Определение №222 от 41001 по ч.пр. дело №156/156 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2
Определение по ч.т.д.№ 156/2012 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№222

София, 02.04. 2012 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева

като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 156 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК вр.чл.248 ал.3 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма] срещу Определение № 2256 от 30.11.2011 год. по гр.д.№ 89/2010 год. на Софийски апелативен съд. С това определение, постановено по реда на чл.248 ал.1 ГПК, съставът на САС е оставил без уважение искането на дружеството да измени въззивното си решение от 08.02.2011 год. в частта за разноските. С нея [фирма] е осъден да заплати на [фирма] сумата 34600 лв., представляваща направени по делото разноски пред въззивната инстанция. Произнасянето по реда на чл.248 ал.1 ГПК на САС е обусловено от искането за редукция по чл.78 ал.5 ГПК, което е направил [фирма].
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. В нея [фирма] изразява становище за необоснованост и незаконосъобразност на определението на САС, както и за неправилна преценка относно дължимостта на разноски, формирани от заплатено адв.възнаграждение, с оглед нарушаването на чл.71 ЗАдв. при упълномощаване процесуален представител на [фирма].
Като взе предвид доводите по частната жалба и извърши проверка относно законосъобразността на атакувания съдебен акт, Върховният касационен съд приема, състав на І т.о. приема, че тя е неоснователна поради следното:
Процесуален представител на [фирма], видно от представеното адв.пълномощно е бил адв.И. С.. Като адрес на адвоката е посочен адреса на адв.къща „С., С. и партньори”. Удостоверено е плащането на възнаграждението на адв.И. С.. Подържаната както пред САС така и пред ВКС теза на [фирма] е, че упълномощаването е нередовно, тъй като е неясно кой именно е процесуалният представител – адв.дружество или адв. С. и в случай, че е адвокатското дружество, как е станало упълномощаването на адвоката. Оттук и недължимост на възнаграждението, тъй като е неясно кому е платено.
Настоящата съдебна инстанция счита, че въззивното определение е правилно, поради следното:
Съгласно ал.2 на чл.71 ЗАдв. доверителят има право да избира и да упълномощава адвокат за процесуално представителство независимо от това, че договорът е сключен с адвокатско дружество. В случая, [фирма] е упълномощил адв.С., нему е било заплатено възнаграждението, поради което липсва както нарушение на закона, така и неяснота относно направения разход, подлежащ на възстановяване по реда на чл.78 ГПК.
Не е налице и нарушение на чл.78 ал.5 ГПК. Интересът по делото е за сумата 555000 лв. Съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за адвокатските възнаграждения, минималният хонорар е 11900 лв. Съгласно § 2 от ДР на Наредбата, редукцията по реда на чл.78 ал.5 ГПК не може да бъде по-ниска от трикратния му размер. В случая този размер не е надвишен.
От изложеното следва, че възнаграждението не подлежи на изменение по реда на чл.78 ал.5 ГПК (отм.) и присъдените разноски са съобразени с него. Поради това, въззивното определение ще следва да бъде потвърдено.
С отговора по чл.276 ал.1 ГПК ответникът по частната жалба [фирма] е поискал и присъждането на разноски за настоящето производство и такива действително се дължат с оглед изхода на спора. В представеното адв.пълномощно, обаче, се сочи заплатено възнаграждение в размер на 17300 лв. Съобразно чл.11 от Наредбата за адв.възнаграждения и при прилагането на § 2 от Допълнителните и разпоредби, разноските ще следва да бъдат редуцирани до 300 лв. на основание чл.78 ал.5 ГПК с оглед направеното възражение от [фирма].
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2256 от 30.11.2011 год. по гр.д.№ 89/2010 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 вр.ал.5 ГПК [фирма] да заплати на [фирма] сумата 300 лв. (триста лева), представляваща разноски за настоящето производство.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Scroll to Top