираните релевантни обстоятелства към датата на деликта – 20.09.2015г., като е отчел икономическите условия за живот в страната към този конкретен момент, следователно е съобразил основата за формиране на съществуващите към същия момент нива на застрахователно покритие. Следва да се посочи, че в съдебната практика, на която се позова касаторката: Решение № 66/ 03.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г., II т. о., Решение № 27/15.04.2015г. по т.д. № 457/2014г. на ВКС, II т.о., Решение № 28/09.04.2015г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, II т.о., Решение № 23 от 25. 03. 2014 г. по т. д. № 1154/2013 г., II т. о., Решение № 157/28. 11. 2014 г. по т. д. № 3040/2013 г., II т. о. и служебно известната на настоящия състав: Решение № 83 от 6. 07. 2009 г. по т. д. № 795/2008 г., II т. о. и др., е застъпено разбиране, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент – моментът на настъпване на увреждането, т.е. те са ориентир при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претендирано по пряк иск на увредения спрямо застрахователя.
Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се преценява за всеки отделен случай. Следователно размерът на обезщетението за неимуществени вреди – вкл. твърдяното от касаторката определяне на обезщетение „ в пълно отклонение от обичайно присъждани такива”, няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установената и задължителна практика на ВКС.
Така изложеното налага цялостен извод за неосъществяване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, а оттук и до недопускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение в частта, в която е отхвърлен искът на Г. С. Калчова за разликата над 100 000лв. до 176 000лв.
Касаторът М. Д. Х. е освободен от внасяне на държавна такса по реда на чл.83, ал.2 ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание без внасяне на държавна такса по чл.18, ал.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 912/16.04.2018г. по гр.д. № 4879/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която частично е отменено решение № 3085/05.05.2017г. по гр.д. № 16599/2015г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго за отхвърляне на иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ на М. Д. Х. против „Дженерали Застраховане”АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 176 000 лв., както и в частта на разноските.
Делото да се докладва на Председателя на I т.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 912/16.04.2018г. по гр.д. № 4879/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която частично е отменено решение № 3085/05.05.2017г. по гр.д. № 16599/2015г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго за отхвърляне на иска по чл.226, ал.1 КЗ / отм./ на Г. С. Калчова срещу „Дженерали Застраховане”АД за заплащане на разликата над 100 000 лв. до 176 000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: