О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
София, 23.04.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1071/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Н” Е. , гр. С. срещу решение № 161 от 21.07.2009 г. по в. т. д. № 314/2009 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставено в сила постановеното от Плевенски окръжен съд решение № 22 от 13.03.2008 г. по т. д. № 95/2007 г. С първоинстанционния акт, в обжалваната му пред въззивния съд част, са уважени предявените от ЗПК “Ч”, с. Т., Плевенска област срещу “Н” Е. , гр. С. обективно съединени искове с правно основание чл. 45 във вр. с чл. 49 и чл. 50 ЗЗД, като са присъдени сумите: 27 003 лв. – обезщетение за причинени вреди във формата на претърпени загуби за стопанската 2004/2005 г. от унищожение на земеделски култури вследствие скъсване на защитните диги по р. Осъм, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.05.2005 г. до окончателното й изплащане; сумата 17 037 лв. – обезщетение за пропуснати ползи от неполучен добив и нереализирана продукция за същата стопанска година, заедно със законната лихва върху нея, считано от 30.05.2005 г. до окончателното й изплащане и сумата 40 561 лв. – обезщетение за пропуснати ползи от незасяване и нереализиране на земеделска продукция за стопанската 2005/2006 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.10.2006 г. до окончателното й изплащане.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изразява несъгласие с извода, че наводнението през 2005 г. в района на с. Т., Плевенска област, в резултат на което са причинени и вредите на ищцовата к. , няма характер на непреодолима сила по смисъла на чл. 306 ТЗ и поради това не е налице основание за освобождаване на търговското дружество от отговорност от заплащане на обезщетение за тези вреди. Според касатора, решаващият състав неправилно е игнорирал представените във въззивното производство доказателства – Решение за създаване на временна комисия за проучване и ликвидиране на щетите от наводненията и за изготвяне на предложения за оптимизиране на модела на действия на държавните органи по управление при кризи, обнародвано в ДВ бр. 62 от 29.07.2005 г., както и изменящото го ново решение, обнародвано в ДВ бр. 67 от 16.08.2005 г.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, озаглавено “касационна жалба”, касаторът аргументира допускането на касационното обжалване с всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Поддържа твърдения, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; че същото е от значение за точното прилагане на закона, както и че във връзка с наводненията от 2005 г. на територията на с. Т. е налице противоречива съдебна практика. В подкрепа на становището за противоречие с практиката касаторът се позовава на решение № 2* от 25.11.1967 г. по гр. д. № 1697/67 г. на І г. о. и решение № 468 от 26.05.2009 г. по гр. д. № 1868/2008 г. на ІV г. о., а като доказателство за противоречие в съдебната практика е представил решение № 43 от 08.05.2006 г. по т. д. № 106/2005 г. на Плевенски окръжен съд, с което предявените срещу него искове от друга земеделска к. във връзка със същото наводнение от 2005 г. са отхвърлени като неоснователни.
Ответникът по касация – ЗПК ”Ч”, с. Т., Плевенска област – моли да не бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 23.11.2009 г., към който са приложени и актове на различни съдебни инстанции по образувани срещу “Н” Е. дела за присъждане на обезщетения във връзка с наводненията през 2005 г., по които исковете са уважени.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да остави в сила първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която са уважени предявените искове по чл. 45 и сл. ЗЗД, въззивният съд е счел за неоснователно релевираното във въззивната жалба становище за наличие на непреодолима сила, освобождаваща търговското дружество, стопанисващо защитните диги по р. Осъм, от отговорността за настъпилите в резултат от скъсването им през м. май 2005 г. вреди – преки загуби и пропуснати ползи. Прието е, че сами по себе си двете решения на Народното събрание за създаване на временна комисия за проучване и ликвидиране на щетите от наводненията не дават основание да се приеме, че падналите през периода м. май – м. юни 2005 г. проливни валежи имат характер на непреодолима сила по смисъла на чл. 306 ТЗ, ал. 2 ТЗ с характерните за нея два комулативно изискуеми белега – непредвидимост и непредотвратимост. Подробни съображения са изложени и във връзка с размера на дължимите обезщетения, като на база всички събрани по делото доказателства, в т. ч. и експертни заключения, е изразено съгласие с размера, определен от първостепенния съд.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Независимо от формалното наличие на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът не е изпълнил задължението си да посочи кой е въпросът /материалноправен и/или процесуалноправен/, релевантен за конкретния правен спор, по отношение на който твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия на Върховен касационен съд, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си, е достатъчно за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Значимият за делото въпрос не би могъл да бъде уточнен от настоящия състав, в рамките на правомощията му по т. 1 от цитираното Тълкувателно решение, тъй като в обстоятелствената част на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не се съдържат достатъчно ясни и конкретни доводи. Изложението представлява по своето съдържание едно по-подробно мотивиране на оплакванията в касационната жалба за неправилност на въззивното решение, изразяваща се в неговата необоснованост поради незачитане на всички факти и доказателства по делото; в нарушение на материалния закон във връзка с преценка на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане и в неприлагането на института на непреодолимата сила /чл. 306, ал. 2 ТЗ/. Тези оплаквания могат да бъдат преценявани едва в рамките на самия касационен контрол, но същите не се покриват с основанията за неговото допускане, в какъвто смисъл са и указанията в Тълкувателно решение № 1/2010 г.
Дори и да се приеме, обаче, с оглед твърденията за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 45 ЗЗД и предвид практиката, на която се позовава, че касаторът е поставил като важен за спора въпроса за необходимостта да бъде установена причинна връзка между увреждащото действие/бездействие и настъпилите вреди, касационното обжалване отново не следва да бъде допуснато. Цитираните две решения /на ВС и на ВКС/ са постановени при факти и доказателства, напълно различни от тези по настоящото дело, поради което не би могло да се приеме, че същите имат за предмет аналогичен случай и съответно – че е налице отклонение от посочената практика. Още повече, че същата не попада в понятието задължителна съдебна практика, уточнено в т. 2 от цитираното по-горе тълкувателно решение.
Недоказано е и твърдението за противоречива практика по въпроса представлява ли форсмажорно обстоятелство наводнението от 2005 г. на територията на с. Т., Пловдивска област. Решение № 43 от 08.05.2006 г. по т. д. № 106/2005 г. на Плевенски окръжен съд, с което предявените срещу дружеството-касатор искове от друга земеделска к. във връзка със същото наводнение от 2005 г. са отхвърлени, не може да обоснове приложимостта на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като същото не е влязло в сила /т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г./. Това решение впоследствие е отменено с решение № 50 от 30.03.2007 г. по в. гр. д. № 317/2006 г. на Великотърновски апелативен съд, като исковете срещу “Н” Е. са приети за частично основателни, което е видно от представеното от ответника по касация решение № 1* от 10.11.2008 г. по гр. д. № 3585/2007 г. на ВКС , ІІІ г. о.
Нещо повече, не само че не е налице твърдяното от касатора противоречие, но липсата на такова в практиката по делата, образувани по искове на различни кооперации във връзка с процесното наводнение на територията на Плевенска област, се установява от множеството влезли в сила решения, в които еднопосочно е прието, че предявените искове за присъждане на обезщетения за вреди са основателни и че не са налице форсмажорни обстоятелства, освобождаващи “Н” Е. от отговорност за вредите, причинени в резултат от скъсването на стопанисваните от него диги по р. Осъм.
На последно място, доколкото касаторът само се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да подкрепи с аргументи твърдението си относно неговото наличие, същото не следва да бъде обсъждано. Само по себе си, цитирането на правната норма не създава задължение за касационния съд да извърши преценка дали са осъществени специфичните за това основание предпоставки.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 161 от 21.07.2009 г. по в. т. д. № 314/2009 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: