ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 222
гр. София, 15.04.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 25 март, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1792/19 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния представител на Д. К. Б. [ЕГН] срещу решение №110 от 20.05.2019 г. по в.гр.д. № 265/18 на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение №116 от 29.06.2018 г. . по т.д. №211/2017 на ОС-Плевен . С потвърденото решение касаторът е осъден на основание чл.430 ТЗ да заплати на Агенция за събиране на вземания ЕАД ЕИК:[ЕИК] сумата от 81 050 лева-неизплатена главница по договор за банков кредит-овърдрафт №23/23.03.2010г, сключен между Уникредит Булбанк АД като кредитор и ДКБ Инвест ЕООД като кредитополучател, и Д. К. Б. като солидарен длъжник и три анекса към него, вземанията по който са били прехвърлени от Уникредит Булбанк АД на Агенция за събиране на вземания ЕАД с договор за цесия от 06.11.2017г.; заедно със законната лихва върху тази главница считано от 06.12.2017г. до окончателното изплащане и сумата 18 950 лева, представляваща дължима и неизплатена мораторна лихва за периода 06.12.2014г. до 06.12.2017г. и в частта за разноските.
В КЖ се излагат доводи и оплаквания за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че обжалваното решение е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.3, т.1 от ГПК, с оглед на което касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови решението си, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:
На 23.03.2010 г .е сключен договор за банков кредит – овърдрафт № 23 / 23.03.2010 г. между „УниКредит Булбанк- АД като кредитор и „ ДКБ Инвест „ ЕООД като кредитополучател , и Д. К. Б. като солидарен длъжник.По силата на този договор банката е предоставила на кредитополучателя кредит под формата на овърдрафт в размер на 90 000 лв. с краен срок за погасяване на 28.02.2011г. Договорът е бил обезпечен с учредяването на договорна ипотека върху офис № 14 на IV етаж в сграда, намираща се в [населено място] , ул.“Сан Стефано, оформен с НА № 87 от 201 Ог. на нотариус С. И.. Договорът е изменен по следния начин: с анекс № 1 /25.02.2011г. е променен крайният срок за издължаване на главницата – на 28.03.2011 г.; с анекс №2/ 23.03.2011г. като втори солидарен длъжник по кредита е встъпил Г. Б. С. и е изменен крайният срок за погасяване на главницата – на 20.01.2012г.; с анекс №3/ 18.11.2011 г. страните са договорили , че към тази дата редовната главница по кредита е в размер на 84 050 лв. и отново е променен крайният срок за неговото погасяване на 15.05.2013г. Кредитополучателят е допуснал просрочие да погасява вноските си по кредита. Банката е подала заявление по чл. 417 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение. Постъпило е възражение само от длъжника Д. Б.. Поради това Банката е предявила иск по чл. 422 от ГПК. Постановено е решение №171 от 23.11.2015г. по т.д.№ 112/ 2015 г. на Плевенски окръжен съд , с което е било признато съществуването на вземане на Банката по този договор за кредит срещу Д. Б. само в размер на 3000 лв. , а за разликата до 93 336,25 лв. искът е бил отхвърлен, тъй като връчването на поканата за обявяване на задължението за предсрочно изискуемо е станало на 06.12.2012г., което е след подаване на заявлението за издаване не заповедта за изпълнение. На 06.11.2017г. между Банката и „Агенция за събиране на вземания „ ЕАД е сключен договор за цесия, с който Банката прехвърля всички вземания, произтичащи от договора за банков кредит- овърдрафт № 23/23.03.201 Or. и трите анекса към него. С решение №165 от 29.09.2012г. по т.д. № 117/2012г. на Окръжен съд-Плевен е обявена неплатежоспособността на ДКБ Инвест ЕООД с начална дата 31.03.2012г., обявено е в несъстоятелност същото дружество и е прекратена дейността на предприятието му.. От заключението се установява, че последното погасяване на задължение по процесния договор за овърдрафт е било извършено на 20.06.2012г. в размер на сумата 730,66 лв. – за погасяване на лихва.След тази дата ответникът не е погасявал никакви суми по процесния договор. Безспорно е наличието на договор за банков кредит, договор за цесия, че ответникът е солидарен длъжник по договора за кредит, както и че с решение от 29.09.2012 г. по т.д. Плевенският окръжен съд е обявил длъжника ДКБ Инвест ЕООД в несъстоятелност. Безспорно е, че ответникът Б. не е плащал никакви суми по договора за кредит и анексите към него.
От изложеното,въззивният съд е направил следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове от ищеца Агенция за събиране на вземания ЕАД-гр.София против ответника Д. К. Б. от [населено място] по чл.430 ТЗ във връзка с чл.99 ЗЗД за сумата 81 050 лева – неизплатена главница по договор за банков кредит №23/23.03.201 Ог. и три анекса към него /частичен иск/; и по чл.430 ТЗ във връзка с чл.86 ЗЗД за сумата 18 950 лева, мораторна лихва върху посочената главница за периода 06.12.2014г.-06.12.2017г.
Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на вземането, предмет на иска. Действително съгласно чл.617 ТЗ вземането на ищеца спрямо кредитополучателя ДКБ Инвест ЕООД е станало изискуемо с постановяването на решението от 29.09.2012г. за обявяване на това дружество в несъстоятелност. Изискуемостта на вземането по отношение на солидарния длъжник Б. обаче не е настъпила на 29.09.2012г. с обявяването на ДКБ Инвест ЕООД в несъстоятелност. Солидарността относно настъпването на изискуемостта на задълженията на отделните солидарни длъжници настъпва самостоятелно за всеки един от тях. Разпоредбата на чл.617 ТЗ е специална и е относима към еднолични търговци и търговски дружества, но не и спрямо физически лица, тъй като физическите лица не може да бъдат обявени в несъстоятелност. Съгласно чл.126 ал.2 ЗЗД, забавата на един солидарен дължник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници. От друга страна, съгласно чл.125 ЗЗД прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен дължник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници. Поради това погасителната давност за предявяване на иска не е изтекла с изтичането на пет години считано от 29.09.2012г. т.е. на 29.09.2017г. и като е предявен на 06.12.2017г. искът не е погасен по давност.
За неоснователно е счетено и възражението, че договорът за цесия не поражда действие спрямо ответника, тъй като на същия не е връчено уведомление по реда на чл.99 ал.З от ГПК. С връчването на препис от исковата молба същият е уведомен за цедирането на процесното вземане. Договорът за цесия е валиден и поражда правно действие. Ответникът не е плащал нищо, поради което е без значение, че е бил уведомен преди връчването на препис от исковата молба за прехвърлянето на процесното вземане от Банката на ищеца.
По изложените съображения въззивният съд е преценил предявените искове като основателни и доказани по размер съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК от страна касатора е изложен като обуславящ изхода по спора един единствен въпрос: Налице ли е съществено процесуално нарушение, когато съдът постанови решението си преди изтичане на предоставяния срок за представяне на писмена защита. Основава се на противоречие в отговора на обжалваното решение с практика на ВКС по чл.290 ГПК.
Въпросът е формулиран във връзка с твърдяното от касатора постановяване на първоинстанционното решение преди изтичането на предоставения 10 дневен срок за депозиране от страната на писмени бележки по спора. Съгласно посоченото от самия касатор Р №476/07.07.2010 г. по гр.д. № 720/2019 г. на ВКС, ІV гр.отд. обявяването на решението на съда преди изтичането на срока предоставен, съгласно чл.149 ал.3 ГПК от последния за представяне от страната на писмена защита е процесуално нарушение, но не от категорията на съществените, при положение, че последната е представена след изтичането на този срок. От така постановения отговор на въпроса следва, че подобен пропуск на съда на още по-голямо основание не представлява съществено нарушение, когато такива писмени бележки изобщо не са били представени от страната по спора, в каквато хипотеза попада настоящия случай. Следователно не е налице твърдяното основание за допускане до касационно обжалване-противоречие по наведения процесуален въпрос с практиката на ВКС.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответната по КЖ страна следва да се присъдят разноски пред настоящата инстанция в размер на 2400 лева-заплатено възнаграждение за изготвен и депозиран отговор на КЖ, съгласно приложените към последния писмени доказателства.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС,Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №110 от 20.05.2019 г. по в.гр.д. № 265/18 на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА Д. К. Б. [ЕГН] да заплати на Агенция за събиране на вземания ЕАД ЕИК:[ЕИК] сумата от 2400 лева-разноски в настоящата инстанция. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.