О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
[населено място], 01.03.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 64 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 01.06.2010г. постановено по гр.д. № 1479/2007г. на Софийски градски съд, ІІ-в състав, с което е оставено в сила решение от 23.07.1998г. на Софийски районен съд по гр.д. №5864/1993г. за отхвърляне на предявения от Г. Г. П., К. С. Т. и Г. С. Т., последните две като наследници на първоначалната ищца И. Г. Т., против А. ЕООД, М. на в. р. и С. община иск за признаване собствеността и предаване владението върху празно място с площ 676 кв.м., заснето в кадастралния план на местн. “Ч. з.” от 1975г. като имот пл. № 2272 от кад.л. 503, сега попадащ под построен подземен гараж на ул. “Н.” в[населено място], местн. “Ч. з.”, влизащ в парцел 1 от кв.1.
Жалбоподателката Г. С. Т., чрез пълномощника си адв. Н., поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се позовава на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Първата хипотеза обосновава с противоречие на решението с отменителното решение на Върховния касационен съд, постановено по същия спор. Втората хипотеза – на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК обосновава с произнасянето от касационната инстанция по въпроса дали формалното спазване на указанията на касационния съд или търсенето на техния смисъл е задача на въззивния съд при повторно разглеждане на спора. Счита, че този въпрос е от важно значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът Министерство на външните работи в представения писмен отговор поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Останалите ответници и контролиращата страна не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при обжалваем интерес над посочения в чл. 280, ал.2 ГПК и е допустима.
Преди да се произнесе по наведеното основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Производството е по иск по чл. 108 ЗС предявен от Г. Г. П. и И. Г. Т. /последната заместена от наследниците си К. С. Т. и Г. С. Т./ досежно недвижим имот в[населено място], за който се твърди, че е бил собственост на наследодателката на ищците Е. Д. Й. по силата на вписана спогодба за делба от 04.10.1935г., при която Е. Д. Й. е получила в дял нива от 300 кв.м., представляваща част от цял имот от 2,2 дка в м. “М.” при съседи на частта: А. Д. и С. Ц.. Според събраните доказателства няма преписка за отчуждаване на имота. Установено е, че върху парцел І, кв.1 в м. “Ч. з.” са построени от Б. ж. б.. Според приетите технически експертизи имот пл. № 2272 е записан в разписния списък към плана от 1939г. на М. Й.. Имотът не е заснет и отразен в регулационните планове от 1986г. е 1989г., а едва през 1992г. по молба на ищците е бил нанесен по координати в к.л.503 и попада в терен, отреден от С. народен съвет за нуждите на М. с решение по протокол №1/17.01.1983г.
Обжалваното решение е постановено по реда на чл. 218з ГПК/отм./ след отмяна от касационната инстанция на предходно решение на СГС. В отменителното решение № 1937 от 07.05.2007г. по гр.д. № 1641/2005г. на ВКС, ІV г.о. са дадени указания за изследване регулационния статут на спорния имот чрез назначаване на експертиза за установяване дали имот пл. № 2272 по кад. план от 1939г. е идентичен с имота по т. ІV.2 от записката за вписване на делбения протокол и има ли данни за отчуждаването му и за изплащане на обезщетение. Въззивният съд при новото разглеждане е изпълнил дадените указания като е назначил две експертизи по посочените въпроси. Предвид категоричния и обоснован извод на втората приета експертиза, че не е налице идентичност на имота по записката за вписване на делбения протокол от 1935г. и имот пл. № 2272 по кад. план от 1939г., съдът е отхвърлил иска. Извършил е обоснована преценка на изводите на експертизата, които сочат, че няма съвпадение по площ нито на общия имот, нито на дела на наследодателката при делбата, както и няма съвпадащи съседи с тези на имот пл. № 2272 по к.л.№ 503. Единствените данни за идентичност се съдържат в издадената през 1992г. скица, но те не се подкрепят от никакви конкретни фактически обстоятелства. Поради това съдът е счел, че ищците не доказват свои права върху имота.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Поддържа се основанието на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на решението с отменителното решение на ВКС. На първо място следва да се уточни, че посоченото основание предполага противоречие на разрешения правен въпрос със т.нар. задължителна практика на ВКС, включваща постановления на пленума на Върховния съд, Тълкувателни решения на общите събрания на гражданска и търговска колегия и решения, постановени в производство по чл. 290 ГПК. Такива не са посочени от касаторката. Не е формулиран и правен въпрос – от материалното или процесуално право, който е разрешен от съда и е от значение за изхода на спора. Липсата на такъв въпрос обуславя недопускане на касационно обжалване съгласно разрешението на ТРОСГКТК № 1/2009г., т.1.
Посоченият от жалбоподателката въпрос, с който се обосновава хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, е дали въззивният съд при повторно разглеждане на спора е длъжен формално да спази указанията на касационния съд или следва да търси техния смисъл. Този въпрос не е разрешен от съда в обжалваното решение. Хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК предпоставя наличие на неясни или непълни правни норми, подлежащи на тълкуване, липса на съдебна практика по даден въпрос или необходимост от промяна на създадената съдебна практика поради изменение на обществено-икономическите условия. В случая тези предпоставки не са налице. Не е необходимо тълкуване на закона, а и липсва неяснота по прилагането на чл. 218з, ал.1, пр.2 ГПК/отм./, за да е нужно произнасяне на касационната инстанция по въпроса. В обжалваното решение въззивният съд е спазил стриктно дадените указания в отменителното решение и след събиране на посочените доказателства е изградил въз основа на тях изводите си по основателността на претенцията. А правилността на тези изводи не може да бъде контролирана в настоящето производство.
В обобщение, не са налице посочените основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 01.06.2010г. постановено по гр.д. № 1479/2007г. на Софийски градски съд, ІІ-в състав по касационната жалба на Г. С. Т. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: