3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
С., 17.10.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 1170/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.248 ГПК.
Постъпила е молба от [фирма] – [населено място], с която е поискано да бъде допълнено постановеното по настоящото дело решение № 78 от 07.06.2011 г. с присъждане на направените от дружеството разноски за адвокатско възнаграждение в производството по чл.48 във вр. с чл.47 ЗМТА в размер на сумата 16 000 лв.
В молбата се излагат твърдения, че разноските са поискани с отговора на исковата молба и в хода на устните състезания по делото, но при постановяване на решението съдът е пропуснал да се произнесе по отговорността за разноски.
В депозиран по реда на чл.248, ал.2 ГПК отговор насрещната страна УМБАЛСМ [фирма] е възразила срещу допустимостта и основателността на молбата за допълване на съдебното решение. Недопустимостта е аргументирана с възражение, че поради непредставяне на списък на разноските по чл.80 ГПК молителят – ответник в производството по чл.48 ЗМТА, няма право да иска допълване на решението в частта за разноските, а неоснователността – с прекомерния спрямо фактическата и правна сложност на делото размер на претендираното адвокатско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Молбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Решението, чието допълване се иска, е постановено на 07.06.2011 г., а молбата е депозирана на 13.06.2011 г., т. е. в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.248, ал.1 ГПК. Непредставянето на списък на разноските по чл.80 ГПК препятства възможността за оспорване на постановеното от съда решение в частта за разноските, но не погасява процесуалното право на страната, която има вземане за разноски, да иска допълване на решението чрез присъждане на разноски в случаите, когато съдът изобщо не се е произнесъл по отговорността за разноски. Доколкото в конкретния случай е налице именно такава хипотеза, възражението на УМБАЛСМ [фирма] срещу допустимостта на молбата е неоснователно.
С решение № 78 от 07.06.2011 г. по т. д. № 1170/2010 г. настоящият състав е отхвърлил като неоснователен предявеният от УМБАЛСМ [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.47, т.3 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 21.07.2010 г. по в. а. д. № 295/2009 г. на Арбитражен съд при Българска търговско – промишлена палата. Въпреки, че в отговора на исковата молба и в хода на устните състезания ответникът [фирма] е направил искане за присъждане на направените в хода на производството по чл.48 ЗМТА разноски за адвокатско възнаграждение, в решението съдът е пропуснал да се произнесе по него и да присъди дължимите на основание чл.78, ал.3 ЗМТА разноски. Изложеното обосновава извод, че са налице предпоставките на чл.248 ГПК за допълване на постановеното решение чрез присъждане на разноските.
От приложения към отговора на исковата молба договор за правна защита и съдействие, сключен на 01.12.2010 г. между [фирма] и адв. Г. Д., е видно, че дружеството – ответник по иска с правно основание чл.47, т.3 ЗМТА е поело задължение да заплати на адв. Д. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер на сумата 16 000 лв. В договора е отбелязано, че към датата на подписването му уговореното възнаграждение е изплатено изцяло.
В писменото становище по чл.248, ал.2 ГПК насрещната страна УМБАЛСМ [фирма] е възразила срещу размера на адвокатското възнаграждение като се е позовала на неговата прекомерност. Възражението е допустимо, тъй като поради непредставянето на списък на разноските по чл.80 ГПК до приключване на устните състезания по делото ищецът в производството по чл.48 ЗМТА е бил лишен от възможността в по-ранен момент да възрази срещу размера на платеното от ответника адвокатско възнаграждение. След преценка и съпоставяне на размера на уговореното възнаграждение – от една страна, и фактическата и правна сложност на делото – от друга, настоящият състав намира, че възражението е и основателно, поради което дължимото по силата на чл.78, ал.3 ГПК адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено на основание чл.78, ал.5 ГПК до размер на сумата 8 444 лв., изчислена по правилото на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /обн. в ДВ бр.64/23.07.2004 г./ върху стойността на материалния интерес по делото.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА на основание чл.248 ГПК решение № 78 от 07.06.2011 г., постановено по т. д. № 1170/2010 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като ОСЪЖДА Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], кв. К., ул. „10-ти километър” № 1, сумата 8 444 лв. /осем хиляди четиристотин четиридесет и четири лв./ – разноски по делото /платено адвокатско възнаграждение/, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :