Определение №221 от 40625 по ч.пр. дело №184/184 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
Гр.София, 23.03.2011.г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева

при секретаря ………………. след като изслуша докладваното от съдия К., ч.т.д.№ 184 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на З. Д. Д.,[населено място] срещу определение от 21.04.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 3153/10г. от Софийския градски съд, с което е отменено определението от 29.09.09г. по ч.гр.д.№ 4457/09г. на Софийския районен съд за обезсилване на заповед за изпълнение № 242/01.06.09г.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, тъй като не му е връчен препис от депозираната исковата молба, предявена по реда на чл.415 ГПК.
Ответникът [фирма],[населено място] оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд., констатира, че частната жалба е допустима, но не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че в срока по чл.415, ал.2 ГПК заявителят в заповедното производство е подал молба до районния съд с приложени доказателства за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането, предмет на заповедта за изпълнение, поради което определението за обезсилването й е неправилно.
Частният жалбоподател не е формулирал материалноправен или процесуален въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е от значение за изхода на делото. Невръчването на копие от исковата молба по установителния иск не е предпоставка за обезсилване на издадената заповед за изпълнение, а изложените основания в допълнителната молба от 27.10.2010г. и въведеното възражение за погасяване на вземането по давност са относими към исковото производство, но не и за производството по чл.415, ал.2 ГПК.
По тези съображения касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение от 21.04.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 3153/10г. от Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top