О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 222
София, 17.02.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари…………….……………….
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 1176/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
В. Г. Б. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. Д. от АК-П., е подал касационна жалба срещу решение № 269 от 25.05.2011 година по гр.д. № 419/2011 година на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 538 от 30.03.2011 г. по гр.д. № 649/2011 г. на Плевенския районен съд. С него са отхвърлени искове на касатора срещу Плевенска филхармония с открита оперна сцена „Х. Б.”, [населено място], за признаване незаконност и отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 2/25.01.2011 г. на директора, за възстановяване на заеманата преди това длъжност „главен диригент” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради това уволнение – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Развити са оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът П. филхармония с открита оперна сцена „Х. Б.”, [населено място], не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
В изложението към касационната жалба са формулирани три въпроса: 1/ „Липсата на произнасяне на въззивния съд по повдигнат във въззивната жалба въпрос за недопустимост – липса на произнасяне по един от обективно съединените искове – опорочава ли съдебното решение, с което се потвърждава изцяло постановеното от първоинстанционния съд решение; 2. Следва ли при наличие на длъжностна характеристика и неизпълнено задължение на работодателя да запознае служителя с нея, да се ценят гласни доказателства за естеството на трудовите функции на касатора; 3. При полагане на труд при условията на чл.111 КТ на длъжност „главен диригент” – непълно работно време 4 часа и липса на договореност за разпределянето на работното време как следва да се формира преценката налице ли е неизпълнение на трудовите задължения при неявяване за период, в който касаторът няма ангажименти в седмичните програми за репетиции и концерти на филхармонията.”
По първия въпрос касаторът се позовава на т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ВКС и на т.14 от ТР №1/2001 г. на по т.д. № 1/2001 г.ОСГК ВКС с твърдението, че непроизнасянето по пълния размер на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ опорочава съдебното решение. Освен че се касае до оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е по съществото спора, то е и неоснователно. Отхвърлянето на иска за заплащане на обезщетение от незаконно уволнение следва от неговия акцесорен характер и това е изяснено в мотивите на съдебното решение. Доколкото в диспозитива му е посочена сума, различна от заявената в исковата молба /1200 лева вместо 2100 лева/, грешката подлежи на отстраняване по реда на чл.247 ГПК /очевидна фактическа грешка/ или на чл.250 ГПК /допълване на решението/, но не и чрез обжалване на решението. Ако страната има интерес от това допълнително произнасяне може да отправи искане до районния съд и сега.
Представените решения на състави на ВКС по втория въпрос не разкриват сходство с разглеждания случай. В тях е изразено принципното становище, че възникването, съществуването и прекратяването на трудовото правоотношение не може да се установява със свидетелски показания. Няма пречка, обаче, характерът на трудовите задължения и начинът на изпълнението им да се установява с всички доказателствени средства. Задължение на работодателя е да изготви и връчи срещу подпис длъжностна характеристика на работника или служителя, но неизпълнението на това задължение не се отразява нито на съдържанието на трудовото правоотношение, нито на изискванията за изпълнението му. По тези въпроси не може да се приложи и чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като има непротиворечива практика на ВКС по чл.290 ГПК /напр. р. № 800 по гр.д. № 776/2009 г. на ІV г.о./, която няма основание да бъде променяна или допълвана.
Искането за допускане на касационно обжалване по третия въпрос е обосновано с твърдението, че съществува непълнота в уредбата на трудовите правоотношения при полагане на труд с творческа насоченост – как се осъществява подготовката и творческите изяви, респ. как се процедира за периоди, в които няма творчески ангажименти. Следва да се посочи, че всички правоотношения, свързани с полагане на труд, независимо от спецификата им, че подчиняват на императивните разпоредби на КТ и подзаконовите актове по приложението му. Няма пречка в трудовия договор или отделно страните да се споразумеят по някои диспозитивни въпроси, свързани с начина на изпълнението му. В случая липсват данни за такава договореност, поради което служителят е следвало да се съобрази с общата нормативна уредба и правилника за вътрешния трудов ред в предприятието. Отсъствието от работа за продължителен период от време – 5.01.2011 г. до 17.01.2011 г., без съгласието на работодателя, не може да се оправдае със спецификата на трудовия договор и трудовите задължения за длъжността „главен диригент”.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 269 от 25.05.2011 година по гр.д. N 419/2011 година на Плевенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.