4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
гр. София, 13.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди и двадесета година в състав:
пРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: зоя атанасова
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от съдията В.Райчева ч.гр.дело № 4422/2020 год.по описа на ВКС
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 20.06.2019г. по гр.д.№11697/2018г. на ГС София в частта му, с която е отхвърлен иска за изменение на определения режим на лични отношения на бащата М. В. и малолетното му дете М..
Жалбоподателят – Р. Г. Т., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта му, с която е отхвърлен иска и за изменение на определен режим на лични отношения на бащата с детето, е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Поддържа, че решението е очевидно неправилно в обжалваната му част.
Ответникът М. Р. В. в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил иска с правно основание чл.51, ал.4 СК на Р. Т. срещу М. Р. за изменение мерките относно упражняване на родителските права по отношение на детето М. М., определени със спогодба, одобрена с влязло в сила решение от 21.01.2014г. по гр.д.№12573/2013г., чрез ограничаването им.
Със същото решение съдът е заместил на основание чл.127а СК съгласието на М. Р. за издаване паспорт и за пътуване на детето М. М., [дата на раждане] до всички държави членки на ЕС, Р Сърбия и Р Северна Македония за срок от три години, като пътуванията не съвпадат с режима на лични отношения на бащата с детето постановен по гр.д.№12573/2013г. на РС София, в която част с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.2, пр.3 ГПК решението на въззивния съд по отношение иска по чл.127а СК не подлежи на касационно обжалване, не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл.51, ал.4 СК и не се налага да бъде стеснен вече определения режим на лични отношения. Прието е, че от определения режим на лични отношения с влязло в сила на 21.01.2014г. решение досега не са настъпили промени, които да налагат изменението му -първа и трета събота и неделя от месеца, от 10. до 17ч на втория ден, както и десет дни през лятото, които да не съвпадат с отпуска на майката, три дни през Великденската ваканция на всяка нечетна година и три дни през Коледната ваканция на всяка четна година и по друго време по взаимна уговорка на родителите. Съдът е взел предвид факта, че при бащата има симптоми на паническо разстройство, изразяващо се в чувство за собствена значимост и стремеж към доминиране, но също страдание е съществувало и към момента на определяне мерките за лични отношения, чието изменение се претендира към настоящия момент, а детето има нужда да общува и с двамата родители.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички възражения и доводи на страните и за задължението на съда да съобрази най-добрия интерес на детето. Поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Поддържа също така , че решението е очевидно неправилно.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по въпросите за задължението на съда да извърши преценка на всички възражения и доводи на страните и да съобрази най-добрия интерес на детето. Съдът в случая е преценил всички доказателства по делото именно съобразявайки задължителните указания и разяснения в т.ІІ от ППВС№1/12.11.1974г., съгласно които, при решаването на спора относно упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца и мерките за лични отношения съдът следва да съобразява в съвкупност редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по съществените от тях са изброени примерно: възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права, жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага. Съдът е съобразил и разпоредбата на чл.59, ал.4 СК, в която повечето от тези критерии за преценка са посочени вече и изрично от законодателя , като и че такива критерии за преценка интереса на детето са установени и в пар.1, т.5 от Закона за закрила на детето. Изхождайки именно от задължението на съда служебно да следи за защитата на интересите на детето, в решение от 22.05.2018г. по гр.д.№327/2018г.,ІV г.о. на ВКС е изтъкнато, освен че тази преценка е комплексна – съдът следва да вземе предвид всички конкретни, установени по делото обстоятелства, които са от значение за интересите на детето – в тяхната съвкупност, а също и че съдът следва да положи и максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем тези обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за интересите на детето. Трайна е и практиката, според която за да се счете, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал.9 СК/чл.51, ал.4 СК, не е достатъчно да се осъществи промяна в тези съществували към момента на определянето на режима на упражняване на личните отношения релевантни факти или да са се осъществили изцяло нови такива, а е необходимо това да се отразява на положението на детето. Приема се, че новите обстоятелства трябва да са довели до влошаване на положението на детето при родителя, който упражнява родителските права, или до възможност за подобряване на положението му, ако родителските права се предоставят на другия родител ( решение от 04.07.2014г по гр. д. № 6469/2013 г., ІІІ г. о., решение от 15.03.2016г. по гр. д. № 2640/2015 г., ІV г. о. и др.). В процесния случай въззивният съд е процедирал именно по посочения начин. За да формира изводите си за подходящите мерки за лични отношения между бащата и детето, съдът е съобразил всички установени по делото обстоятелства, включително и сведения от социални работници и експертни заключения. Подробно са анализирани данните за проведените срещи между бащата и детето в социалната служба, както и причините за вариациите в поведението на детето при тези срещи; взето е предвид явно изразеното желание на бащата да се съобрази с душевния комфорт на детето, т.е.въззивното решение е постановено при съобразяване с трайната практика на ВКС и затова не са налице претендираните основания за допускане на касационния контрол по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК.
Не е налице и твърдяното от жалбоподателката основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационен контрол – поради „очевидната неправилност“ на въззивното решение. За да бъде разгледано същото основание твърдението за наличието му следва да бъде мотивирано, като същото предпоставя и порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. обжалване на въззивното решение, какъвто порок в случая не е налице, нито се обосновава неговото наличие от жалбоподателката.
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК не следва да се присъждат разноски на ответника по жалба, тъй като не са представени доказателства за реално направени такива пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.06.2019г. по гр.д.№11697/2018г. на ГС София в частта му, с която е отхвърлен иска на Р. Г. Т. за изменение на определения режим на лични отношения на бащата М. Р. В. и малолетното му дете М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: