3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
гр. София, 17 май 2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 4757 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 и с чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. С. Б. срещу определение № 855/19.09.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 216/2017 г. на Смолянския окръжен съд. С обжалваното определение е отхвърлена молбата на жалбоподателя по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по същото въззивно гр. дело, решение № 357/24.07.2017 г. – в частта, с която жалбоподателят е осъден да плати на Г. К. Ч. сумата 900 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на въззивния окръжен съд – съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК, тъй като жалбоподателят е подал и касационна жалба срещу въззивното решение № 357/24.07.2017 г., чието изменение относно разноските е искал.
В частната жалба се излага оплакване за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че неправилно въззивният съд приел, че възражението за прекомерност в съдебно заседание по делото, по което е направено искане за изменение на решението, е условие за разглеждане на молбата по чл. 248 от ГПК. В тази връзка се изтъква, че всяка участваща по делото страна има право по реда на чл. 248 от ГПК да поиска изменение на решението в частта относно разноските. Излагат се и доводи, че разноските в размер 900 лв. за въззивното производство са прекомерно завишени. Поддържа се, че необосновано съдът не изложил аргументи относно тези доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът по частната жалба Г. К. Ч. не е подал отговор на жалбата.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С постановеното по делото въззивно решение № 357/24.07.2017 г., като е потвърдено решение № 94/06.03.2017 г. по гр. дело № 815/2016 г. на Смолянския районен съд, е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя срещу Г. К. Ч., частичен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 10 000 лв. – част от общия размер от 30 000 лв., ведно с лихвата за забава от 31.07.2014 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Този резултат по делото е останал непроменен и пред касационната инстанция – с определение по гр. дело № 4758/2017 г. на настоящия състав на IV-то гр. отд. на ВКС, произнесено в същото закрито заседание от 19.04.2018 г., не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение.
В мотивите към обжалваното определение № 855/19.09.2017 г. въззивният съд е констатирал, че договорът за правна помощ, с който е удостоверено плащането на присъдените в тежест на жалбоподателя разноски на насрещната страна за адвокатското възнаграждение в размер 900 лв., е представен заедно с писмени бележки в откритото съдебно заседание на 30.06.2017 г., в което от страна на ответника е направено и искането за присъждането на тези разноски. Окръжният съд е установил също, че в това открито съдебно заседание от страна на жалбоподателя-ищец не е направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, а това се иска едва с молбата му по чл. 248 от ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските. По аргумент от т. 11 от тълкувателно решение (ТР) № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е приел, че възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да се направи към момента на представянето на доказателството за заплащането на адвокатското възнаграждение или най-късно – в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Приел е също, че след като в случая такова искане не е направено своевременно, то е равнозначно на липсата на това искане, поради което молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските е неоснователна.
Обжалваното определение е правилно. В т. 11 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, на която се е позовал въззивният съд, е прието, че претенцията за разноски по чл. 80 от ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Несъмнено същото се отнася и за искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване поради прекомерност на разноските, направени от насрещната за адвокатско възнаграждение. Този извод ясно следва както от разпоредбите на чл. 80, във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК, така и от разясненията в мотивите към същата точка от тълкувателното решение, където е прието следното: „Събирането на доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора. Следователно във фазата на устните състезания заявяването на нови искания, твърдения и събирането на доказателства вече е приключило. Пренията дават процесуалната възможност на страните да анализират доказателствата и да изложат своите фактически и правни заключения във връзка със спорното право. До приключване на устните състезания се стига, когато страните са изчерпили всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид при постановяване на решението. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. Тази забрана обезпечава приложението на основни принципи на исковия процес – равенството на страните, равно право на защита и състезателност, установени с чл. 8 и 9 от ГПК“.
По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 855/19.09.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 216/2017 г. на Смолянския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: