3
3
Определение по т. д. № 619/12г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 619 /2012 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№221
София,13.03.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 619 описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Е „С. С – К. С.”, [населено място], представляван от К. И. С. чрез адв. С. Н. срещу въззивно решение № 502/27.03.2012 г. по гр. д. № 2819/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение от 02.06.2011 г. по т. д. № 903/2009 г. на СГС. С последното е отхвърлен предявеният от едноличния търговец срещу Министерство на външните работи, [населено място] иск с правно основание чл. 122г, ал. 4, във вр. с чл. 120а, ал. 1 от Закон за обществените поръчки за сумата 60611,61 лв., представляваща пропуснати ползи от нереализирана печалба и иск за сумата 1000 лв., представляваща неимуществени вреди .
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Касаторът, след указания е представил изложение по чл. 284, ал. 3, т. 3 ГПК, приподписано от адв. С. Н..
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор взема становище за недопускане на касационно обжалване, поради отсъствие на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, посочва аргументи и за неоснователност на оплакванията по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът не е посочил основанието за приложното поле на касационното обжалване, като не е определил кой е материалноправния или процесуален въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт при наличието на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
Основанието по цитираната правна норма за допускане на касационно обжалване следва да бъде посочено от касатора конкретно, т. е. точно и мотивирано посредством изложението на касационните основания, съобразно чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК и разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което в случая не е сторено.
Препращането към въпросите, предмет на обжалване не би могло да замести посочването на конкретни правни въпроси, по които се иска допускане на касационно обжалване. В случая това е и невъзможно, тъй като в касационната жалба са въведени твърдения за допустимост за разглеждане на исковите претенции по реда на ГПК, предвид претендирането на обезщетение за вреди, претърпени в резултат на нарушение на законовата процедура при провеждане на обществена поръчка, и се поддържа, че искът е основан и на специалната уредба по чл. 122г, ал. 4, във вр. с чл. 120а, ал. 1 ЗОП. В обжалваното въззивно решение съдът е посочил именно тази правна квалификация на иска, като е направил разграничение с отговорността по чл. 82 ЗЗД и претенцията на жалбоподателя за присъждане на пропуснати ползи.
В изложението не се съдържа и аргументация, свързана с разрешения на съдилищата по въпроса, който се счита за значим, тъй като не е посочена и приложена съдебна практика, нито е маркирано някое от основанията по чл. 280 т. т. 1 – 3 ГПК.
Твърдението, че решението противоречи на практиката на ВКС е останало недоказано, предвид непосочване на конкретно решение на този съд. За прецизност следва да се упомене, че по отношение правната характеристика на иска по чл. 122г, ал. 4 ЗОП и относно нищожността на сключения договор, като противоречащ на закона /при опорочена административна процедура/, е налице практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, която жалбоподателят е могъл да издири и посочи: Решение № 85/23.06.2010 г. по т. д № 780/2009 г. ТК, І отд.; Решение № 19/23.02.2009 г. по т. д. № 474/2008 г. ТК, І отд.; Решение № 183/02.11.2011 г. по т. д. № 209/2011 г. ВКС, ТК, ІІ т.о.
Като недоказано следва да се прецени допълнителното изискване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК би била налице при непълнота или неяснота в закона, които да налагат преодоляването им по тълкувателен път, или когато в резултат на промяна на конкретните обстоятелства се налага даване на нови правни разрешения. Необходимо е и кумулативното наличие на двете особени предпоставки – значението за точното прилагане на закона и за развитие на правото, които изобщо отсъстват.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 502/ 27.03.2012 г. по т. д. № 2819/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: