1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
гр. СОФИЯ, 10.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.03.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1547/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. „Н. В.” срещу въззивното решение на Окръжен съд Враца /ОС/ по гр.д. №453/10 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение са уважени предявените от М. Д. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 от КТ. Отменено е като незаконно уволнението на ищцата, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2 от КТ, поради съкращаване на щата, тя е възстановена на предишната работа „учител по англ. език, първи – четвърти клас” и й е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК. Намира, че въпросът за законосъобразността на извършения при уволнението задължителен подбор по чл.329 от КТ се решава противоречиво от съдилищата; въпросът е от значение и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правато, тъй като липсва точна и последователна практика за начина, процедурата и формата на подбора.
Въпросът е от значение за спора, но не е решен от въззивния съд в противоречие с приложеното Р по кас. д. №592/07 г. на Софийски апелативен съд и с практика на ВКС по чл.290 от ГПК.
Въззивният съд е приел, че работодателят не е установил при заявеното от служителката оспорване, извършването на подбора по критериите на чл.329 от КТ. Не е изложил мотиви за най- ниската оценка, формирана цифром за ищцата по определени от работодателя показатели за прилагане на критериите по чл.329 от КТ. Най – ниско ниво на изпълнение на работата от ищцата на заеманата длъжност не е установено и от събраните по делото гласни доказателства. Двете свидетелки установяват най- вече, че ищцата често отсъствала по болест и имала известни неудачи в организационната си работа като помощник директор, но не и като учител с най- дълъг педагогически стаж, придобити квалификации и награди от участие в разнообразни прояви.
За разлика от горното, цитираното решение на АС е постановено при данни, обосноваващи дадената най- ниска оценка на ищцата там за ниво на изпълнение на работата. Прието е, че след сравняване на подлежащите на подбор лица по показатели за нивото на работата им – резултати от контролна дейност, начин на преподаване и организация на учебния процес, работа с деца и родители, работа по проекти, резултати от учебната дейност, е формирана комплексна и обоснована оценка на служителката по критериите на чл.329 от КТ. Или двете решения са постановени при различна фактическа обстановка, като в първия случай съдът е приел, че работодателят не е установил законността на подбора при реална съпоставка на подлежащите му лица, предпоставяща тази на уволнението, а във втория случай – че го е сторил. Различният резултат, формиран въз основа на нееднаквите факти, установени по делото не е противоречие по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК.
Въпросът за начина, процедурата и формата на подбора е широко застъпен в практиката на ВКС, вкл. в тази по чл.290 от ГПК. Приема се / както е приел и въззивният съд в случая/, че подборът се извършва по законоопределените критерии. Начинът, процедурата и формата за извършването му обаче не са посочени в закона. Те се определят от работодателя – напр. чрез назначена комисия, зададени показатели за прилагане на критериите, посочени източници на сведения за сравнението. Данните за подбора се систематизират в анкетни карти, сравнителни образци, протоколи и пр., които са с характер на частни документи. Подборът се установява с всички доказателствени средства. При оспорване на подбора и удостоверилите го документи / ако такива са съставени, както е в случая/ работодателят е длъжен да установи, че действително е съпоставил подлежащите на подбор лица по законовите критерии и ги е приложил така, че на работа да останат тези, които са с по-висока квалификация и работят по –добре. В този смисъл са Р по гр.д. №4322/08 г. №2249/08 г. на трето г.о., Р по гр.д. №4130/08 г. на четвърто г.о. на ВКС и др. Застъпването на въпроса и еднаквото му решаване в практиката по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК изключват основанието по т.3, обосновано от касатора с липсваща и противоречива практика.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Враца по гр.д. №453/10 г. от 6.08.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: