О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
София, 15.04.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. N 227/2009 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК .
Образувано е по частна жалба на „М” ЕООД, гр. С. срещу постановеното от Софийски градски съд, ІV „Д” отделение определение от 17.11.2008 г. по гр. д. № 2055/2005 г. за възстановяване на изгубено дело по реда на чл. 99 от П. за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища.
Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е непълно и в противоречие с материалния закон, както и че при постановяването му са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Основното му оплакване се свежда до нередовност на призоваването за съдебно заседание на 22.10.2008 г. Освен това, релевира и доводи за непълнота на възстановените писмени доказателства, както и за включването на два документа – молби за отлагане на делото от 15.09.2005 г. и от 26.09.2005 г., които не са автентични и по отношение на които е образувано наказателно производство за документно престъпление.
Ответниците по частната жалба – М. Г. К., С. Г. И. и Т. К. Х. Г. , чрез процесуалния си пълномощник адвокат Я от САК – оспорват частната жалба и молят за оставянето й без уважение по съображения, подробно изложени в писмена молба от 11.02.2009 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
При постановяване на обжалваното определение решаващият състав е спазил стриктно процедурата, уредена в специалния нормативен акт – чл. 99 от П. за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища. Извършени са всички необходими процесуални действия за събиране на материалите и книжата, съдържащи се в изгубеното дело и подлежащи на възстановяване, като не само е предоставена възможност за това на страните, но е предприето и служебно събиране на книжата, за които съставът е преценил, че е възможно да се намират в останалите инстанции.
Неоснователно е поддържаното от частния жалбоподател оплакване, че не е бил в състояние да защити интересите си, тъй като не е бил редовно призован за съдебното заседание на 22.10.2008 г. Видно от приложената по делото призовка № 1 от 07.10.2008 г., връчването на същата е извършено при отказ на служител на търговското дружество, който отказ е оформен съобразно разпоредбата на чл. 47 ГПК /отм./ – посочени са трите имена и адресът на един свидетел. Доколкото процесуалният закон не поставя изискване отказът да е на управляващ и представляващ търговеца, обстоятелството, че отказалият да получи призовката е само служител в дружеството, е без значение за редовността на призоваването. Ето защо, не може да се приеме, че е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, осуетяващо участието на страната в производството по чл. 99 ПАРОАВАС.
На второ място, не може да бъде споделен и доводът за неправилност на определението поради непълно посочване на представените материали. В постановения от въззивния съд акт прецизно са изброени всички възстановени книжа и това са всички онези книжа, които са били събрани в производството по чл. 99 ПАРОАВАС.
Що се отнася до автентичността на възстановените документи, проверката й в това производство е недопустима. Доколкото целта на производството е единствено възстановяването на книжата, които са били част от изгубеното или унищожено дело, то страната може да оспорва само факта дали съответният документ наистина е бил част от делото или не, но не и да оспорва истинността му. Ето защо, поддържаното от частния жалбоподател оплакване за неправилност на определението, аргументирано с твърдението за неавтентичност на два от възстановените документи – молби за отлагане на разглеждането на делото в първата инстанция от 15.09.2005 г. и от 26.09.2005 г. – е неоснователно.
С оглед всички изложени съображения, следва да се приеме, че обжалваното определение е правилно и не са налице заявените в частната жалба основания за отмяната му.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от Софийски градски съд, ІV „Д” отделение определение от 17.11.2008 г. по гр. д. № 2055/2005 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: