5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
София, 03.04.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 740/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 109 от 17.04.2012 г., постановено по в. т. д. № 73/2012 г. на Русенски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 2311 от 16.12.2011 г. по т. д. № 6660/2011 г. на Русенски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от дружеството – касатор против [фирма] и П. Л. М. установителен иск с правно основание чл.422 ГПК за съществуване на парично вземане за сумата 7 864.44 евро по запис на заповед от 20.11.2007 г., издаден от [фирма] и авалиран от П. М., предмет на заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 9671/2010 г. на Русенски районен съд, и са присъдени разноски на ответниците в размер на 888 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. К. излага доводи, че в резултат на разширително тълкуване на клаузите на Приложение № 2 към договора за финансов лизинг, във връзка с който е издаден записът на заповед, въззивният съд е достигнал до неправилен извод, че със записа на заповед са обезпечени задълженията на издателя и лизингополучател [фирма] за заплащане на лизингови вноски само за едногодишния период преди падежа на ценната книга, не и задължения извън този период. Навежда оплаквания, че преценката на съда за размера и периода на действие на обезпечителната функция на записа на заповед не е съобразена с доказателствата по делото, с клаузите в лизинговия договор, със съдържанието на самия запис на заповед, чийто падеж не съвпада с падежа на дължимите лизингови вноски, и с липсата на уговорки между страните за обвързаност на плащането по записа на заповед с изпълнението на договорните задължения на лизингополучателя.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че въззивният съд е разрешил значимите за изхода на делото въпроси, формулирани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в отклонение от задължителната практика на ВКС в постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 78/17.07.2009 г. по т. д. № 29/2009 г. на І т. о. и решение № 121/01.07.2009 г. по т. д. № 55/2009 г. на ІІ т. о., и в противоречие със създадената при действието на ГПК от 1952 г. /отм./ практика в решение № 615/20.08.2007 г. по т. д. № 283/2007 г. на ВКС, ТК, и решение № 390/24.04.2008 г. по т. д. № 25/2008 г. на ВКС, ТК. Бланкетно е посочено, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касация [фирма] – [населено място], и П. Л. М. от [населено място] не заявяват становища в срока по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Русенски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] и П. Л. М. иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване съществуването на парично вземане за сумата 7 864.44 евро по запис на заповед от 20.11.2007 г. с издател първият ответник и авалист вторият ответник, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, Русенски окръжен съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като вземането е погасено с изплащане на задълженията на издателя [фирма] по сключени с поемателя [фирма] договор за финансов лизинг №[ЕИК]/20.11.2007 г., за чието обезпечаване е издаден и авалиран записът на заповед. Обезпечително – гаранционната връзка между записа на заповед и договора за лизинг е призната за безспорна с оглед на процесуалните позиции на страните, изразени чрез процесуалните им представители в производството пред първата инстанция. Въззивният съд е преценил като неоснователни оплакванията във въззивната жалба на ищеца за извършена от първоинстанционния съд неправилна преценка на размера и периода на възникване на задълженията по договора за лизинг, обезпечени с процесния запис на заповед. Препращайки на основание чл.272 ГПК към мотивите на обжалваното решение, съставът на Русенски окръжен съд е изразил съгласие с изводите на първоинстанционния съд, че тълкуването на клаузата на т.4 от Приложение № 2 към лизинговия договор сочи на постигнато съгласие вземанията на лизингодателя [фирма] към лизингополучателя [фирма] /тогава О./ за лизингови вноски, дължими за всяка отделна година в рамките на 3-годишния период на действие на договора, да се обезпечават със записи на заповед, издавани от дружеството – лизингополучател и авалирани от неговия управител П. М. в началото на съответната година с падеж краят на годината. След като е съобразил уговорките на страните, погасителния план към лизинговия договор, доказващ съвпадение между размера на задължението по записа на заповед и сбора на лизинговите вноски за първата календарна година, следваща издаването на записа на заповед /01.01.2008 г. – 01.01.2009 г./, както и съвпадението между края на едногодишния период и падежа на записа на заповед – 01.01.2009 г., въззивният съд е възприел крайния извод на първата инстанция, че записът на заповед е издаден с цел обезпечаване само на онези договорни задължения на лизингополучателя, които са възникнали в периода 01.01.2008 г. – 01.01.2009 г., не и на други задължения, следващи по време падежа на менителничния ефект. В съответствие с този извод и предвид безспорните по делото доказателства, че лизингополучателят е погасил чрез плащане всички свои задължения към лизингодателя за времето до м. август 2009 г., в т. ч. и тези за периода 01.01.2008 г. – 01.01.2009 г., съществуването на вземането по записа на заповед е отречено с мотив, че с погасяване на обезпечените задължения по лизинговия договор е погасено и поетото със записа на заповед гаранционно задължение.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
К. е посочил като релевантни за приложното поле на касационното обжалване следните въпроси : 1. Ако длъжникът е издал няколко записа на заповед в полза на кредитора за общата сума, която дължи по сделката, всеки от записите на заповед гарантира плащане само на вземанията, произтичащи от договора за годината, за която е бил издаден съответният запис на заповед, или отделните записи на заповед обезпечават изпълнението на всички вземания на кредитора при условие, че вземанията по предявените записи на заповед са с настъпил падеж; 2. Запис на заповед, издаден с цел обезпечаване на изпълнението на каузално правоотношение, обезпечава изпълнението само на вземания по сделката, които са станали изискуеми преди или на датата на падежа на менителничния ефект, или менителничният ефект може да бъде използван при образуване на заповедното производство за установяване и събиране на вземания по сделката на кредитора, които са станали изискуеми след настъпване на падежа по ценната книга.
Формулираните въпроси са относими към предмета на делото, но не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК с обуславящо значение за изхода на спора по иска с правно основание чл.422 ГПК. Поставени общо, извън контекста на конкретния казус, въпросите не могат да получат принципен отговор, тъй като предполагат конкретни уговорки в рамките на конкретно каузално правоотношение, за чието обезпечаване страните са предвидили издаване на запис на заповед. Изцяло от волята на договарящите страни зависи дали задълженията по каузалното правоотношение ще бъдат обезпечени от длъжника с един или с няколко записа на заповед; дали обезпечителната функция на записа на заповед ще се разпростре само върху задължения, възникнали през отделен период от съществуването на каузалното правоотношение, или за всички задължения, произлезли от каузалната сделка; дали записът на заповед ще обезпечи само вземания на кредитора по каузалната сделка, възникнали и станали изискуеми преди падежа на менителничния дълг, или и вземания с настъпила впоследствие изискуемост /доколкото това е възможно като се има предвид, че изискуемостта е условие за изпълняемост на вземането/. Поради обусловеността на въведените с изложението въпроси от конкретиката на фактите и уговорките на страните по делото, въззивният съд е формирал изводите си за размера и периода на задълженията по лизинговия договор, обезпечени с издадения на 20.11.2007 г. запис на заповед, след тълкуване на клаузата на чл.4 от Приложение № 2 към договора и анализ на доказателствата, отнасящи се до размера на лизинговите задължения, техния падеж и извършените за погасяването им плащания. В резултат на тълкуването и преценката на доказателствата съдът е приел, че представеният в заповедното производство запис на заповед е издаден за обезпечаване само на дължимите за календарната 2008 г. лизингови вноски, не и на други задължения, възникнали след неговия падеж, и че поради изплащане на обезпечените лизингови вноски от лизингополучателя и издател на менителничния ефект установяваното с иска по чл.422 ГПК менителнично вземане също е погасено и не съществува. Произтичащите от тълкуването на договора и от преценката на доказателствата изводи не попадат под общото основание на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са от значение за правилността на обжалваното решение, а според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС тя не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК. Отсъствието на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК прави неоснователно искането за допускане на касационно обжалване.
Не са доказани и поддържаните допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК. Произнасянето на въззивния съд по въпросите в изложението е резултат от възприемането на фактите и доказателствата в производството по чл.422 ГПК, а не от прилагането на правни норми, във връзка с които е създадена задължителна практика на ВКС или които са прилагани противоречиво от състави на ВКС при действието на ГПК от 1952 г. /отм./. Представените с изложението решения на ВКС, постановени преди и след влизане в сила на ГПК от 2007, отразяват последователно поддържаното в практиката на касационната инстанция становище, че кредиторът по запис на заповед може да предяви срещу издателя иск за вземането си, основан на менителничните му права, но ако в предмета на спора бъдат въведени твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с друго каузално правоотношение, за успешното провеждане на иска е необходимо да се докаже не само валидността на менителничния ефект, но и валидното възникване и съществуване на обезпеченото с него вземане по каузалното правоотношение. Даденото разрешение е относимо и към производството за разглеждане на искове по чл.422 ГПК за съществуване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед като документ по чл.417, т.9 ГПК. В тази насока съществува многобройна задължителна практика на ВКС, формирана при действието на чл.290 ГПК – напр. решение № 108/22.07.2011 г. по т. д. № 813/2010 г. на ІІ т. о., решение № 149/05.11.2010 г. по т. д. № 49/2010 г. на І т. о., решение № 143/12.04.2010 г. по т. д. № 634/2010 г. на ІІ т. о., решение № 173/12.01.2011 г. по т. д. № 901/2009 г., решение № 159/20.12.2012 г. по т. д. № 960/2011 г. на І т. о., решение № 73/01.02.2013 г. по т. д. № 870/2011 г. на І т. о. и др. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е съобразил безспорната между страните обвързаност на записа на заповед с договора за лизинг и в съответствие с практиката на ВКС е отхвърлил иска по чл.422 ГПК за съществуване на менителничното вземане, след като е счел за доказано, че гарантираното със записа на заповед вземане по лизинговия договор е погасено. Съответствието на решението със задължителната практика не позволява да се приеме за осъществено основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а наличието на задължителна практика по релевантния за спора въпрос дали вземането по записа на заповед може да се признае за съществуващо при условие, че е погасено гарантираното вземане по каузалната сделка, изключва основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и бланкетно заявеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения решението по в. т. д. № 73/2012 г. на Русенски окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 109 от 17.04.2012 г., постановено по в. т. д. № 73/2012 г. на Русенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :