О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
София, 23.04.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седми април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1045/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Г” Е. , гр. С. срещу решение от 11.03.2009 г. по гр. д. № 1058/2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила постановеното от Софийски районен съд решение от 31.01.2008 г. по гр. д. № 2778/2007г. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от дружеството-касатор срещу “К” О. , гр. С. искове: за сумата 1 890.31 лв. – възнаграждение по договор за превоз от 2004 г. и заплатени във връзка с превоза магистрални такси и за сумата 597.47 лв. – лихва за забава върху първата сума за периода от 11.8.2004 г. до 12.02.2007 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Според касатора, в резултат от неправилната преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд е достигнал до погрешния извод, че между страните не е налице валидно сключен и изпълнен договор за превоз. Изложени са конкретни съображения във връзка със съдържанието на всеки от релевантните за спора документи, като се твърди, че същите установяват категорично възникването на облигационна връзка между страните по делото по повод извършения от ищеца международен превоз на стоки, за които ответното дружество дължи заплащането на претендираното възнаграждение.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е аргументирано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като значим за конкретното дело е формулиран материланоправният въпрос: представлява ли товарителницата достатъчно доказателство за наличието на сключен договор за превоз или е необходимо представянето и на други писмени доказателства. Касаторът счита, че този въпрос е решен в противоречие с постоянната практика на Върховен касационен съд, както и че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация – “К” О. , гр. С. не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да остави в сила постановеното от Софийски районен съд решение, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 367 ТЗ и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че представените по делото доказателства – документ № 550/0002858079 009, реф. Х 390 от 04.08.2004 г. и опростена фактура № 6* от 11.08.2004 г. – не установяват твърдението на ищеца “Г” Е. , че между него и ответното дружество “К” О. , гр. С. е сключен договор за превоз от 05.08.2004 г. По отношение на първия документ, в който е отразено предаването на стока с тегло 4 719 кг от “А” до “К” О. с място на доставка България, съдът е посочил, че в същия не е вписано името на ищеца като превозвач, а по отношение на фактурата, отразяваща задължение за заплащане на процесното превозно възнаграждение – че не е ясно кой е нейният издател, както и че същата не е подписана от ответника като получател.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е осъществена главната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед мотивите на атакуваното решение, не може да се счете, че поставеният от касатора материалноправен въпрос се явява значим за изхода на конкретното дело по смисъла на цитираната норма. Изводът на въззивния съд, че не е доказано сключването на превозен договор между страните по делото, не е резултат от решаването на поставения от касатора въпрос. В мотивите на въззивното решение е посочено изрично, че издаването на товарителница представлява доказателство за наличието на превозно правоотношение. Приетото от съда, обаче, че в случая не е установено да е сключен и изпълнен твърдяният договор за международен превоз произтича от съдържанието на товарителницата и по-точно – от обстоятелството, че ищецът не фигурира като превозвач в нея. Следователно, отхвърлянето на предявените искове е последица от извършената от решаващия състав конкретна преценка на товарителницата като документ, а не от отказа да й се признае значението на „достатъчно доказателство” за установяване сключването на договор за превоз, в какъвто смисъл неоснователно се поддържа от касатора. Що се отнася до правилността на тази преценка, същата е относима към касационните основания по чл. 281 ГПК и поради това не може да бъде проверявана в настоящото производство. В този смисъл са и задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, според които материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Поради липсата на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, не следва да бъде преценявано съществуването на допълнителните изисквания, специфични за всяко от поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 11.03.2009 г. по гр. д. № 1058/2008 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: