5
5
Определение по т. д. №1763/14 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. №1763/14 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
София, 27.03.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1763 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 415/28.02.2014 г. по в. гр. д. № 703/2013 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 112/11.01.2013 г. по гр. д. № 11804/2011г. на Пловдивски районен съд, в частта с която търговското дружество – касатор е осъдено да заплати на [фирма] [населено място] сумата 10323,04 лв., представляваща незаплатена главница по договор за продажба на оризова арпа, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 01.03.2011 г. и разноски за производството.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение в неговата осъдителна част е неправилно, поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че съдът не е преценил в тяхната връзка всички събрани по делото доказателства, включително протоколите за изпитване и актове за изпитване и вземане на проби №13 /0026 и № 13/0025 от 31.01.2011 г. на [фирма], нито е преценявал свидетелските показания и тяхната относимост към спорните по делото факти.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с посочването на три въпроса, като се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], [населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
По отношение на поставените в изложението три въпроса не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Първият поставен въпрос: ”Дали при една търговска сделка, имаща за предмет хранителни продукти, отговорността на продавача е гаранционна и законът не допуска освобождаването му от нея, дори със съглашение между страните”, дори и в първата си част да съставлява правен въпрос – така формулиран е от значение за изхода на делото. Страните по делото са спорили относно качеството – сорт и рандеман на оризова арпа, предмет на договора за търговска продажба, с оглед ангажиране на отговорността на продавача за недостатъци на продадената стока и за отбив от цената. Изслушани са експертни заключения, обсъждани са писмени документи, свързани с установяване на сорта и качествата на арпата, преценявани са свидетелски показания.
Посочените от жалбоподателя в изложението разсъждения за неправилно процедиране и за погрешни процесуални действия и от там, и за незаконосъобразни правни изводи, са относими към проверка правилността на въззивния съдебен акт, и не съставляват основания за допускане на касационно обжалване.
Формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби. Въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на процесуалния и материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване.
По отношение и на втория въпрос, свързан с платена от купувача частично цена или при неплатена цена на вещта, може ли да се търси отговорност за недостатъци от продавача, включително и да се развали договора, също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Съдът в мотивите си на стр. 6 е посочил, че предадената стока – оризова арпа не е страдала от заявените от ответника недостатъци и поради това се дължи плащане по уговорената цена на реално предаденото количество – 84110 кг. Не са въведени в производството доводи за действия по преустановяване на договорната връзка, вкл. и за разваляне. Отделно от изложеното, поставените въпроси са фактологични, те предполагат преценка на конкретните доказателства по делото, на тяхната относимост към случая, на въведените аргументи и оспорвания, на наличието или отсъствието на недостатъци на вещта и пр., и по отношение на тях не е налице основанието по т. 3 на чл. 280 ГПК.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
По отношение и на двата въпроса не може да се приеме за доказана основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният правен въпрос трябва да е конкретен и да е от значение за изхода на конкретното дело, т. е. да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Дали съдът ще приеме за доказано твърдението, че вещите предмет на договора имат недостатъци и поради това е налице отклонение от уговореното по търговската сделка, въз основа на какви доказателства ще формира своите изводи, отчитайки формалния или неформалния характер на твърдяното правоотношение, са все въпроси, свързани с преценка на конкретните факти по делото. Кои документи и кои свидетелски показания в случая е зачел решаващият съд, какво е било оспорвано от ответника, дали е от значение по отношение на качеството на предадената стока , би могло да се преценява едва след допускане на касационно обжалване, при преодоляване на фазата по допустимост на някое от основанията по чл. 280 ГПК.
По отношение на третия правен въпрос: ”За действието на лице от името на търговеца без представителна власт и следва ли да се счита, че последният „потвърждава” действията си, ако не се е противопоставил веднага след узнаването им” се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът не е доказал основанието по този текст на закона, предвид позоваването на определение по чл. 288 ГПК за допускане на касационно обжалване, което не е измежду актовете по чл. 290 ГПК.
Отделно от изложеното, по отношение на съдържанието и приложението на чл. 301 ТЗ има практика по реда на чл. 290 ГПК /по т. д. № 588/2010 г. на второ т. о. на ВКС; т. д. № 546/2010 г. на първо т. о. и т. д. № 416/2010 г. на същото отделение и др./. Чл.301 ТЗ установява презумпция, че при действия без представителна власт търговецът е потвърдил действията, ако не се е противопоставил веднага след узнаването им. Сключената сделка макар и без представителна власт е действителна и ако иска да я лиши от правно действие търговецът изрично трябва да й се противопостави, което следва на направи веднага след узнаването.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 415/28.02.2014 г. по в. гр. д. № 703/2013 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: