3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
София,18.02.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1014/2010 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „А. Б. А.Е.” със седалище и адрес на управление в Република Г. ,[населено място], чрез клон „А. Б. – Клон България” със седалище и адрес на управление в[населено място], срещу определение № 257 от 13.08.2010 г. по гр. д. № 553/2010 г. на П. окръжен съд, с което е потвърдено поставеното от Т. районен съд разпореждане № 162 от 15.06.2010 г. по ч. гр. д. № 63/2010 г. за отхвърляне на депозираното от банката заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК срещу Е. Димитринов С. от[населено място], [община].
Частният касатор поддържа, че обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което моли за отмяната му и за издаване на исканата заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Счита, че въззивният съд неправилно е споделил становището на първата инстанция, че условие за настъпването на предсрочна изискуемост на остатъка от процесния банков кредит е уведомяването на длъжника по него по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, без да съобрази конкретната клауза на чл. 21 във връзка с чл. 19.1. от същия, установяваща предварително уведомяване на кредитополучателя за предсрочната изискуемост на кредита. Изложени са и съображения срещу извода на решаващия състав, че от данните в заявлението не може да се направи извод за настъпилата предсрочна изискуемост на целия кредит, респ. за дължимостта на предявеното вземане, като в тази връзка частният касатор счита, че началото на забавата на кредитополучателя е посочена изрично в т. 14 от заявлението, както и чрез очертания в него период на договорната лихва с начало 17.03.2009 г.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значим за спора материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /конкретно цитирана в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/. Като такъв е посочен въпросът, свързан с настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, при наличието на изрична уговорка между страните в договора за кредит, че същият става предсрочно изискуем с неплащането на две погасителни вноски без кредитополучателят да бъде уведомяван.
Ответникът по частната касационна жалба – Е. Димитринов С. от[населено място], [община] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното разпореждане на Т. районен съд, с което е отхвърлено заявлението на „А. Б. А.Е.”, Република Г., чрез клон „А. Б. – Клон България” за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК срещу ответника Е. Димитринов С. от[населено място], [община], в качеството му на кредитополучател по договор за потребителски кредит № 180-252 от 17.09.2008 г., въззивният съд е приел, че макар да е редовно от външна страна, доколкото е издадено от оправомощено лице и удостоверява размера на задължението на длъжника, съдържанието на представеното извлечение от счетоводните книги не позволява да бъде извършена проверка относно предсрочната изискуемост на целия кредит. Този извод е направен, предвид липсата на данни за крайния падеж на кредита; за периода на забавата; дали претендираната сума е остатък от кредита и най-вече кога е било налице просрочие и в какъв размер.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване на атакуваното определение не следва да бъде допуснато, тъй като по отношение на поставения от частния касатор въпрос не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно – въпросът да е обусловил изхода на делото. В случая въззивният съд изобщо не е обсъждал клаузите на чл. 21 и чл. 19.1. от процесния договор за кредит и въпроса необходимо ли е кредитополучателят да бъде изрично уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на целия кредит. Липсата на такова обсъждане произтича от направената от решаващия състав констатация, че по този въпрос първоинстанционният съд не е застъпил становище, различно от това на банката, както неправилно се твърди от последната. Следователно, отхвърлянето на заявлението е резултат не от решаването на поставения от частния касатор въпрос за предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на целия договор за кредит. С оглед мотивите на въззивния акт, значим всъщност е въпросът за това как следва да бъде удостоверен фактът, че е настъпила предсрочната изискуемост. Доколкото обаче не е изрично поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, този въпрос не може да обоснове допускане на касационното обжалване. Отделно от това, по отношение на същия не е доказано и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като посочените актове на ВКС не са относими към него.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 257 от 13.08.2010 г. по гр. д. № 553/2010 г. на П. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: