Върховен касационен съд на Република България ГК, ІІ г.о. дело № 646/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
гр.София, 28.05. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 646/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 5052 от 03.12.2013 год. на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение № 434 от 07.11.2013 год. по в.гр.дело № 390/2013 год. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 106 от 08.07.2013 год. по гр.дело № 26/2013 год. на Чепеларския районен съд за уважаване на предявения срещу дружеството-касатор отрицателен установителен иск, че по отношение на имот с идентификатор 80371.241.3095.2.2 по кадастралната карта и регистър на [населено място], собственост на ищците В. Д. К. и И. И. К., не е учредена договорна ипотека с договор за ипотека, сключен с нотариален акт № 105, т.І, рег.№673, нот.дело № 104/17.08.2007 год.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните материалноправни въпроси, които според касатора са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а именно:
а/ когато предмет на ипотека е право на собственост върху земя, ипотеката разпростира ли действието си върху всички елементи /правомощия/, включени в съдържанието на правото на собственост в тяхната динамика и в частност – ипотеката разпростира ли действието си и върху бъдещите приращения върху имота във вид на новопостроени сгради по време на действието на ипотеката, при липса на уговорки за изключване на действието й спрямо отделни елементи на правото на собственост, включително и спрямо бъдещите приращения?
б/ ако собственикът на земята учредява ипотека върху правото си на собственост с изричното волеизявление, че учредява ипотека включително и върху правомощието си да построи сграда в собствения си имот и да придобие в собственост построеното, индивидуализирано с ПРЗ, одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, към момента на учредяване на ипотеката, това изрично волеизявление, пряко свързано с ипотекираното право на собственост върху земята, касаещо правомощие на собственика, представляващо неразделна част от ипотекираното право на собственост върху земята, попада ли в категорията „невъзможен предмет” и влиза ли в противоречие с императивна законова забрана?
в/ коя е необходимата и достатъчно пълна и точна индивидуализация на ипотекирано право да се построи и придобие в собственост цяла бъдеща сграда, независимо дали става въпрос за ипотека на право на собственост заедно с правомощието на собственика да се строи в собствения имот или за ипотека на вещно право на строеж на бъдеща сграда върху чужд имот?
г/ ако предмет на учредената ипотека е цяла бъдеща сграда, задължително условие ли е в предмета на ипотеката да бъдат включени със съответната им индивидуализация всички бъдещи самостоятелни обекти в бъдещата сграда, за да има действие учредената ипотека върху цялата сграда по отношение и на отделни самостоятелни обекти в нея, възникнали с построяване на сградата?
Ответниците по касация В. Д. К. и И. И. К. са на становище,че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
По делото е безспорно, че с нотариален акт № 173, т.І, рег.№ 1231, нот.дело № 160/09.06.2010 год. ищците закупили от [фирма], [населено място], офис № 2 с идентификатор 80371.241.3095.2.2 по кадастралната карта на [населено място].
С нотариален акт № 105, т.І, рег.№ 673, нот.дело № 104/17.08.2007 год. в полза на ответника/сега касатор/ е била учредена договорна ипотека върху собствения на [фирма]-гр.София, като трето задължено лице, урегулиран поземлен имот № ІХ-1389 в кв.25 по плана на [населено място], целият с площ 1828 кв.м., поземлен имот с площ 1834 кв.м., с идентификатор 80371.241.3095 по КК на града, заедно с вещното право на строеж, включващо правото да се построи и придобие в собственост жилищна сграда за сезонно ползване „Невястата”, която ще бъде изградена в описания УПИ въз основа на одобрен инвестиционен проект и издадено строително разрешение, състояща се от два блока на фуга, от които блок „А” заема югозападната част, състои се от един сутеренен етаж, включващ 37 броя избени помещения със съответните общи части от избения етаж за всяка изба и пет жилищни етажа, включващи 43 броя апартаменти със съответните общи части от сградата за всеки апартамент с обща разгъната застроена площ на Блок „А” 2407.12 кв.м. и Блок „Б”, който заема североизточната половина на УПИ, състои се от партерен етаж, включващ 9 броя офиси, четири жилищни етажа, включващи 28 броя апартаменти и съответни общи части от сградата за всеки апартамент, с обща разгъната площ на Блок „Б” – 2583.24 кв.м. Така учредената договорна ипотека обезпечава вземания на [фирма] спрямо „П. строй” [населено място], произтичащи от договор за банков кредит от 17.08.2007 год. с размер на главницата 1 250 000 евро.
В жилищната сграда за сезонно ползване „Невястата” блок „А” и блок „Б” са изградени, а в блок „Б” съществува като самостоятелен обект офис № 2 с идентификатор 80371.241.3095.2.2, закупен от ищците.
С определение от 30.04.2013 год. по гр.дело № 26/2013 год. първоинстанционният съд е отказал да допусне поисканата техническа експертиза предвид липсата на спор между страните относно идентичността на описания в договора за ипотека имот с процесния, спрямо който е насочено принудителното изпълнение. На свой ред, въззивният съд е приел, че изпълнението на процесните сгради в съответствие с одобрените инвестиционни проекти и съставянето на актове и протоколи по Наредба № 3/31.07.2003 год., включително и въвеждането в експлоатация на построената сграда нямат отношение към въпроса за разпростиране или не на действието на ипотеката върху правото на строеж върху построеното.
За да потвърди решението на първата инстанция, въззивният съд също е приел, че към момента на учредяване на договорната ипотека – 17.08.2007 год., ипотекарният длъжник не е разполагал с валидно учредено право на строеж, включващо правото да построи и придобие в собственост жилищна сграда за сезонно ползване „Невястата”, блок „А” и блок „Б”. Прието е по-нататък, че за да се счита ипотекирана построената сграда е необходимо да е възникнала като самостоятелна вещ и да е подробно индивидуализирана, ведно с всички самостоятелни обекти в нея, както и да бъде извършено надлежно вписване по чл.166, ал.1 ЗЗД. Според въззивния съд, ипотекарният длъжник е учредил валидно ипотека върху УПИ ІХ-1389 в к в.25 в полза на ипотекарния кредитор, но не и върху вещното право на строеж, което не е съществувало в патримониума му, тъй като не е било учредено. Посочено е, че и ограничените вещни права върху имоти могат да бъдат обект на ипотека, но само ако учредителят ги притежава към момента на сключване на договора /чл.167, ал.3 ЗЗД/. Въззивният съд е приел, че ако волята на страните е била да се ипотекира бъдещ имот, който собственикът на парцела възнамерява да построи върху него и ще придобие по силата на приращението, в договора е следвало да се посочи, че се ипотекира жилищна сграда за сезонно ползване, която собственикът ще построи върху парцела, чрез индивидуализиране на всеки отедел обект от бъдещата сграда по надлежен начин, чрез минимално посочване на квадратура и етажа, на който ще се намира съгласно архитектурен проект, а не по инвестиционен проект, както е посочено в случая.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните материалноправни въпроси, а именно:
а/ коя е необходимата и достатъчно пълна индивидуализация на ипотекираното право да се построи и придобие в собственост цяла бъдеща сграда с оглед изискването на чл.166, ал.2 и чл.167, ал.1 ЗЗД и следва ли всички бъдещи самостоятелни обекти в бъдещата сграда да бъдат включени със съответната им индивидуализация, за да има ипотеката действие върху цялата сграда по отношение и на отделните самостоятелни обекти в нея, възникнали с построяването на сградата?
б/ когато предмет на ипотека е право на собственост върху терена, ипотеката разпростира ли действието си и върху бъдещите приращения върху имота във вид на новопостроени сгради по време на действието на ипотеката спрямо отделни елементи на правото на собственост, включително и спрямо бъдещите приращения?
С решение № 39 от 24.03.2014 год. по гр.дело № 5059/2013 год. на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл.290 ГПК по идентичен казус, са дадени отговори на посочените въпроси, на които противоречи разрешението, дадено с обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 434 от 07.11.2013 год. по в.гр.дело № 390/2013 год. на Смолянския окръжен съд по жалба вх.№ 5052 от 03.12.2013 год. на [фирма], [населено място].
ДАВА на жалбоподателя едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи банков документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата в размер на 101,85/сто и един + 0,85/лева.
При изпълнение на указанието в срок, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито съдебно заседание, а в противен случай – на състава за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ