2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1379/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
София, 09.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на трети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1379/2014 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение с № 186 от 21.11.2013 год., постановено по в.гр.дело № 425/2013 год. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1496 от 05.07.2013 год. по гр.дело № 3245/2012 год. на Варненския окръжен съд за отхвърляне като неоснователен и недоказан предявения иск от [фирма] с ЕИК[ЕИК], [населено място], „З. промишлена зона”, представлявано от Д. Б. К., против „Д. В.” с ЕИК 2016174120038-Териториално поделение на „С.”ДП-Ш., за признаване за установено между страните по делото, че [фирма], с ЕИК[ЕИК]-гр.В. е собственик на следния имот: поземлен имот с площ от 5400 кв.м., а по скица 5351 кв.м. в землището на [населено място], местност „Б. А.”, представляващ УПИ-І, при граници от три страни улица и УПИ „Е.” [населено място], а по действаща към момента кадастрална карта, имотът е с идентификатор 10135.2464.16/едно нула едно три пет точка две четири шест четири точка едно шест/.
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят [фирма], представлявано от адвокат Д. Г. Д., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите:
1. Настъпва ли вещно-прехвърлителен ефект по отношение апортирания имот с факта на вписване на апорта в търговския регистър?
2. При опорочена форма на валидност на определен акт, който е вписан в търговския регистър като апорт на недвижим имот, може ли да се приеме, че придобилият имота е добросъвестен, ако не е знаел за недостатъка при извършването на акта, а апортът е извършен по предвидения в закона ред и форма?
3. Може ли да се приеме, че с последващ акт на компетентен министър /заповед № РД-02-14-130 от 20.01.1999 год. на министъра на Р./ е извършено потвърждаване на извършения апорт, ако се приеме, че апортът е извършен без изричен акт на предходен ресорен министър?
4. Следва ли с оглед установения в Закона за горите /отменен, действал в периода 1997 год.-2011 год./ режим, при придобиване на горски имот чрез правна сделка същият да бъде изключен като горска територия и да бъде променено предназначението му?
От ответника по касация Държавно предприятие „С.”(ДП”СДП”), [населено място], Териториално поделение-Д. „В.” (ТД-Д.”В.”)-гр.В. с ЕИК 2016174120038, представляван от адвокат Д. Л. Н. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че липсва акт от компетентен орган, с който теренът да е изключен от Д. и да е променян статута му, а не е налице и акт, с който компетентен държавен орган да се е разпоредил валидно с този имот, включвайки го в капитала на дружеството-праводател на ищеца/касатор/ по нито един от действалите закони до завеждане на настоящото дело – по реда на З. и на приетите впоследствие закони за горите не е установена хипотеза на валидно разпореждане с имот-държавна собственост като част от Д., от който не е изключван за периода 1969 год. – 2007 гид.; липсва промяна на предназначението, при което по действащия лесоустройствен проект на Д. В. процесния недвижим имот е част от подотдел 152”8”, със статут на дворно място, държавен горски фонд. Взето е предвид, че министърът на Р. не е притежавал материална компетентност да се разпорежда с имоти от Д., поради което заповеди № РД-02-04-1000/11.09.1998 год. и № РД-02-04-130/20.01.1999 год. касаят волеизявления за съгласие за увеличение на капитала на търговското дружество с държавно участие от ресорния министър, не са индивидуални административни актове и нямат отношение към твърдяното разпореждане с имот, държавна собственост. Направен е извод, че установителният иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК е недоказан.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е съобразил оповестителното действие на вписването и деривативния способ на придобиване, а с оглед поддържаното в исковата молба придобивно основание – добросъвестността е ирелевантна, при което последващ акт на компетентен министър не санира действията на ресорния министър; ЗГ е ясен и не се нуждае от тълкуване.
По изложените съображения, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване не следва да се допуска, а при този изход на спора на ответника по касация се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар в настоящото производство на основание чл.78, ал.3 ГПК в размер на сумата 3 235 лева.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение с № 186 от 21.11.2013 год. по в.гр.дело № 425/2013 год.на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], З. промишлена зона да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на С. [населено място], Териториално поделение „В.”-гр.В. с ЕИК 2016174120038 сумата 3 235/три хиляди двеста тридесет и пет/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ