О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
София, 30.12.2008 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и осма година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 578/2008, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от “А”, гр. С. срещу въззивното решение № 43/28.05.2008 г. по в. т. д. № 185/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 19.11. 2007 г. по т. д. № 734/2001 г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от АСлПК срещу “Х”, гр. Р., Холандия, обективно съединени искове по чл. 92 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД, свързани с изпълнение на договор от 28.05.1997 г. за приватизационна продажба на акции от капитала на “К” АД, гр. Б..
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле, изброявайки първите две възможни хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поддържа се, че същественият процесуалноправен въпрос е този, свързан с допуснати нарушения по чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, предвид необсъждане в цялост от страна на въззивния съд на събраните по делото доказателства /цитирано е единствено Писмо № 92-00-16.299/03.05.1999 г./ и като не е обсъдил доказателствата, това негово действие се е отразило съществено на съдържанието на постановеното решение. Твърди се, че този процесуален въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС – Решение № 259/27.04.2000 г. по гр. д. № 1285/1999 г. , ВКС, V г. о. и Решение № 1328/24.11.2000 г. по гр. д. № 108/2000 г. на ВКС. Излагат се и други съществени материалноправни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл: 1/ по повод приложението на чл. 10, ал. 1 ЗЗД /отм./ в противоречине с практиката на ВКС, като е цитирано ТР № 2/1997 г. на ОСГК на ВКС и 2/ във връзка с надлежното удостоверяване на връчването на поканата да се заплатят процесните неустойки.
Ответникът по касационната жалба не взема становище по допускането й.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима от гледна точка на нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси съставляват основните въпроси по спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, като в тежест на жалбоподателя е да посочи кои от тези въпроси, които са специфични за всяко едно съдебно производство, счита, че са съществени с оглед на делото, с което се сезира ВКС и защо този въпрос /въпроси/ се обхваща/т/ от наличието на посочена хипотеза на чл. 280 ГПК.
Оплакването за необсъждане на всички доказателства съставлява довод за процесуално нарушение, което се квалифицира по чл. 281, т. 3 ГПК, но не обосновава приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По отношение на твърдението, че досежно съществения материалноправен въпрос, въззивният съд е постановил своя съдебен акт в противоречие с ТР № 2/1997 г. на ОСГК на ВКС, би могло да се приеме /при отсъствие на изрично конкретизиране на оплакването в какво точно се изразява противоречието/, че тезата на жалбоподателя е свързана с приложението на чл. 10, ал. 1 ЗЗД /отм./ предвид твърдението за изложен извод от въззивния съд за това, че в случая е налице изключение от приложното поле на визирания по –горе текст. Жалбоподателят е посочил, че изводите на въззивната инстанция за липсата на основание за трансформиране и претендиране от ищеца на вземанията от процесната неустойка и законна лихва в лева, а не в щатски долари, както е уговорено от страните по договора са съществени и очертават важния за спора материалноправен въпрос.
Не е налице обаче противоречие между цитираните съдебни актове на ВС и ВКС и разрешението, дадено в обжалваното въззивно решение. За да остави в сила решението в частта, с която исковете за неустойка и лихва са били отхвърлени до пълните им предявени размери, Софийски апелативен съд е приел, че след като ищецът не е доказал влизането в сила на приватизационния договор, съгласно условията в чл. 6.1, във вр. с чл. 8.1.1 от същия, то не били установени и изискуемите се от ответника действия, поети в чл. 20 и чл. 21, свързани с изпълнение на инвестиционна програма и трудова заетост, и оттук за претенцията за неустойка, поради неизпълнение на договора. След като е изложил този решаващ мотив, въззивният съд е посочил, че исковете са неоснователни и по други съображения, маркирайки под условие и приложимостта на т. 4 от ТР № 2/ 01.12.1997 г., във вр. с чл. 84 и чл. 86 ЗЗД при липса на надлежно отправена покана за заплащане на неустойка.
Разрешението, дадено от въззивната инстанция в посочения аспект, не обосновава извод за наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Като е счел, че в случая е налице изключение от приложното поле на чл.10, ал.1 ЗЗД /отм./ предвид наличието на сделка с международен елемент, решаващият съд е приложил правилно съответната правна норма и неговите изводи не са в противоречие с изискванията при определяне на приложимото право /българското, съгласно чл. 34.2 от договора/.
Неоснователно е и последното въведено от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивното решение не съдържа разрешение на съществен материалноправен въпрос /досежно надлежна покана за заплащане на неустойка/, доколкото установяването на обстоятелствата, релевантни за определяне датата на забавата на длъжника, е въпрос преди всичко на факти, с установяването на които законът би могъл да свърже определени последици – например: начало на или обратно, отсъствие на забава. Фактическите констатации на решаващия съд при отговор на подобен въпрос са свързани с преценка на представите по делото доказателства, т. е. те са конкретни, отчитайки спецификата на всеки отделен случай. Разрешението в представената по делото съдебна практика не се отклонява от двете алтернативни законови положения, че по задължението за неустойка, което е парично по естеството си, длъжникът изпада в забава с изтичане на срока, ако е бил уговорен такъв /чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД/, а при липса на уговорка – считано от момента на получаване на поканата /чл. 86, ал. 2 ЗЗД/. В случая, меродавният факт за получаване на въпросната покана, подлежащ на доказване по конкретното дело, не би могъл да има характеристиката на съществен материалноправен въпрос, доколкото, както беше посочено по-горе, доказването на факта за надлежно получаване, съответно неполучаване на поканата е предпоставка за произнасянето на съда по съществен материалноправен въпрос /наличие или отсъствие на забава/ и свързаната с него като последица евентуална дължимост или недължимост на уговорена неустойка. С оглед на прецизност следва да се отбележи, че преценката на съдилищата по отделните дела е винаги конкретна, в зависимост от това дали връчването на поканата е станало надлежно – доведено ли е било нейното съдържание по сигурен начин до знанието на съответния длъжник.
По изложените съображения не са налице основания за допускане касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение № 43/28.05.2008 г. по в. т. д. № 185/2008 г.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 43/28.05.2008 г. по в. т. д. № 185/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: