4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
С., 06.04.2011година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 938/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. Д. от[населено място] – чрез процесуалния му представител адв. А. А., срещу решение № 548 от 23.06.2010 г. по гр. д. № 1051/2009 г. на П. апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 69 от 12.06.2009 г. по т. д. № 56/2009 г. на Старозагорски окръжен съд, с което касаторът е осъден да заплати на [фирма] -[населено място] сумата 32 883.20 лв. с включен ДДС, представляваща стойност на извършени строително-монтажни работи по договор за изработка от м. май 2008 г., съгл. фактура № 285/19.12.2008 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 28.01.2009 г., до окончателното плащане, и сумата 2 815.33 лв. – деловодни разноски.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради наличие на касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК, с оглед на което се прави искане за неговата отмяна и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Касаторът се позовава на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липса на мотиви към решението, недопускане на ангажирани с въззивната жалба относими доказателства и неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Твърди, че въззивният съд не е изяснил спора от фактическа страна и е достигнал до необоснован извод за сключен между страните договор за изработка, пораждащ задължение в негова тежест за заплащане на претендираното с иска възнаграждение за извършени строително-монтажни работи.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с определения като значим за изхода на делото процесуалноправен въпрос за липсата на мотиви към въззивното решение, по отношение на който се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Развити са аргументи, че пропускът на въззивния съд да изложи мотиви към решението, отразяващи самостоятелната му правораздавателна дейност на инстанция по съществото на правния спор, съставлява отклонение от задължителната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд, отразена в ППВС № 1/13.07.1953 г., ППВС № 2/1967 г. и Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът [фирма] със седалище в[населено място] е депозирал писмен отговор по чл.287 от ГПК, в който изразява становище за отсъствие на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Старозагорски окръжен съд по т. д. № 56/2009 г., с което е уважен предявеният от [фирма] срещу В. П. Д. иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 32 883.20 лв., представляваща стойност на извършени и приети строително-монтажни работи по сключен през м. май 2008 г. неформален договор за изработка и фактура № 285/19.12.2008 г., решаващият състав на П. апелативен съд е приел, че искът е доказан и основателен, тъй като ответникът – възложител по договора, не е оспорил надлежно подписаните от него два приемо-предавателни протокола от 03.09.2008 г. и 23.09.2008 г., установяващи извършването на работите от ищеца – изпълнител, тяхното количество и стойност. На основание чл.272 от ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение като е възприел изцяло изводите на първоинстанционния съд за възникване на договорното правоотношение между страните, за възлагането на работите от ответника на ищеца, за тяхното реализиране от изпълнителя и за приемането им без възражения от възложителя чрез подписване на приемо-предавателните протоколи. Като неоснователно е преценено възражението на ответника, че не е пасивно легитимиран да отговаря по иска за заплащане на възнаграждение, тъй като не е собственик на имота, в който са извършени строителните работи. Въззивният съд е приел, че релевантно за договорната отговорност на ответника е качеството му на възложител на работите и че принадлежността на собствеността върху имота е без значение за неговата материалноправна легитимация по иска с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на предвиденото в чл.280, ал.1, т.1 от ГПК основание, с което е обосновано приложното поле на касационния контрол.
Процесуалноправният въпрос за съдържанието на въззивното решение и наличието на мотиви към него е значим за всяко дело, тъй като мотивите отразяват решаващата правораздавателна дейност на въззивната инстанция в качеството й на инстанция по съществото на правния спор. Излагането на мотиви към решението е визирано изрично в разпоредбата на чл.236, ал.2 от ГПК /съответно чл.189, ал.2 от ГПК – отм./ като изискване към съдържанието на съдебното решение, задължително и за въззивния съд по силата на препращащата норма на чл.273 от ГПК. Поради важността на мотивите Върховният съд и Върховният касационен съд последователно са се придържали към становището, че въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви към решението си, които да отразяват нейните фактически и правни изводи, направени в резултат на самостоятелна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото. В тази насока са и задължителните указания, дадени в ППВС № 1/13.07.1953 г., ППВС № 2/1967 г. и Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГТК на ВКС, които според разясненията в т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК съставляват задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Независимо от значимостта на поставения правен въпрос и осъществяването на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, не е налице релевираната от касатора допълнителна предпоставка за достъп до касационен контрол, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а именно – допуснато от въззивния съд отклонение от задължителната практика на ВС и ВКС. Преди всичко следва да се отбележи, че атакуваното с касационната жалба решение е постановено при действието на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г., в разпоредбата на чл.272 от който е предвидена процесуална възможност при потвърждаване на обжалваното пред него решение въззивният съд да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, ако е съгласен с изложените в тях фактически и правни изводи по съществото на спора. В конкретния случай въззивният съд се е възползвал от тази възможност като е препратил изрично към мотивите на Старозагорски окръжен съд и съдържащите се в тях изводи относно доказването на релевантните за основателността на предявения иск по чл.266, ал.1 от ЗЗД факти, легитимацията на страните в процеса, обвързаността им от сключен неформален договор за изработка, извършването на строително-монтажните работи, по повод на които е претендирано възнаграждение по чл.266, ал.1 от ЗЗД, и надлежното им приемане без възражения срещу точността на изпълнението и размера на възнаграждението от ответника-възложител. Освен препращането към мотивите на първоинстанционния съд, въззивният съд е изложил и свои самостоятелни мотиви, даващи отговор на съществените за изхода на делото материалноправни въпроси, свързани с приемането на строителните работи от възложителя и с неоснователността на заявеното от последния възражение за липса на пасивна легитимация по предявения иск. Препращането към мотивите на първоинстанционното решение в съответствие с предвидената в чл.272 от ГПК процесуална възможност – от една страна, и от друга – излагането на самостоятелни съображения относно релевантните за основателността на иска факти и поддържаните във връзка с тях защитни възражения, опровергават тезата на касатора за допуснато от въззивния съд отклонение от задължителната практика на ВС и ВКС, отразена в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 2/1967 г. и Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 548 от 23.06.2010 г., постановено по гр. д. № 1051/2009 г. на П. апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :