О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
София, 29.05.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
изслуша докладваното от съдията Цонев гр. д. № 640 по описа за 2019 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 180 от 16.11.2018 г. на Сливенски окръжен съд е отхвърлен иск с правно основание чл. 211, ал. 5, т. 2 ЗМВР от 2006 г. (отм. ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.), предявен от П. Н. Д.- Т. от [населено място] против ГД „Изпълнение на наказанията”, [населено място], за признаване на установено на право на допълнителен отпуск като компенсация за положен извънреден труд над 50 часа на тримесечие, в размер на 658 часа за периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2013 г.. В решението е прието за установено, че ищцата е работила при ответната дирекция като надзирател през процесния период, но искът и е погасен по давност на основание чл.125 ЗДСл, съгласно който имуществените спорове се погасяват в 3- годишен срок, а в случая ищцата била предявила иска едва на 05.01.2018г..
Касационна жалба против въззивното решение на Сливенски окръжен съд е постъпила от ищцата П. Н. Д.- Т.. В изложението към касационната жалба се поддържа, че въпросите: приложим ли е институтът на погасителната давност към установителните искове по чл. 124, ал.1 ГПК; приложима ли е тригодишната давност по чл. 358, ал.1, т.3 КТ
по отношение на претенцията за признаване право на допълнителен отпуск по чл. 212, ал.1, т.3 ЗМВР от 2006 г. (отм.) в определен размер са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Изложени са доводи, че въпросите може ли неупражненото право на платен отпуск да бъде погасено по давност и приложими ли са чл. 176а КТ и чл. 59а ЗДСл за правото на допълнителен отпуск за положен труд по ЗМВР, които са възникнали след 01.03.2011 г. са разрешени в противоречие с Р. № 12 от 2010 г. по КД № 15 от 2010 г. на КС на РБ и Директива 2003/88/ЕО; че в противоречие с Р. № 12 от 2010 г. по КД № 15 и решение № 235 от 08.11.2016 г. по гр.д. № 2082/2016 г. ІІІ г.о. ВКС е разрешен и въпроса приложими ли са по аналогия нормите на чл. 176а КТ и чл. 59а ЗДСл към правоотношение, уредено със специална правна норма – 212, ал. 5 ЗМВР от 2006 г.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като констатира, че повдигнатите от касатора въпроси, касаещи приложимостта на погасителната давност към правото на допълнителен отпуск за положен извънреден труд са предмет на Тълкувателно дело № 6 от 2017 г. ОСГК ВКС (в т.ч. въпроса погасява ли се по давност вземането на военнослужещия за компенсиране на труда при удълженото работно време с почивка) намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на Тълкувателно решение по тълк.д. № 6/2017 г., воден от което
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по гр.д. № 640/2019 година на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд до постановяване на Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 6/ 2017 г. ОСГК ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: