О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
гр. София, 10.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1003 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от В. Д. А., С. Н. Н. и Д. Н. А. против определение № 3204/06.10.2017г. по гр.д. № 6089/2016г. на Софийски апелативен съд, I-10 състав, с което е изменено решение № 1612/07.7.2017г. по с.гр.д. в частта за разноските и частните жалбоподатели са осъдени да заплатят на ЗД [фирма] на осн. чл.78, ал.3 ГПК деловодни разноски както следва: В. Д. А. – 2668,61 лв., С. Н. Н. -2751 лв., Д. Н. А. – 2751 лв.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното разпореждане. Частните жалбоподатели считат, че апелативният съд неправилно е изчислил дължимото възнаграждение в полза на застрахователното дружество като не е съобразен материалният интерес с оглед отхвърлената част от въззивната жалба на всеки един въззивник и не е определено същото върху общия материален интерес по спора. Застрахователят не е представил списък с разноски, с който насрещната страна да се е запознала. Иска се отмяна на атакуваното определение и постановяване на друго за отхвърляне на искането по чл.248 ГПК на ЗД [фирма] за изменение на въззивното решение в частта на разноските изцяло.
Ответникът по частната касационна жалба ЗД [фирма] не е представил писмен отговор.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 ГПК.
Производството по в.гр.д. № 6089/2016г.на САС е приключило с решение № 1612/07.7.2017г., с което частично е било отменено първоинстанционното решение и вместо него застрахователят е бил осъден да заплати допълнително на всеки един от частните жалбоподатели по още 10 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н. Ф. А. при ПТП и частично е било потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.226, ал.1 КЗ / отм./ срещу ЗД [фирма] на В. Д. А., С. Н. Николова и на Д. Н. А. за разликата над уважените размери до предявените като частични искове при обща претенция по всеки иск от 200 000лв.
Въззивният съд не се е произнесъл с решението си по искането на въззиваемата страна, обективирано в отговора на въззивната жалба, за присъждане на разноски пред САС, за които към отговора е бил приложен списък по чл.80 ГПК. Видно от протокол от съдебно заседание на 28.04.2017г. пълномощникът на въззивниците е изразил становище за прекомерност на адвокатското възнаграждение поискано от въззиваемата страна, т.е. частните жалбоподатели са били запознати с представения от насрещната страна списък по чл.80 ГПК.
С молба от 31.07.2017г. в срока по чл.248 ГПК застрахователното дружество е поискало допълване на въззивното решение с присъждане на разноските за въззивната инстанция.
С обжалваното определение САС частично е уважил молбата по чл.248 ГПК на ЗД [фирма].
Предвид така установеното настоящият състав на ВКС прави следните правни изводи:
На осн.чл.78, ал.3 ГПК въззиваемата страна има право на разноски съобразно отхвърлената част от въззивната жалба. В случая неправилно въззивният съд е преценил обжаваемия интерес и оттук каква част от въззивната жалба е отхвърлена. Видно от петитума на въззивната жалба всеки един от въззивниците не е обжалвал изцяло отхвърлителната част на първоинстанционото решение, а В. Д. А. е обжалвала за разликата над 50 000лв. до 80 000лв.; С. Н. Н. за разликата над 40 000лв. до 66 666лв. и Д. Н. А. за разликата над 40 000лв. до 66 666лв. Следователно в рамките на сезирането въззивният съд е отхвърлил жалбата на В. Д. А. за разликата над 60 000лв. до 80 000лв.; на С. Н. Н. за разликата над 50 000лв. до 66 666лв. и на Д. Н. А. за разликата над 50 000лв. до 66 666лв.
Предвид гореизложеното и с оглед основателността на направеното в срок възражение по чл.78, ал.5 ГПК в полза на застрахователя са дължими следните разноски, направени от него пред въззивната инстанция: В. А. дължи сумата от 1130лв., С. Н. – 1030лв. и Д. А. – 1030лв.
Всеки ищец, сега частен жалбоподател е предявил самостоятелен иск, при това в различен размер, съответно в различна част е обжалвал първоинстанционното решение, респ. дължи заплащане на разноски на въззиваемата страна по правилото на чл.78, ал.3 ГПК по собствената си въззивна жалба в отхвърлителната й част.
Предвид изложеното частната жалба се явява частично основателна.
Водим от горното, състав на Първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 3204/06.10.2017г. по гр.д. № 6089/2016г. на Софийски апелативен съд, I-10 състав в частта, с която е изменено решение № 1612/07.7.2017г. по с.гр.д. в частта за разноските и в полза на ЗД [фирма] на осн. чл.78, ал.3 ГПК са присъдени деловодни разноски за въззивна инстанция както следва: от В. Д. А. – за разликата над 1130 лв. до 2668,61 лв., от С. Н. Н. – за разликата над 1030 лв. до 2751 лв., от Д. Н. А. – за разликата над лв. до 1030 лв. до 2751 лв.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3204/06.10.2017г. по гр.д. № 6089/2016г. на Софийски апелативен съд, I-10 състав в останалата обжалвана част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: