3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
[населено място], 10.06.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3207 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 136 от 18.01.2013г. на Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 2066/2012г., с което е отменено решение №229 от 18.05.2012г. по гр.д. № 1305/2011г. на Асеновградски районен съд и вместо това е отхвърлен иска на А. И. Г. и М. Н. Г. против В. А. С. за премахване на изградената в собствения им ПИ * масивна, монолитна, едноетажна, с избено помещение сграда, застроена на *кв.м. в т.ч. открита тераса с площ *кв.м., оградена с метален парапет, с оформено под терасата избено помещение. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на насрещния иск на В. А. С. против А. И. Г. и М. Н. Г. за заплащане на сумата 20 000лв., представляващи стойността на извършени подобрения в имота, посочени в решението, както и за отхвърляне на искането по чл. 72, ал.3вр. с ал.1 ЗС за признаване право на задържане на имота до заплащане на подобренията.
Касационната жалба е подадена от ищците А. И. Г. и М. Н. Г. чрез пълномощника адв.К. и касае отхвърления иск по чл. 109 ЗС. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че съдът се е произнесъл по материално-правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а именно: 1/правилно ли е съдът да се десезира и да прекратява делото по иска по чл.109 ЗС с аргумент, че са приложими разпоредбите на §4а, ал.3 ПЗР ЗСПЗЗ; 2/ приложими ли са тези разпоредби след като жалбоподателите са приобретатели на имота, а не възстановени собственици по ЗСПЗЗ, а ответникът не е доказал правата си на ползувател на имота; 3/ след като жалбоподателите не желаят запазването на постройката, изградена върху грамада от камъни, която пречи на достъпа до имота, правилно ли въззивният съд препраща към административния ред на §4а ПЗР ЗСПЗЗ; 4/коя правна норма е приложима за настоящия казус – чл. 109 ЗС или §4а, ал.3 ПЗР ЗСПЗЗ; 5/ длъжен ли е собственик, който желае премахване на постройка, изградена в имота му от трето лице без основание, да спазва административния ред за защита по §4а, ал.3 ПЗР ЗСПЗЗ. На второ място се поддържа, че е налице противоречие на обжалваното решение с трайната практика на ВКС по иска по чл. 109 ЗС, който дава възможност за защита срещу всички посегателства върху имота. Посочени са две съдебни решения – решение № 340 от 25.05.1994г. по гр.д.№918/1993г.на I..о. и решение № 125от 28.03.1988г. по гр.д.№ 852/1987г. на IV г.о.
Ответникът по жалбата В. А. С. взема становище за недопускане на касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск по чл. 109 ЗС и насрещен иск по чл. 72 ЗС. Ищците се легитимират като собственици на имота, съставляващ пл.№ * по плана на А., по силата на договор за покупко-продажба, сключен през 2001г. с Е. Ч. – възстановен собственик по ЗСПЗЗ. Ответникът установява, че му е било предоставено право на ползване върху имота като пустееща земя през 1963-64г. и пред 1973г. е построил процесната сграда. През 1992г. му е отказано изкупуване на земята. Приета е техническа експертиза, според която спорната жилищна сграда е построена без строителни книжа и препятства достъпа до имота на ищците – само ако се премахне грамадата от камъни и сградата, ще се осигури възможност за влизане на автомобил в имота.
В. съд, за разлика от първоинстанционния, е отхвърлил иска по чл.109 ЗС като е намерил, че отношенията между страните следва да се уредят съгласно §4а, ал.3 ПЗР ЗСПЗЗ, която разпоредба се явява специална и урежда именно отношения между възстановен собственик и ползвател, изградил сграда в имота.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Формулираните от касаторите правни въпроси, относими към основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, могат да бъдат обобщени в един – дали в отношенията между ползувател, който няма право да придобие собствеността върху терена и реституиран собственик по ЗСПЗЗ, който не желае да запази изградената в имота сграда, е приложима защитата с негаторен иск по чл.109 ЗС или следва да се приложи специалната уредба на §4а, ал.3 ПЗР ЗСПЗЗ. Въпросът е определящ за изхода на спора и липсва съдебна практика по него, поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. Представените две съдебни решения на ВКС не касаят спор като настоящия – между възстановен собственик и ползувател, поради което не могат да обосноват противоречиво разрешаване на въпроса в практиката.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 136 от 18.01.2013г. на Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 2066/2012г. по касационната жалба на А. И. Г. и М. Н. Г. от [населено място].
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на ВКС в размер на 25/двадесет и пет/лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока и при изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване, а при неизпълнение – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: