2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
гр. София, 04.04. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети април през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 2099 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. В. Н., Й. В. В., Р. Х. С. и В. Л. С. срещу определение № 31/16.01.2013 г., постановено по частно гр. дело № 626/2012 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд (ІІ-ро гр. отд. на ВКС). С него е оставена без разглеждане частната жалба на същите жалбоподатели срещу постановено по реда на чл. 288 от ГПК, определение № 830/23.10.2012 г. по гр. дело № 722/2012 г. на Първо гражданско отделение (І-во гр. отд.) на ВКС. За да приеме, че частната на жалбоподателите е недопустима и за да я остави поради това без разглеждане, съставът на ІІ-ро гр. отд. ВКС е приел, че атакуваното с нея определение, с което не е допуснато касационното обжалване на въззивно решение по реда на чл. 288 от ГПК, не подлежи на обжалване, тъй като по своето естество това определение не е преграждащо по-нататъшния ход на делото, и тъй като не е предвидена изрична възможност за неговото обжалване, т.е. то не принадлежи към никоя от двете категории определения, посочени в чл. 274, ал. 1 от ГПК.
Частната жалба, по която е образувано настоящото частно гражданско производство, е подадена в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Сочи се, че то е формално и кратко мотивирано, съставът на ВКС не се е запознал сериозно с представения доказателствен материал по делото. Поддържа се и че с него се отнема възможността на жалбоподателите за триинстанционно производство и за установяване на истината. В тази връзка се сочат разпоредбите на чл. 119, ал. 1, чл. 121, ал. 2 и ал. 4 от КРБ и чл. 10, ал. 1 от ЗСВ. Жалбоподателите изразяват становище, че определението, постановено по реда на чл. 288 от ГПК, с което не се допуска до касационно обжалване въззивния акт, подлежи на обжалване, тъй като прегражда по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази насока се излагат подробни съображения. Изтъкват се и наведени от жалбоподателите с касационната им жалба, основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 от ГПК и основания за неговото касационно обжалване по чл. 281 от ГПК.
Ответникът по частната жалба С. община не е подал отговор в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във. вр. с ал. 1 от ГПК, срещу определенията на ВКС могат да бъдат подавани частни жалби, когато те преграждат по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона.
Определенията на ВКС, постановени по реда на чл. 288 от ГПК, с които не се допуска касационното обжалване на въззивни решения, несъмнено не са от категорията определения, изрично посочени в закона, като подлежащи на самостоятелно обжалване.
Тези определения не са и от категорията определения, преграждащи развитието на производството по делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. С определението по чл. 288 от ГПК, с което не се допуска касационното обжалване на въззивното решение, не се констатира процесуална недопустимост на касационната жалба и не се прекратява касационното производство. С това определение касационната съдебна инстанция не се и произнася по процесуалната допустимост на касационната жалба и на образуваното по нея касационно производство – от гледна точка на процесуалните изисквания (абсолютните процесуални предпоставки), необходими за валидното сезиране на ВКС, а се извършва проверка относно наличието на установените в чл. 280, ал. 1 от ГПК, специфични критерии за селекция на касационните жалби. По действащия ГПК от 2007 г. исковото производство е уредено принципно като триинстанционно. Както е посочено и в мотивите (абзац първи) към т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, с нормите на чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК се ограничава достъпът до касационно обжалване. Триинстанционното съдебно производство по граждански и търговски дела се запазва, но с оглед ускоряване на правораздаването и осъществяване на основната функция на ВКС за унифициране на правоприлагането, като съд по правото, а не по фактите, на касационната инстанция се предоставя правото да селектира касационните жалби. Преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно изброените от законодателя, общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. С постановяване на определение по чл. 288 от ГПК, с което не се допуска касационното обжалване, ВКС констатира липсата на общото или/и на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за произнасяне по същество по касационната жалба по реда на чл. 290 и чл. 293 от ГПК (макар и в този случай да са налице абсолютните процесуални предпоставки, необходими за валидното сезиране на ВКС). В този смисъл, касационното съдебно производство, макар и да е редовно инстанционно такова (за разлика от извънредните, извънинстанционни способи за отмяна на влезли в сила съдебни решения по чл.чл. 303-309 от ГПК или по чл. 240, ал. 1 от ГПК) е уредено в действащия ГПК, като факултативно в неговата втора фаза – за разглеждането по същество на касационната жалба по реда на чл. 290 и чл. 293 от ГПК. Задължителна (при положение, че са налице и абсолютните процесуални предпоставки, необходими за валидното сезиране на ВКС, включително тази по чл. 280, ал. 2 от ГПК) е само неговата първа фаза – по селектирането на касационните жалби по реда на чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК. В този смисъл, определението по чл. 288 от ГПК, с което ВКС не допуска касационното обжалване, е от категорията съдебни актове, с които приключва образуваното касационно производство, но постановяването му не прегражда хода, развитието на касационното производство на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. Както е посочено и в мотивите (предпоследния абзац) към т. 1 от тълкувателно решение № 2/28.09.2011 г. по тълк. дело № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които стоят за разглеждане в тази задължителна предварителна фаза на касационното производство, са извън предмета на делото между страните. Във фазата по допускане на касационното обжалване дейността на отделния състав на ВКС не е нито тълкувателна, нито решаваща, а специфична правораздавателна дейност. Проверката за наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК има самостоятелно значение – резултатите от нея предопределят по-нататъшния ход на касационното производство, но не влияят върху съдбата на обжалваното въззивно решение. Именно с оглед тези особености, разпоредбата на чл. 296, т. 3 от ГПК предвижда, че в сила влизат въззивните решения, по които касационната жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена. Следователно актът на ВКС, постановен в производството по чл. 288 от ГПК, е окончателен и не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изреч. 2 от ГПК. В този смисъл нормата на чл. 296, т. 2 от ГПК провежда разграничение от посочените хипотези относно влизането в сила на въззивното решение, когато подадената касационна жалба е оттеглена или не е подадена в определения от закона срок. Недопустимата касационната жалба по чл. 283 от ГПК – досежно неспазването на срока за депозирането й или десезирането на ВКС чрез оттегляне на жалбата, имат за правна последица прекратяване на образуваното касационно производство и съответно влизане в сила на въззивното решение от деня на влизане в сила на определението за прекратяване в последния случай. В случаите по чл. 296, т. 2 от ГПК определението на ВКС за прекратяване на образуваното касационно производство ще подлежи на обжалване пред друг състав на съда по реда на чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК, но само защото с него е извършена преценка от гледна точка на процесуалните изисквания (абсолютните процесуални предпоставки), необходими за валидното сезиране на ВКС, т.е. за процесуалната допустимост на касационното производство като цяло. Обратно – в разпоредбата на чл. 296, т. 3 от ГПК недопускането по реда на чл. 288 от ГПК на касационното обжалване, т.е на втората, същинската фаза на касационното производство, е приравнено по правни последици на неуважаването на касационната жалба. От това следва, че законодателят не е свързал момента на влизане в сила на въззивното решение в хипотезата на недопускане на касационното обжалване с възможност за обжалване на постановеното в този смисъл определение по чл. 288 от ГПК, каквото условие се съдържа в чл. 296, т. 2 от ГПК. Това от своя страна сочи, че законодателят третира определенията по чл. 288 от ГПК като окончателни – неподлежащи на обжалване пред друг състав на ВКС.
В смисъла на гореизложеното е и константната практика на ВКС.
Като е приел в обжалваното определение, по аналогични съображения, че атакуваното пред него определение, което е постановено по реда на чл. 288 от ГПК, не подлежи на обжалване, съставът на ІІ-ро гр. отд. на ВКС е постановил правилен съдебен акт, който е и валиден и процесуално допустим, поради което следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 31/16.01.2013 г., постановено по частно гр. дело № 626/2012 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.