4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№222
София.17.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2073/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник адвокат М. Г., срещу решение № 738 от 14.04.2015 г. по в.гр.д. № 389/2015 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, 12 състав, с което след отмяна на решение от 31.10.2014 г. по гр.д. № 15731/2013 г. на Софийски градски съд, І-2 състав в частта за отхвърляне на предявения от Й. Н. С.-Д. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 03.07.2011 г., за разликата над 18 000 лв. до 25 000 лв., ведно със законната лихва от 03.07.2011 г., искът в този размер е уважен и в полза на ищцата са присъдени разноски.
В жалба се поддържат касационни оплаквания по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът е акцентирал върху фактите, свързани с лечението на ищцата и последиците от получените увреждания, възпроизвеждайки доводите си от въззивната жалба.
В инкорпорираното в жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е поставен материалноправен въпрос, свързан с критериите за определяне на справедливо обезщетение за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди. Налице е позоваване на допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с твърдения за разрешаването на този въпрос в обжалваното решение в противоречие с ППВС 4/68 г. и с цитирана задължителна практика на ВКС.
Ответницата по касация – Й. Н. С. – Д., с ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк][жилищен адрес] чрез пълномощника си, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, по съображения в писмен отговор. Претендира разноски, съобразно приложени към отговора доказателства.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд – София е отчел формираната сила на пресъдено нещо относно всички елементи от фактическия състав по чл. 226, ал.1 КЗ, предвид влязлото в сила въззивно решение за присъденото от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди на ищцата Й. Д. в размер на 18 000 лв.
При произнасяне по единствения спорен във въззивното производство въпрос – относно справедливото обезщетение, дължимо на тази ищца, въззивният съдебен състав е извършил самостоятелна преценка на писмените доказателства и на приетата пред СГС медицинска експертиза. Според тези доказателства, в резултат на настъпилото на 03.07.2011 г. ПТП ищцата Й. Д. е получила контузия на корема, изразяваща се в свободно излята кръв в коремната кухина, разкъсване на голямото було, хематоми в областта на левия чернодробен дял и голямото було, хематом около сляпото черво и апендикса. Проведено е спешно оперативно лечение, с възстановителен период от 6 месеца, без трайни негативни последици, с изключение на оперативния белег по цялата коремна стена, който й създава естетически дискомфорт. Решаващият състав е преценил възрастта на пострадалата – 20-годишна към момента на произшествието, вида и характера на контузията, временно опасна за живота, животоспасяващата интервенция по време на болничното лечение, продължителността на лечебно-възстановителния период, негативните последици от операцията за период от две години, през които ищцата е следвало да се въздържа от забременяване с оглед пълното възстановяване от оперативната интервенция и трайния белег по цялата коремна стена. Отчитайки всички тези обстоятелства, както и обществено-икономическите условия в страната към датата на настъпване на произшествието и нивата на застрахователно покритие и съобразно принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД въззивният съд е определил допълнително обезщетение за понесените неимуществени вреди от още 7 000 лв., или общо 25 000 лв., с присъждане на лихва за забава от увреждането и разноски за инстанционното производство.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението.
Поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД, безспорно е значим за изхода на делото, поради което е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК.
Като недоказано обаче следва да се прецени поддържаното допълнително основание за допускане на касационно обжалване. Предвид формираната в мотивната част към решението правна воля на съда, липсват данни за отклонение от задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/1968 г. относно общите критерии за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, с оглед вложения от законодателя смисъл в понятието „справедливост” в нормата на чл.52 ЗЗД.
Твърденията на касатора за противоречие на даденото от въззивния съд разрешение на този правен въпрос спрямо разрешенията, възприети в постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни актове на ВКС, не следва да бъдат възприети, тъй като размерът на обезщетението по чл.52 ЗЗД винаги е обусловен от конкретни за всяко дело обстоятелства, което препятства пряка съпоставка между присъдени по различни дела обезщетения, съответно не би могло да се направи извод, че се касае за идентични правни спорове.
От друга страна, поддържаните от касатора доводи при обосноваване на искането за допускане на касационно обжалване, са пряко относими към правилността на атакувания съдебен акт в обжалваната част досежно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, което е видно от самото съдържание на изложението. Това сочи на извод за несъобразяване от страна на касатора на т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в което е направено ясно разграничение между основания за достъп до касационно обжалване и основанията за неправилност по чл.281, т.3 ГПК.
При този изход на делото, на ответницата по касация се дължат разноски в размер на 1 780 лв., съгласно представените с писмения отговор договор за правна защита и доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение по уговорения в договора начин – по банков път, както и списък по чл.80 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 738 от 14.04.2015 г. по в.гр.д. № 389/2015 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, 12 състав.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на Й. Н. С.-Д. сумата 1 780 /хиляда седемстотин и осемдесет/ лева – разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: