О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 223
гр. София, 25.03.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 3345 по описа за 2019 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. С. Р. срещу решение № 584 от 10.05.2019 г. по гр. дело № 449/2019 г. на ВОС /Варненски окръжен съд/.
Ответникът – Административен съд Варна в отговора по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа становище за недопускане касационно обжалване на решението на въззивния съд. Изложени са съображения за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поддържал основание по чл. 280, ал.1, т. 3 и е формулирал като въпрос следното: „Искът по чл. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр., вр. чл. 71, ал.1, т. 1, т. 2 и т.3 от ЗЗДискр. с предмет репарация на вреди, изразяващи се във влошаване на здравето, породени от действието/бездействието на държавно – властнически орган, засягащ нарушени права, свързани с високите цени на стоките, предлагани в затворническите лавки, съобразно забраната за внасянето на стоки чрез пратки по време на свиждане, попада ли в приложното поле на дело със значим обществен интерес, при наличието на множество подадени жалби от лишени от свобода със същия предмет и искане до съдебните инстанции в страната, както и сигнали до Омбудсмана на Р България ?“. Страната лаконично е посочила , че Окръжен съд Варна бил приел, че искът с който е сезиран Районен съд – Варна не съставлява такъв, който да обуславя обществена значимост и не следва да бъде разглеждан в най – кратки срокове. Страната е поддържала също така основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, като е изброила решения на ЕСПЧ, от които е извела, че делата с висока степен на обществена опасност трябвало да се разглеждат приоритетно и в особено кратки срокове. Разгледала е разбирането си за приложението на чл. 6, ал. 1 ЕКПЧОС, като е дефинирала своето разбиране за разумността и продължителността на производството. Разбирането си е допълнила с изброяване на множество решения на ЕСПЧ, с които според нея било прието, че по определена категория дела, които представляват особено изключителен залог за страната и обществото, националните власти трябвало да покажат особено усърдие. Страната е поддържала и основание по чл. 280, ал. 2 ГПК, като е заявила, че то било постановено при „квалифицирана форма“ на предвидените в чл. 281, т. 3 пороци и тези пороци е посочила, че се изразяват в това, че съдът не съобразил разпоредбата на чл. 6, § 1 ЕКПЧОС, който гарантирал процесуална справедливост, която на практика се превъплъщавала в разумността на срока. Изложени са общи съображения за справедлив и своевременно решаващ съд, като гаранция за спазване принципа на правовата държава.
Касаторът не обосновава предпоставки за допускане на касационно обжалване. Поставеният в т. 1 от изложението въпрос не е релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК , тъй като съобразно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, за да се счита, че общото основание е валидно въведено , въпросът трябва да бъде правен, изведен от решаващите мотиви на въззивния съд. За да отхвърли иска по чл. 2б ЗОДОВ, въззивният съд след като е съобразил в контекста на константната практика на ВКС релевантните за уважаване на иска факти във връзка с критериите – сложност на делото, поведение на жалбоподателя и поведение на компетентните органи , е приел, че предвид предмета на административно дело № 3122/2015 г. на Варненски административен съд , същото не е особено сложно от фактическа и правна страна, предвид създадената практика по такива дела относно допустимостта и основателността на предявените искове. Съдът е разгледал и втората предпоставка – поведението на жалбоподателя в контекста на нередовността на подадената от него искова молба и дадените му от административния съд възможности за изправяне на тези нередовности. Разгледано е още и поведението на съответния съдебен орган в контекста на събраните по делото доказателства и е извършена преценка за това, че липсват убедителни доказателства, продължителността на процеса да е причинила твърдените в исковата претенция неимуществени вреди. Прието е, че сама по себе си продължителността на процесуалния срок не води непременно до извода, че е нарушено правото на чл. 6 от Конвенцията, а може да е само повод, съответният орган да оптимизира дейността си.В тази насока въззивният съд е цитирал практика на ЕСПЧ. С оглед тези решаващи мотиви на въззивния съд поставеният въпрос не е релевантен. Следва да се отбележи, че страната не е развила никакви доводи и по допълнителните основания за допускане на касационен контрол, като възпроизвеждането на текста на закона не съставлява изложение на основания по закона за допускане на касационно обжалване, съобразно разясненията в цитираното ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г., т. 4 на ОСГКТК на ВКС.
В т. 2 от изложението , касаторът се е позовал на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, но е развил съображения по друго основание, а именно по т. 2 на текста, сочейки практика на ЕСПЧ, свързана с правото на разумен срок за решаване на делата. Така изложените съображения са общи и съставляват оплакване за неправилност на акта, което е ирелевантно към настоящата фаза на касационното производство. Този извод произтича от това, че касаторът не е поставил правен въпрос, съставляващ общо основание за допускане на касационно обжалване, нито е развил съображения за конкретно противоречие на изводите на състава с така изброената практика на ЕСПЧ. С оглед на това, а и поради факта, че съдът изрично е разглеждал в контекста на конкретните доказателства по спора предпоставките на чл. 6 ЕКПЧОС, липсата на правен въпрос, свързан с неговите изводи и необосноваване на конкретно отклоняване от практиката на ЕСПЧ, налага извод за неустановеност на основанието по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК.
Касаторът е поддържал и основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Фактическият състав на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя обосноваване от касатора на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Посочените пороци на съдебния акт не са обосновани от касатора, а и не се констатират от настоящата инстанция. С оглед на така разгледаната и разбирана от състава на ВКС дефинитивност на посочения фактическия състав, липсва аргументирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
При така депозираното от касатора изложение не се установяват предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 584 от 10.05.2019 г. по гр. дело № 449/2019 г. на Варненски окръжен съд/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: