О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
гр. София, 11.04.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 13 март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2199/18 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „ДИНАТСТРОЙ“ООД-гр. Благоевград срещу решение №980 от 23.04.2018 г. на Софийски апелативен съд , по т.д. №3336/2017 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 2124 от 13.04.2018 г. по т.д. № 128/2015г. на ОС-Благоевград, с което са отхвърлени исковете на касатора срещу МБАЛ-Благоевград“ АД-Благоевград за сумите от 42 252,67 лева-незаплатено възнаграждение по ф-ра № 1000000807/29.09.2014 г.и 3 773,91 лева-лихва-обезщетение за забава за периода 10.10.2014 г. -26.08.2015 г., както и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.Поддържа и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Позовава се и на очевидна неправилност по чл.280 ал.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в отговора на същата изразява становище за неоснователност. Претендира разноските пред настоящата инстанция в размер на 2 000 лева-договорено и платено възнаграждение за процесуално представителство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск за заплащане стойността на строително- монтажни работи/СМР/, които ищецът претендира, че е изпълнил през 2014 г.по възлагане от ответната страна и за които е издадена процесната фактура № 1000000807/29.09.2014 за сумата от 42 252,67 лева-дължима стойност на допълнителни СМР по изграждане на газова и отоплителна инсталация в блок Поликлиника към МБАЛ Благоевград. Чрез препращане по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, относно фактите и фактическите и правни изводи, касаещи спора, е прието, че между „Монолит –Динат“ като изпълнител и Министерство на здравеопазването на РБ е сключен на 08.11.2012 г. по реда на ЗОП договор за извършване на СМР и СРР по проект за модернизация на МБАЛ –Благоевград чрез изграждане на център за ранна диагностика на онкологични заболявания. В последствие между ответника и „Монолитстрой– Чорбаджийски, Байкушев” ООД е подписан договор от 29.04.2013 г. с предмет изпълнение на СМР по основния договор за ОП. Между „Монолитстрой –Чорбаджийски, Байкушев ООД и ищеца „Донатстрой“ООД е сключен друг договор по силата, на който последният като изпълнител се е задължил да изпълни СМР по изграждане на Корпус Поликлиника към „МБАЛ- Благоевград“. Според съда, съгласно заключението на в.л. по СТЕ, допълнителните СМР –предмет на настоящия иск са били част от предмета на първоначалния договор за ОП, сключен между „Монолит –Динат“ като изпълнител и Министерство на здравеопазването на РБ на 08.11.2012 г. по реда на ЗОП договор за извършване на СМР и СРР по проект за модернизация на МБАЛ –Благоевград , тъй като газовата инсталация не би могла да функционира без тяхното изграждане. Самата газова инсталация, обаче е въведена в експлоатация още на 23.09.2013 година.
На база така изложените приети за доказани факти, съдът е направил следните изводи: Няма как процесните СМР да са извършени през 2014 г., при положение, че без тях газовата инсталация не може да функционира , а последната е въведена в експлоатация още през 2013 г. на посочената по-горе дата. Тези дейности са част от дължимото изпълнение по основния договор за обществена поръчка, сключен на 08.11.2012 г.между „Монолит –Динат“ като изпълнител и Министерство на здравеопазването на РБ. От друга страна ф-ра № 1000000807/29.09.2014 г., съставена от самия ищец, не е изобщо осчетоводена в счетоводството на ответника.
Съдът е преценил, че Количествено-стойностната сметка и протокол за установяване за заплащане на СМР от 13.05.2014 г. не представлява акт за установяване и приемане на допълнително-извършени СМР, тъй като е подписана от служител на МБАЛ-Благоевград, който според длъжностната си характеристика може само да упражнява контрол по извършваните СМР, без да разполага с правомощия да подписва актове за приемането на такива, което следва и от съдържанието на Заповед № 217/19.11.2012 г., според която това е от компетентността на специално сформирана комисия за това. Издадената „проформа фактура“ също не може да служи като акт за приемане на извършените СМР. На база така приетите и от въззивния съд факти е направен извод за липса на доказани преки договорни правоотношения между ищеца и ответника с процесния предмет. При това положение отношенията между страните по спора следва евентуално да се уредят по правилата на неоснователното обогатяване, но липсва основание за ангажиране на договорна отговорност на ответника като възложител по договор за изработка, на каквото основание е предявен процесният главен иск.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящи изхода по спора четири правни въпроса: длъжен ли бил съдът да обсъди всички наведени от страните възражения, допустимо ли е съдът да се базира на отговорите на правни въпроси в заключението на вещо лице по СТЕ, длъжни ли са възложителите по ЗОП да прилагат процедурите по ОП за СМР на стойност под 60 000 лева и може ли съдът да „преиначава“ свидетелски показания.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Въпросите: длъжен ли бил съдът да обсъди всички наведени от страните възражения, допустимо ли е съдът да се базира на отговорите на правни въпроси в заключението на вещо лице по СТЕ и длъжни ли са възложителите по ЗОП да прилагат процедурите по ОП за СМР на стойност под 60 000 лева са без значение за изхода тъй като се базират или на процесуални пропуски, каквито не се установява да са допуснати от съда/ първите два/, или на въпрос, върху чийто отговор не се базира произнасянето на съда/ третият/ Последният въпрос, може ли съдът да „преиначава“ свидетелски показания, представлява оплакване за евентуално допуснато нарушение на съда при преценка на съдържанието на показанията на разпитаните свидетели, какъвто порок, дори да е налице, е обект на преценка за законосъобразността и обосноваността на обжалваното решение, и не се обсъжда във фазата по допускане до касация.
Относно искането за допускане на касационно обжалване на основание очевидна неправилност:
Съгласно константната непротиворечива практика на съставите на ВКС,ТК, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт , с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая наличието на такъв недостатък не се обосновава. Наведените конкретни оплаквания за очевидна неправилност изискват нова преценка на съдържанието на доказателствения материал, събран по делото, което изключва възможността същите да се квалифицират като очевидна неправилност.
С оглед изложеното, настоящият състав на ВС, Второ т.о. счита, че не се обосновават основания за допускане до касация.
В полза на ответната страна се дължи присъждане на направените разноски в размер на 2000 лева- договорено и платено възнаграждение за процесуално представителство, съобразно съдържанието на приложения договор за правна помощ,пълномощно и списък по чл.80 ГПК..
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №980 от 23.04.2018 г. на Софийски апелативен съд , по т.д. №3336/2017 г..
ОСЪЖДА „ДИНАТСТРОЙ“ООД-гр. Благоевград да заплати на МБАЛ-Благоевград“ АД-Благоевград сумата от 2000 лева- разноски в производството пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.