О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
гр. София 01.03.2017 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4009/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. В., подадена чрез адв. Р.С., против решение № 2905/07.04.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 14398/15 по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 04.03.2015 г. по гр.д. № 49219/2011 г. по описа на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от него иск срещу [фирма] с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата от 9 000 лв., представляваща претендирано обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода м. 03.2011 г. – м. 11.2011 г., поради невъзможността да отдава под наем имота си, находящ се в [населено място], в резултат на отказ от ответника да открие партида на негово име.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът счита, че са налице основанията за ангажиране на деликтната отговорност на ответната страна и иска претенцията му да бъде уважена в пълен обем.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи бланкетно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по решаващите за делото въпроси : 1. Кой е определящият факт за откриване на индивидуална партида устното заявяване съгласно чл. 8, т. 3 от Общите условия или молба –декларация по чл. 56 ОУ; 2. Коя е предпоставката за откриване/промяна на партидата на името на абоната, т.е. кое е определящото за начало на договорно отношение – отправяне на устно искане по чл. 8, т. 3 ОУ или подаване на заявление по чл. 56 ОУ; 3. Надлежно ли е сезиран ответникът [фирма] по смисъла на чл. 8, т. 3 и чл. 56 ОУ устно, както и с депозирано от С. В. уведомително писмо за промяна на партидата на името на титуляра на собствеността; 4. Следва ли с оглед обстоятелството, че ОУ на ответника са публични и общодостъпни, изрично да бъде провеждано доказване по отношение на факти общо достъпни за съда и страните или те следва да се приемат за ноторно известни и ненуждаещи се от доказване; 5. Следва ли съдът да се произнесе по така направеното възражение и съответно длъжен ли е да приложи нормата на чл. 161 ГПК предвид наличието на пречки от страна на ответника за събирането на доказателства и съответно да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за тяхното събиране.
Ответника по касация – [фирма] не е депозирал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК и не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд в рамките на проверката по реда на чл.269 ГПК и след преценка на твърденията и доказателствата се е произнесъл по основателността на иска предявен от С. В. В. против [фирма] за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от невъзможността да отдаде собствения си недвижим имот под наем, причинени от противоправно, виновно бездействие на служители на ответното дружество – отказ да прехвърлят на негово име партидата за ползвана студена вода.Съдът е препратил към мотивите на първоинстанционния съд ,но е изложил и свои,като е приел, че съгласно чл. 56 ОУ на ВиК оператора ,за откриването на партида се изисква подаване на заявление по образец и документ, удостоверяващ правото на собственост или право на ползване на заявителя. Ищецът,чиято е доказателствената тежест не е установил,че към периода,за който претендира имуществени вреди,е представил всички необходими документи за да бъде открита партида на негово име.Възражението във въззивната жалба, че към процесния период не са съществували заявления по образец за откриване на партида, е преклудирано,тъй като не е заявено надлежно по предвидения за това ред в ГПК. При така установеното въззивният съд е приел за недоказан, респективно неосъществен, фактът на подаване на заявление от страна на С. В. В. за откриване на партида при [фирма],поради което не е налице противоправно бездействие от страна на служителите на ответника,т.е. не е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане.
Поставените въпроси в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се отнасят до доказването на правопораждащото обстоятелство по делото, а именно – подаването на заявление до ВиК оператора, но не могат да послужат като основания за допускане до касационно обжалване. Формирането на вътрешното убеждение на съда и излагане на изводи по същество на спора са елементи от решаващата дейност. Предвид селективния характер на касационното обжалване, в изложението на основанията за допускане до касационна проверка следва да са формулирани въпроси, обусловили решаващата воля на съда, а не оплаквания срещу правилността на изводите му, по които съдът се произнася при разглеждане на касационната жалба по същество. Тълкуването на договорите/ в това число и на общите условия/, представлява решаваща дейност на съда. В обжалваното решение е прието, че писменото заявление по чл. 56, ал. 2 ОУ на [фирма] е необходима предпоставка за откриване на партида на името на заявителя,а ищецът не е доказал надлежно предявено искане. Въпросите от № 1 до № 3 поставят акцент върху формата на заявлението и дали същото може да бъде извършено устно, съгласно ОУ, но с тях касаторът се противопоставя на правилността на възприетото от съда и оспорва изводите му по същество. Дали дадени обстоятелства са доказани или не е въпрос по същество на спора и не може да послужи като основание за допускане на касационна обжалване, защото по този начин директно се оспорва решаващата воля на съда. Четвъртият въпрос кореспондира с наведеното за първи път във въззивната жалба твърдение, че изискуемото „заявление по образец“ не е съществувало към процесния период. Въззивният съд не се е произнасял по възражението относно тежестта на доказване на ноторно известни факти и обстоятелства по делото,тъй като е преклудирано. Въпрос по отношение на този решаващ извод на съда не е поставен. Петият въпрос също не е бил правно разрешаван от въззивния съд. Процесуалните последици на чл. 161 ГПК са приложими в случай на създаване на пречки за събиране на допуснати доказателства, но съдът не е бил сезиран с такова искане, а и не са налице предпоставките за това. В откритото съдебно заседание, провело се на 27.11.2012 г., съдът е задължил [фирма] да представи всички документи за процесния имот за периода 2011 г. – 2012 г. и в изпълнение на задължението по чл. 190 ГПК ответникът ги е представил. Действително ищецът е възразил, че преписката не съдържа всички документи, но е поискал да бъде прието за безспорно, че това са всички документи без да изложи допълнителни възражения или твърдения в тази посока. Ето защо въпросът въобще не е бил предмет на обсъждане във въззивното решение и не е обусловил решаващата воля на съда. Съобразно изложеното не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Освен това следва да бъде посочено, че бланкетното позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е достатъчно да се приеме, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът е следвало да обоснове защо счита, че поставените въпроси са свързани с приложението на непълна или неясна правна норма, по която няма съдебна практика и за приложението, на която се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или за тълкуването на норма, или да са настъпили такива промени в законодателството или обществените условия, че да налагат промяна на вече установена съдебна практика по тази правна норма.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2905/ 07.04.2016 г., постановено по възз. гр. д. № 14398/2015 г.по описа на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: