О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
София, 05.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 285 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Щ. Щ. срещу решение от 23.11.2009 г. по въззивно гр. д. № 3737 /2009 г. на Софийски градски съд, ІІ „г”. г.о., с което е оставено в сила решение на СРС, с което жалбоподателят е осъдена да заплати на М. Н. К. на основание чл.59,ал.1 ЗЗД сумата 6,000 лева – обезщетение за неоснователно обогатяване за ползване на апартамент, находящ се в София, с посочен адрес и номер за посочен с начална и крайна дата период от време.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон.
Представя изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, които ще бъдат обсъдени по-долу.
Ответникът в това производство М. Н. К. оспорва основанията за допускане на касационно обжалване, като настоява на това, че е основала иска си на влязло в сила решение на СГС, с което е уважен неин иск срещу жалбоподателя по чл.38а ЗЖСК. Оспорва и основателността на жалбата.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано в срок въззивно решение и обжалваемият интерес на оценяемия иск и във въззивното производство е над 1,000 лева.
По основателността на искането за допускане на касационно обжалване:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е обсъдил всички представени по делото доказателства,р включително влязлото в сила решение по иска по чл.38а ЗЖСК и е приел, че ж.с.к. „Български художник” има права върху процесния апартамент по приращение и в резултат на осъществяване на фактическа власт върху процесния апартамент от страна на ответника за периода на претенцията ищецът се е обеднила, а ответникът – обогатила неоснователно в размер на претенцията, определен въз основа на заключение на вещо лице, като е налице връзка между обедняването и обогатяването.
Жалбоподателят твърди, че има много постановени решения на ВКС, САС, СГС и СРС, които посочва и представя в преписи, с които се отхвърлят исковете по чл.59,ал.1 ЗЗД на ж.с.к. „Български художник” срещу физически лица за обезщетение за ползване на апартаментите от блоковете на ж.с.к., а обжалваното решение им противоречи, а този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, поради което са налице основания за допускане до обжалване по чл.280,ал.1,т.1 (противоречието с отделни решения на ВКС по отделни спорове), т.2 (противоречието с отделни решения на други съдилища) и т.3 ГПК.
Въпросът е материалноправен, противоречието с отделни решения на ВКС по отделни спорове попада в хипотезата на чл.280,ал.1,т.2.
Настоящият състав намира искането за неоснователно, поради следното:
Ищецът основава иска си на твърдения, че ответникът се е самонастанила в процесния апартамент и го е ползвала без основание за процесния период от време, а двете страни са обвързани от влязло в сила решение на СГС, с което е уважен иск на ищеца срещу ответника по чл.38а ЗЖСК (за изваждането на ответника от определеното на ищеца с разпределителен протокол на ж.с.к. жилище).
Следователно въпросът дали ж.с.к. е или е била собственик на процесния апартамент не е част от основанието на иска и от предмета на спора, и съдът е следвало да основе решението си на преценката дали страните са обвързани от сила на пресъдено нещо по представеното съдебно решение и дали от това следва извод за наличието или липса на основание за ползване на процесния апартамент.
Въззивният съд е обсъдил влязлото в сила съдебното решение по иска по чл.38а ЖСК в мотивите си (л.3, посл. абзац и на следв. лист) и е приел извода (в третия абзац на л.4), че безспорно ищецът се легитимира като член – кооператор на ж.с.к. „Български художник” и именно в това и качество е уважен искът по чл.38а ЗЖСК. Въззивният съд е изложил мотиви и за наличието на останалите предпоставки за основателността на иска (по чл.59,ал.1 ЗЗД).
Така макар и въззивният съд да е обсъждал и представени по делото доказателства, относими към ж.с.к. „Български художник” и придобиването от ж.с.к. „Български художник” на права върху терена, върху който са построени жилищните сгради, в една от които се намира процесния апартамент, и е излагал доводи за основателността и неоснователността на доводите на двете страни за правата на ж.с.к., изведеният от жалбоподателя въпрос няма значение за спора, в който ж.с.к. „Български художник” не е страна, нито има значение за точното прилагане на закона, включително защото се отнася до наличието на отделно субективно право на собственост на ж.с.к. „Български художник” по отношение на определени недвижими имоти и доколкото самият жалбоподател твърди наличието на многобройни съдебни решения по този въпрос.
Поради изложеното следва да се приеме, че изведеният въпрос не осъществява основание по чл.280,ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Страните не претендират разноски, ответникът не е доказал, че е направил разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 23.11.2009 г. по въззивно гр. д. № 3737 /2009 г. на Софийски градски съд, ІІ „г”. г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.