Определение №223 от 10.2.2014 по гр. дело №5633/5633 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 223

гр.София, 10.02.2014 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5633 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Т. Ч. срещу решение № 202 от 19.06.2013 г., постановено по в.гр. д. № 153 по описа за 2013 г. на Габровския окръжен съд, в частта, с която е отменено решение № 94 от 6.03.2013 г. по гр. д. № 394 по описа за 2012 г. на Севлиевския районен съд за отхвърляне на насрещния иск на [фирма] против Ц. Т. Ч. за заплащане на сумата от 9 000 лв. на основание чл.34 от ЗЗД и е постановено друго, с което този иск е уважен.
Касаторът Ц. Т. Ч. твърди, че решението на Габровския окръжен съд в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Решението на Габровския окръжен съд в обжалваната част противоречи на т.19 от ТР№ 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и решение № 796 от 2.2.2011 г. по гр. д. № 1660/2009 г. на І ГО на ВКС, според които въззивният съд е длъжен да разгледа материалноправния спор, като обсъди всички доказателства по реда на ГПК.
2. Въззивният съд не е съобразил, че ищцата е била само формално дееспособна, но нейното волеизявление е опорочено, защото изхожда от лице, което не е могло да разбира и ръководи действията си. По този въпрос решението на Габровския окръжен съд противоречи на решение № 129 от 18.02.2010 г. по гр. д.№ 1758/2008 г. на ІV ГО на ВКС.
3. Въззивният съд не е съобразил, че частният документ се ползва само с формална доказателствена сила и верността на съдържанието му следва да се преценява като това на всеки частен документ-по вътрешно убеждение и съвкупно с останалите доказателства. По този въпрос решението на въззивния съд в обжалваната част противоречи на решение по гр. д. № 339/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС.
4. При постановяване на решението си въззивният съд е следвало да отчете значението на всички ангажирани по делото доказателства съобразно изискванията на чл.235 от ГПК. В този смисъл е решение № 698С от 12.01.2011 г. по гр. д. №14 по описа за 2010 г. на ІІІ ГО на ВКС.
Ответникът по жалбата [фирма] счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Габровския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
С влязлата в сила част на решение № 94 от 6.03.2013 г. по гр. д. № 394 по описа за 2012 г. на Севлиевския районен съд, потвърдено с необжалваната част на решение № 202 от 19.06.2013 г., постановено по в.гр. д. № 153 по описа за 2013 г. на Габровския окръжен съд, по предявен от Ц. Т. Ч. иск е унищожен на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД договорът, с който тя е продала на [фирма] една втора идеална част от недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], отразен в нотариален акт № 28, том І, рег. № 579, дело № 26 от 1.3.2012 г. на нотариус Н. К., тъй като ищцата е страдала от параноидна шизофрения и не е могла да разбира и да ръководи действията си. С отговора на исковата молба дружеството-купувач е предявило евентуално насрещен иск за връщане на дадената по договора сума, ако този договор бъде унищожен. Преписът от насрещния иск е връчен на Ц. Ч. на 9.5.2012 г. и в едномесечен срок тя не е подала отговор, поради което на основание чл.133 от ГПК тя възражението за опороченост на волеизявлението и за получаване на сумата, съдържащо се в нотариалния акт, е преклудирано и не може да бъде разглеждано. Ето защо вторият въпрос относно порока на изявлението и за получаване на цената не може да бъде обсъждан и отговорът му е без значение за изхода на спора.
В нотариалния акт за покупко-продажбата на недвижимия имот се съдържа изявлението на Ц. Ч., че цената е платена от купувача и е получена от продавача. В тази част нотариалният акт представлява частен свидетелствуващ документ, установяващ получаването на сумата/ решение № 275 от 4.5.2006 г. по гр. д. № 314/2005 г. на ІІ ГО на ВКС/. Ц. Ч. е подписала нотариалния акт, създавайки по този начин подписан частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгоден за нея факт, който има силата на извънсъдебно признание и важи срещу своя издател. По аргумент от чл.193, ал.3 от ГПК тежестта за доказване неистинността на това изявление пада върху нея. По делото няма никакви доказателства, опровергаващи получаването на цената, затова изходът на спора зависи само от разпределението на доказателствената тежест за установяване неистинността на документа. Ето защо не е било необходимо въззивният съд да преценява каквито и да било други доказателства в съвкупност. Следователно и останалите въпроси на касатора са неотносими към изхода на спора, поради което не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения следва да се приеме, че касационно обжалване на решението на Габровския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 202 от 19.06.2013 г., постановено по в.гр. д. № 153 по описа за 2013 г. на Габровския окръжен съд, в частта, с която е отменено решение № 94 от 6.03.2013 г. по гр. д. № 394 по описа за 2012 г. на Севлиевския районен съд за отхвърляне на насрещния иск на [фирма] против Ц. Т. Ч. за заплащане на сумата от 9 000 лв. на основание чл.34 от ЗЗД и е постановено друго, с което този иск е уважен.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top