4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
София, 28.03.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 806/2014
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 5291 от 21.12.2013 г. по ч. т. д. № 2287/2013 г. на Варненски окръжен съд. С обжалвания акт е потвърдено определение № 14279 от 03.09.2013 г. по гр. д. № 13549/2013г. на Варненски районен съд, с което, на основание чл. 15 ГПК, е прекратено производството по делото, образувано по искане на [фирма] да бъде задължено [фирма], [населено място] да присъедини към електроразпределителната мрежа малка фотоволтаична централа, монтирана от него върху покрива на конкретно посочена жилищна сграда, находяща се в [населено място], като е изпратил делото за разглеждане от компетентния орган – Държавна комисия за енергийно и водно регулиране.
Частният касатор моли за отмяна на въззивното определение с твърдението, че е постановено в противоречие с материалния закон. Счита, че неправилността на преценката на съда за подведомственост на спора на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране произтича от обстоятелството, че решаващият състав не е съобразил, че в случая не се касае за хипотезата на „искане за проучване на условията за присъединяване” и съответно за приложение на разпоредбата на чл. 54, ал. 3 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи, препращаща към обжалване по реда на чл. 22 от Закона за енергетиката, а за хипотезата на чл. 54, ал. 4 от същата наредба, установяваща императивно задължение за присъединяване към електроразпределителната мрежа, споровете във връзка с която подлежат на разглеждане по общия исков ред, а не по реда на чл. 54, ал. 3 от Наредбата.
Като значим за допускането на касационното обжалване е поставен въпросът: „Отказът на преносното или разпределително предприятие задължително да присъедини всеки производител на електрическа енергия от В., който отговаря на специфичните условия за присъединяване на мрежата, определени от Наредба № 6 от 09.06.2004г., подлежи ли на разглеждане по общия исков ред или подлежи на разглеждане по чл. 54, ал. 3 от Наредба № 6 и ако е така, защо?”. Твърдението на касатора е, че поради липса на съдебна практика посоченият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото поради неподведомственост на спора на съда, решаващият въззивен състав е споделил извода, че органът, компетентен да се произнесе по законосъобразността на отказа на ответното дружество за присъединяване на фотоволтаичната централа на ищеца, респ. да даде задължителни указания при необходимост, е Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, като се е позовал на разпоредбата на чл. 54, ал. 3 от Наредба № 6 от 09.06.2004г.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато. Предвид липсата на съдебна практика по поставения от частния касатор въпрос, който безспорно се явява обуславящ изхода на делото, може да се счете, че по отношение на същия са осъществени предпоставките на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, т. е. решаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По основателността на частната касационна жалба:
Изводът на въззивния съд за неподведомственост на спора, с който е сезиран, е правилен. Съгласно изричната разпоредба на чл. 54, ал. 3 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи, лицето, подало искането за проучване на условията за присъединяване, може да обжалва отказа по ал. 1 пред ДКЕВР при условията и по реда на чл. 22 ЗЕ. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е специализираният държавен орган, компетентен да разгледа всички жалби, касаещи действията на преносното и съответното разпределително предприятие във връзка с процедурата по присъединяване, а не само отказа по посочената в чл. 54, ал. 1 от Наредбата причина – техническа невъзможност присъединяването да се осъществи в заявения срок за въвеждане на централата в експлоатация. Този извод следва както от самата същност и предназначение на ДКЕВР като орган, регулиращ отношенията в енергетиката, така и от логическото тълкуване на нормата на чл. 54, ал. 3 във връзка с чл. 55, ал. 3 от Наредбата. С оглед обстоятелството, че по реда и условията на чл. 22 ЗЕ, могат да бъдат обжалвани дори предложените от преносното или съответното разпределително предприятие условия за присъединяване, на още по-голямо основание предмет на обжалване пред ДКЕВР може да бъде всеки отказ за присъединяване, независимо от причините, с които същият е аргументиран. Без значение за компетентността на ДКЕВР е разпоредбата на чл. 54, ал. 4 от Наредбата, на която се позовава частният касатор. Предвиденото в същата задължително присъединяване на всеки производител на електрическа енергия от възобновяеми и алтернативни енергийни източници, който отговоря на специфичните условия за присъединяване към мрежата, не изключва компетентността на ДКЕВР за произнасяне по отказа за присъединяване. Точно обратното, именно ДКЕВР, а не съдът, е органът, който, при спор между производителя и преносното или съответното разпределително предприятие, притежава необходимата компетентност и следва да извърши преценка относно това, дали са спазени специфичните условия за присъединяване.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че отказът на преносното или разпределително предприятие за присъединяване на производител на електрическа енергия от В. подлежи на разглеждане по реда на чл. 54, ал. 3 от Наредба № 6, а не по общия исков ред. В този смисъл е и отговорът на въпроса, обусловил допускането на касационния контрол. С оглед на същия, постановеното от въззивния съд определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 5291 от 21.12.2013 г. по ч. т. д. № 2287/2013 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: